Представители на работодателските организации имаха обстойни разговори  с финансовия министър при подготвянето на  актуализацията на бюджета. Ние настоявахме ясно и точно да се предназначат средства за  да се издължи държавата към бизнеса, но дали това ще стане, засега не знаем. След като една част от бюджета е върнат, средствата по ДДС вече са разчетени и са разплатени с бизнеса, ние се надяваме, че това ще се доведе докрай. Ние имахме притеснения с връщането на ДДС на точно определени фирми. Защото видима тенденция в България – при почти всички досегашни управления е толерирането на определени фирми. Тъй че тези опасения остават. Ние ги споделихме с финансовия министър още преди месец, и той отговорно заяви, че очаква и от нас информация, ако такива отклонения стават.
Насажда се в обществото и то главно от синдикатите виждането, че едва ли не работодателите са против увеличаване на заплатите. Това не е вярно. Ние, –говоря за българските работодатели, имаме статистики, които показват, че българските работодатели са увеличавали заплатите в частния сектор повече отколкото е инфлацията и ръста на производителността взети заедно. А устойчивото развитие може да се осигури само тогава, когато увеличението на заплатите следва увеличението на производителността на труда. Всичко останало, всякакви увеличения без изчисление дали има повишена производителност са неустойчиви мерки, защото така се възпитава лошо българския работник. Първо, трябва да се работи качествено, да се произведе брутен продукт и тогава да се разпределя. Други наши изследвания пък сочат, че увеличението на минималната работна заплата по едно съвпадение може би, винаги е последвано от ръст на безработицата. Ако минималната работна заплата се увеличава и наближи примерно средната работна заплата, тогава се получава друг ефект. Безработните или тези, които са с най-ниска квалификация губят всякакъв интерес да си повишават квалификацията, а това е важно, защото по-високата квалификация дава по-висока производителност на труда. Те разчитат на това, че високата минимална работна заплата ще им осигури някакво съществуване и без да се напрягат да учат нови неща, да усвояват нова техника.
Ние твърдо подкрепяме мерките за намаляването на младежката безработица. Ако ще се харчат средства за осигуряване на заетост, по-добре да бъде за младите, които не са започнали още работа и са завършили, за онези, които са в процес на завършване. Но е хубаво да им покажем чрез стажове в предприятията каква е реалната обстановка в едно предприятие и дали съвпада с това, което са учили. Младите са по-старателни – това е нашият опит, когато получат шанс да работят, макар и по някаква програма. При нас специално правихме такива опити да назначим млади хора по тези програми. Трябва да кажа, че половината от тях останаха на работа, някои с двойна от тази заплата, която се плаща по програмата. Разбира се, половината отпадат и това е ясен сигнал, че програмата не е само за осигуряване на прехрана за известен период на някого, а е програма, която да даде шанс на тия, които се стараят, на такива, които могат за да бъдат насърчени и останалите да се учат да се стараят в работата.
Бизнесът подкрепя и мерките за намаляването на лицензионните режими, но ние сме виждали доста програми в последните години – бих казал десетки, ако не стотици. Ние вярваме не на програми, а вярваме на конкретни дела. Затова, когато видим премахнати тези режими, тогава бихме могли да приемем, че това се изпълнява. Още нещо - не е само премахването на режимите, защото ние лекуваме болестта, а не правим профилактика – по-важното е да се утежни режима за въвеждането на нови такива лицензи, на нови регистрации, на нови изисквания към бизнеса, ненужни в повечето случаи, но нужни на бюрокрацията в страната, за да може тя да рекетира бизнеса.
Един от най-големите проблеми на българската икономика е лесният достъп до кредитни ресурси. За съжаление, няма подобрение в последните години. Разочароващ е и резултатът от нашето изследване, което направихме през месец юли. Оказа се, че 95% - а това е много сериозен сигнал – 95% от бизнеса вижда липсата на добро кредитиране като проблем за тяхното развитие.