Българските производители на козметика изнасят близо 75 процента от продукцията си за чужбина. Една от причините е, че нашият пазар е твърде малък, за да поеме целия обем от продуктите. Втората е, че страната ни е отворена за най-различни чуждестранни козметични марки. Така успешната формула за оцеляване в трудните времена на кризата се оказва експортът. Износът обаче е привлекателен за българските компании и заради по-атрактивните цени. Така, в сравнение с останалите браншове от българската икономика, козметичната индустрия показва твърда устойчивост и задържане на пазарните позиции, въпреки влошените заради кризата показатели. Или, както казват от бранша: „без хляб не може, но и без сапун не става".
Според Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Етерични масла, парфюмерия и козметика" българската козметика е добре позната и това не е преувеличено. В отделните пазари интересът е различен и това се дължи на спецификата им. Към настоящия момент българска козметика се продава на европейския пазар, в арабския регион, в Азия, в Близкия и Далечния Изток.
Нашите продукти са търсени във всичките държави от бившия соцлагер. Това е пазар, на който българската козметика традиционно е присъствала и в който тя е много добре позната, приета, има традиции в ползването й. В Далечния Изток, например в Япония, много се търсят козметични продукти със съдържание на розово масло. Интересът на японците към българското розово масло и киселото мляко е пословичен. В арабския регион традиционно продаваме бяла козметика. В САЩ също има интерес към нашите козметични продукти. Отделните български компании имат силни ниши, които се различават една от друга. Има пробив и на пазарите в Африка, твърди Узунова.
На 11 юли 2013 г. влиза в сила отдавна чакана промяна в нормативната база на козметичния бранш в ЕС. Във всички държави-членки законодателството ще бъде идентично както за производството, така и за търговията с козметика. Влиза в сила и нова система за уведомяване на европейския пазар за пускането на козметични продукти, създаден е и единен европейски портал за тях. Сви ли се производството на някои продукти заради кризата?
„Не, може да се каже, че спадна производството на конкретен вид продукция. Но все пак българските компании оперират на българския пазар и страдат от всичките последици на кризата, като трудно получаване на кредити, част от компаниите бяха принудени да съкратят служители, да правят принудителни отпуски. Не е нужно да се обясняват причините. Важното е, че нямаше фалити. Като обобщение ще кажа, че кризата не ги подмина, но, нямаше фатални последици.
Българската козметика, въпреки че има дългогодишни традиции, като цяло е в средната и ниската ценова ниша, дори за България. Именно поради това потреблението на българска козметика продължава.
Надяваме се пазарните ни позиции да се запазят и да се разширяват - оптимист е Николина Узунова. - Въпреки всички финансови проблеми, компаниите поддържат разнообразие в продуктовите си каталози. Всяка година излизат нови продукти. Те са съобразени не само с нормативните изисквания, но и с търсенето на пазара. Една от новите стари тенденции е търсенето на натурална козметика. Така че очакваме да има и разширение на пазарните експозиции.Въпреки че биокозметиката е хит на българския пазар, продажбите не са сериозни, отчитат от бранша. Причината е, че натуралната козметика е по-скъпа, а българският потребител в момента е доста по-скромен и по-разумен в разходите си.