Въпросът дали е удачно обединението на стокови и фондови борси стои на дневен ред напоследък, най-вече при големи европейски и щатски пазари от – една страна, а от друга – при малките борси. Според наши експерти, това е възможно, но трябва поотделно да се преценява за всеки отделен случай, в зависимост от участниците в евентуално обединение и условията по него.

Най-добре е, ако има обединения, те да са доброволни, за да се постигне повишение за ефективността на работа и същевременно запазване на идентичността и относителната самостоятелност на всяка от борсите, коментира доц. Симеон Елазаров, изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ). Според него, най-общо казано, освен преки икономически ползи от евентуално обединение между дадени стокова и фондова борса, ще се спестят средства от общ държавен регулатор и обща клирингова къща (елекронна платформа за търговия, която освен регистрация на сделките извършва прихващания на плащания, и без която не могат да се извършват фючърсни сделки). По принцип едно такова обединение практически не би трябвало да представлява за участниците в него особена трудност, защото независимо че на стоковите борси се търгуват продукти (най-вече зърно, метали, дървесина, вълна и т.н.), а на фондовите – ценни книжа, всички те по същество са финансови сделки, при които се продават права на собственост.

А как стоят нещата в България?

Както е известно, у нас има Българска фондова борса (БФБ), базирана в София, а също така и три стокови борси, но над 90% от оборотите се реализират само на Софийска стокова борса (ССБ). Оборотът на БФБ за миналата година беше по-малък от този на ССБ, докато по принцип фондовите борси по света имат по-големи обороти от стоковите. И двете основни борси у нас имат необходимост от клирингова къща – каквато би трябвало да има всяка съвременна борса - която обаче е доста скъпа. Според експерти, една обща клирингова къща би могла да обслужва и двете борси у нас. И за двете борси основната полза е, че ще могат да извършват фючърсни сделки. Фючърсите, най-общо казано, са покупко-продажби на стоки и ценни книжа, при които реалната сделка (например продажба на пшеница) фактически ще се реализира след няколко месеца, дори след 1-3 години. Разбира се, извършването на фючърсни сделки ще е от голяма полза и за търговци, производители и инвеститори.

Ако ССБ имаше клирингова къща и съответно възможност за сключване на фючърси, то сега на нея щеше да може да се търгува пшеница, царевица и слънчоглед от реколта 2014 г. На Чикагската стокова борса например към момента вече се търгуват фючърси за пшеница за декември 2014 г. Ако на ССБ можеха да се търгуват фючърси, то нашите големи земеделски производители, най-вече на зърно и слънчоглед, щяха да имат за една година напред ориентировъчните цени на дадена стока. А това щеше да ги насочи дали и в какви обеми да произвеждат, да кажем, пшеница, или да се преориентират повече към царевица или слънчоглед, защото поради големите запаси от жито цените му са паднали.

От друга страна, при техническа възможност за търгуване на фючърси, на БФБ щяха се търгуват такива с корпоративни и общински облигации и държавни ценни книжа (ДЦК). Което би довело до (значително) повишаване на оборота и ликвидността на БФБ.

Разбира се, обединението на стокова и фондова борса не е „панацея“, нито единствено възможното решение за засилване на борсовата търговия. Има поне няколко световни борси, които са строго специализирани в търговията (спот, форуърд и фючърсни сделки) само на един продукт. Такива стоки са памук, вълна, метали, захар, зърно. Те се търгуват в огромни обеми на специализираните пазари и формиралите се при борсовата им търговия цени са определящи и за големи извънборсови сделки по цял свят.

Друга „схема“ за повишаване на борсовия оборот би могло да бъде обединение между един вид борси. Например БФБ беше предложена за приватизация, но до сделка не се стигна и процедурата беше прекратена. По мнението на финансисти, обединението на нашата с друга по-голяма фондова борса, продължава да бъде удачно решение, стига условията по евентуална сделка да удовлетворяват българската страна по нея и да подтикнат повече инвеститори и с по-големи обеми да участват в търговията на БФБ.

Има обаче и друг много важен въпрос. Колкото и добре да функционира дадена фондова или стокова борса като такава, оборотът й не би се увеличил много, ако не расте броят и (или) силата на „играчите“ на нея. Което пък зависи най-вече от състоянието на икономиката като цяло и създадения бизнес климат. В този ред на мисли, при възходящ годишен тренд на брутния вътрешен продукт (БВП) – от поне 1.5-2% например, възможностите за нарастване на борсовите обороти изглеждат (доста) по-големи от тези през предходните 2-3 години. Според последните официални разчети, за тази година увеличението на БВП ще бъде с 0.6-0.8%, докато през 2014 г. показателят ще достигне 1.8 на сто. Да се надяваме, че догодина икономическата активност и бизнес средата действително ще се подобри.