Валери Николов е роден през 1956 г. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ специалност ландшафтознание и опазване на околната среда. През 2004-2005 г. е бил заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, отговорник за ВиК сектора. До 1 май 2008 г. е заместник-министър на извънредните ситуации. Действителен член е на Световната академия по световна безопасност със седалище в Москва. - Г-н Николов, защо бе създадена Българската асоциация по водите? - Първо искам да кажа, че ние не започваме на гола поляна. Имаме поне 10-12-годишна история. Българската асоциация по ВиК, каквато съществуваше до декември 2005 г., и Българската асоциация по качеството на водата се трансформираха в Българска асоциация по водите. Получи се обединение на голяма част от кадрите, които са във водния сектор, в единна неправителствена асоциация. Ние всъщност сме и най-голямата организация за водните структури. Основната ни идея беше да сме достоен партньор при формирането на единна държавна политика в сектора „Води“, както и да сме критик, коректив, където се налага. Недопустимо е огромният потенциал, който има асоциацията, да не бъде използван. - Какво е общото състояние на водния сектор у нас в момента? - Състоянието на водния сектор е много сложно. Трябва да се вземат редица мерки, секторът трябва да стане приоритет в държавната политика. По наше мнение все още няма значим резултат от усилията, които полагат институциите до този момент. Трябва да се приеме законът за ВиК. Тук достигам един доста парлив въпрос, тъй като единствената нормативна база в този сектор от 18 години насам е законът за ВиК услугите, на базата на който беше изграден и функционира ДКЕВР. Без адекватен на съвременните условия закон за ВиК не можем да решаваме тежките проблеми. Ще дам един прост пример. В области, в които десетилетия наред е имало режим на водата, през последните години вече не е така. Това са Враца, Стара Загора и много други. В същото време с темповете, с които се променя климатът, ако наистина не се вземат адекватни на промяната мерки, след 30-35 години може да се стигне до положение на територията на България да преобладава средиземноморски климат. - Има ли държавата визия за развитие на водния сектор и работи ли в тази насока? - Има концепции, които са за водния сектор на Министерство на околната среда и водите от 3 г. Има и стратегия за ВиК сектора на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нашето мнение обаче е, че не се прави достатъчно секторът да бъде приоритетен. Въпреки това ние се стремим всячески да подпомагаме държавата и ръководните й органи в решаването на тези проблеми. Нерядко се явяваме и коректив като неправителствена организация. И понеже стана дума за сериозната нужда от закон за ВиК, ще кажа, че първият му вариант беше представен през 2006 г. Тогава направихме много широко обсъждане и имахме доста критична позиция по основни моменти от законопроекта. Чест прави на ръководството на МРРБ, че пристъпи към отразяване на тези забележки. През март т.г. ни представиха и преработен вариант, който ние подкрепихме и предоставихме след това на всички заинтересовани институции. Законът обаче все още не е готов, а не можем да го бавим повече. Трябва да знаем, че за привеждането на сектора в нормално състояние са необходими над 10 млрд. евро. Логично е, че средствата не могат да дойдат дори като съберем сумите от предприсъединителните програми, структурните фондове и държавния бюджет. Явно е, че трябва да навлезе и публично-частното партньорство. - Какво пречи това да стане? - Смятам, че трябва да се решат най-напред няколко основни неща както за водния, така и за ВиК сектора. На първо място трябва да имаме ясна, точна и работеща законова основа. На второ място трябва да се определи кой извършва ръководството на водния сектор в България. За да има истинска работеща политика в сектора, трябва да са много точно разписани отговорностите. В момента управлението е доста разпокъсано. Ние от БАВ смятаме, че е крайно наложително да има Национален център по ВиК, в който да се формират нови решения, да се отговори на предизвикателството на съвременните технологии. Проблемът с кадрите също стои в сектора. - Съобразиха ли се институциите с вашето становище по проектозакона за ВиК? - Ние направихме своите бележки по последния вариант на законопроекта, но те бяха изцяло конструктивни и заключителни. Можем да говорим за сътрудничество в този процес. Факт е, че ние подкрепихме сериозно законопроекта в аванс, в незавършен вид. Направихме това с ясното съзнание, че без такъв закон реални промени и усъвършенстване на ВиК системите са немислими. В същото време чест прави на МРРБ, че през последните няколко години вложи три пъти повече средства, отколкото преди е правено. - Как ще коментирате уреждането на собствеността във ВиК сектора и това, че има вероятност някои от общините да не могат да кандидатстват по ОП “Околна среда“? - Почти всички специалисти във водния сектор са на мнение, че собствеността трябва да е публично-държавна или публично-общинска, а на въпросите къде точно и как да стане трябва да отговорят в парламента и впоследствие ресорното министерство, което се занимава с тези проблеми. - Това лято имаше сериозни проблеми с водоснабдяването в някои области на страната. Как смятате, че могат те да се решат в бъдеще, за да се избегнат следващи режими на водата? - Най-напред трябва да спре практиката да си прехвърляме отговорността. Проблемът с водоснабдяването и въобще с ВиК сектора не е на даден кмет или само на дадено министерство. Това е проблем на цялото общество. От друга страна поради недостиг на средства има замразени редица хидротехнически обекти. За мен мерките, които взима МРРБ и по-конкретно заемът за 100 млн. евро от Световната банка за довършване на водните съоръжения, са доста удачни. Ако трябва да обобщим – трябва ни един сериозен закон за ВиК, който повече не бива да се бави. - Как ще коментирате влагането на частни инвестиции във ВиК сектора? - Допреди шест месеца при нас, както и в ДКЕВР, е имало изключително голям интерес от страна на сериозни инвеститори към ВиК системите. Говорим за оператори от световен мащаб, които искат да влязат на българския пазар. А на нас нали точно инвестициите не ни достигат. Те обаче ще стъпят на нашия пазар, когато има ясни законови норми. Никой не отива да инвестира без правила. Това, че няма интерес от големите оператори, от чуждестранния капитал, въобще от частния капитал, изобщо не може да бъде вярно. Пред последните две седмици аз имах срещи в четири такива структури. Оттам казват – ние ви чакаме да си приемете закона и да навлезем на пазара или най-малкото да си заявим интереса, но вие толкова много се забавихте, че дочакахме да дойде финансовата криза. В такъв случай и тези големи фирми започват да разполагат с по-малък ресурс. Интервюто взе Моника Стоянова