Стела Ненкова


Трябва или не да се направи нова стратегия за развитието на българската енергетика, е малко смешен въпрос. Първо, защото това е, или би трябвало да бъде, дългосрочен план за развитие поне 50 години напред, а досега има най-малко два-три такива планове, разработвани от различни правителства, т.е. след 4 години въпросните планове вече са невалидни- според настоящите управляващи.
От друга страна, изнесените официално данни за състоянието на сектора, предполагат още информация, която обаче засега не се оповестява. Например, сегашните управляващи твърдят, че за 3 години - дълговете в сектора са нараснали с 1,5 млрд. лева, а само Националната електрическа компания вече е натрупала 2,57 млрд. лева. Цифрите са впечатляващи, но не е ясно тоя 1,5 млрд. върху какво е натрупан, или - колко са били дълговете в сектора преди 2009-та. Защото надали целта е да върнем тогавашната позиция.
Ами плачевното състояние на НЕК - дали се дължи само на разходи по неосъществената АЕЦ "Белене"? Или дълговете й почнаха да се трупат главоломно с приетия до 2009 г. Закон за възобновяемата енергия, който задължаваше компанията да изкупува тока от всяка перка, соларен панел и ВЕЦ, и то по цени, по-високи в пъти от конкурентните на пазара в момента. Резултатът от тази "зелена" вълна превърна НЕК в компания "на червено". По веригата бяха засегнати и другите производители, с които компанията се разплаща в най-добрия случай разсрочено - за година, две или три.
Да, после на подобен риск бяха подложени и електроразпределителните дружества, нито едно от които не е българска собственост. Но за сметка на това при тях има гарантирана възвращаемост - малки или голяма, тя е факт.
Ефектът, както обикновено, се усети най-вече от крайния потребител, под формата на цена, която трябва да плаща. И предизвика февруарските бунтове на и около Орлов мост.
Интересно, защо анализаторите се чудят, че потреблението на електроенергия рязко е спаднало, след като нито битовите, нито индустриалните консуматори могат да си плащат сметките.
Не е ясно също защо толкова се удивляват на финансовото дередже на НЕК, след като компанията беше докарана дотам благодарение на политическата воля на поредица управляващи. Да не говорим за смисъла от мастодонта Български енергиен холдинг, който превърна сектора от работещ, в параван на всякакви видове интереси, както у нас, така и навън.
Затова, вместо да именуваме гръмко "стратегия" плановете и намеренията за развитието му, би било по-реалистично да ги наречем "тактика за стабилизиране на енергетиката".
Защото, кой знае, секторът може и да не издържи още една стратегия.