Стара Загора е сред регионите, които имат потенциал да постигнат най-бърз икономически растеж в страната, показва анализ на Пощенска банка и Industry Watch.Причината за това се корени в наличието на квалифицирана работна сила, диверсифицираната структура на икономиката и притока на инвестиции към местните производства. Областта е сред първите три по дял на квалифицираната работна сила, което предопределя и значително по-високия от средното коефициент на заетост сред трудоспособното население. Регионът е сред осемте в страната с най-малък спад на заетостта в кризата. Тя се е отразила върху местната икономика през 2009 година, но бързо след това негативните ефекти изглеждат преодолени.През 2012 година нетните приходи на фирмите в регион Стара Загора са достигнали 11.4 млрд. лв., спрямо 10.9 млрд. лв. през 2011 година и 9.5 млрд. лв. през 2009 година. По сектори 36% от тези приходи идват от търговията, 25% от преработвателната промишленост, 11% от енергетиката и 8% от строителството. Това показва, че структурата на местната икономика е доминирана от индустриалното производство и преработвателните предприятия. Стара Загора има потенциал допълнително да разнообрази икономическия си профил, благодарение на привлечените инвестиции, става ясно от анализа, който се позовава на на данни на Националния статистически институт. Според тях от инвестираните през 2011 година в региона на Стара Загора 836 млн. лв. 33% са били насочени към сектора на енергетиката, 21% към преработвателната промишленост, а 14% са отишли към земеделието. Освен Стара Загора, до 2020 година бърз растеж се очаква да отчетат и регионите София, Варна, Бургас и Добрич. Този потенциал ще се развие най-вече на базата на инвестициите, а не толкова на вътрешното потребление, смятат финансистите .Основания за оптимизъм дават регистрираното нарастване на инвестициите, запазване на ръста на износа с 9% на годишна база въпреки рецесията в Европа и увеличението с около 4% на банковите кредити за бизнес сектора. Ефектът от започналата бюджетна консолидация, забавените структурни реформи и нерешените проблеми в банковия сектор в Европейския съюз доведе до икономически спад през 2012 година и първото тримесечие на 2013 година, съответно с 0.3% и 0.7%, се посочва в анализа на Пощенска банка и Industry Watch. В ядрото на "Стара Европа" вече няма растяща икономика, а това е основната експортна дестинация за българските стоки и услуги. Това предопределя и бавното възстановяване в България, където за последните 12 месеца растежът на БВП е бил 0.6%, а през 2013 година като цяло се очаква да достигне 1%.