Деница Ватева Силната търговска марка увеличава живота на всяка компания, твърди един от водещите експерти в световния бранд мениджмънт Брад Ванаукън. Според него тя увеличава приходите и пазарния дял, както и лоялността на клиентите и служителите. През последните години създаването, налагането и защитата на силна търговска марка се превърна и в сериозна мисия за голяма част от българските фирми. Вече се наемат огромни екипи, занимаващи се основно с „обгрижването на марката“, което е и „лицето“ на цялата компания. Самото създаване на марката обаче е труден процес, свързан както с огромна предварителна подготовка, така и със сериозни разходи за регистрация в различни страни. Не по-малко време и средства се инвестират и в защитата на правата върху марката. Именно желанието за опростяването на този процес откроява една много ясна тенденция - главоломно расте броят на фирмите, насочващи се към регистрация на търговски марки, защитени в целия ЕС. Една регистрация - 450-милионен пазар Присъединяването към ЕС и възможностите за износ се отразяват сериозно на регистрацията на търговските марки, отчитат от Патентното ведомство. За последните две години българските компании все по-активно регистрират марки във ведомството за хармонизация на вътрешния пазар OHIM за сметка на националните. Стъпката е разумна, тъй като с една регистрация на марка се достига до близо 450-милионен пазар. От началото на годината до 31 август българи са регистрирали общо 106 търговски марки в общността, сочат данните на Патентното ведомство. За сравнение през последните 15 години такава защита е получена за общо 113 марки. Постоянно расте броят и на новите заявки. От началото на годината до края на август фирми са поискали да регистрират 193 търговски марки, а до края на 2007 г. техният брой е бил 421. Основен фактор за интереса е сериозната защита, която се получава, обясняват от Патентното ведомство. По европейската система с една регистрация се постига защита в 27-те държави - членки на ЕС, и то при сравнително ниска цена. Таксата за заявка на марка е 900 евро и 750 евро, ако се кандидатства по електронен път. Какво представлява марката на общността? Марката на общността предлага еднаква закрила във всички страни - членки на ЕС. За нея могат да кандидатстват производители, търговски компании или фирми от сектора на услугите. Възможна е и регистрацията на колективна марка от сдружения и обществени организации. Процедурата по кандидатстване е максимално опростена. Заявка може да подаде всеки гражданин на ЕС директно във ведомството за хармонизация, което се намира в испанския град Аликанте, или да ползва услугите на националния патентен орган. Допуска се и наемането на консултант юрист, включен в официалния регистър на оторизираните представители на OHIM. Заявката за закрила на марка може да се подаде на всеки от официалните езици на ЕС. Допълнително може да се посочи и втори език - френски, немски, английски, испански или италиански. Ведомството в Аликанте приема заявки на място, по факс, по пощата, чрез посредник или по интернет. След приемането на заявката се прави т.нар. проверка за по-ранни права. Тя се осъществява във всички страни - членки на ЕС. Ако след проучването се даде „зелена светлина“ на регистрацията, предстои вписване в официалния бюлетин на европейското ведомство. Той се издава на всички официални езици в ЕС. Тогава започва и тримесечен срок за възражения, които могат да подават различни компании. В случай че няма такива, марката официално се регистрира. Статистиката на OHIM сочи, че от началото на годината са регистрирани общо 53 910 нови марки, с което общият им брой вече прехвърля 480 000. Дело за нарушени права се води във всяка страна членка Закрилата на марка на общността важи за всички страни от ЕС и дело за нарушени права може да се заведе в различни държави. Ако българска фирма установи нарушения от чужда, може да се обърне към Софийския градски съд или към оторизираното съдилище в страната, от която е фирмата нарушителка. През последните години в България лавинообразно растат подобни дела, заведени от чуждестранни компании. Все още обаче българският бизнес не е активен за защита на своите права, отчитат юристи. Това основно се дължи на големите разходи, необходими за подобно дело, както и липсата на информация за възможностите на закрила. Спад в интереса към националния регистър Заради преориентацията към марките на общността се забелязва спад в интереса към регистрацията на национални марки, отчитат от Патентното ведомство. До края на септември фирми са подали заявки за регистрация на 5538 марки при над 7000 за миналата година. Тази тенденция се забелязва и във всички други страни членки. Наблюденията на експерти сочат, че към националните заявки се обръщат основно малки и средни предприятия, които все още нямат намерение да излизат на по-големи пазари. За миналата година компаниите у нас са подали общо 7534 заявления за нови марки.