Завършване на третия либерализационен пакет на ЕС, преразглеждане на такса „пренос”, както и ревизия на рамката на „студения резерв” са само част от препоръките на ЕК, посочени в доклада от проверката в енергийната система у нас, заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева като представи окончателния доклад от проверката на ЕК във вторник. По думите на Захариева ЕК препоръчва още да се преразгледа решението на ДКЕВР, според което могат да се променят цените на енергията от ВЕИ-та по всяко време. „Разширяване на обхвата на енергийните помощи и подпомагане на износа на електрическа енергия в посока Турция”, са сред другите препоръки на ЕК. Екатерина Захариева обясни обаче, че според проверката на ЕК, износът няма да е достатъчен за справяне с проблемите и трябва решенията да са комплексни.
„Избиране на състав на ДКЕВР по прозрачен и ефективен начин и осигуряване на адекватен бюджет на регулатора”, са други мерки, които трябва да бъдат предприети. Европейската комисия призовава още и за извеждане от експлоатация на определени мощности, като се има предвид техните възможности.
В сравнение с останалите страни-членки на Европейския съюз, реформите в България по отношение на либерализирането на пазара на електроенергия са започнали късно. Отлагането на енергийната реформа у нас струва между 800 млн. и 1 млрд. лева загуби на година, което прави безотговорен вариантът за мораториум на цените на електроенергията, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев, който представи окончателните данни от доклада на Световната банка. Василев обясни, че според констатациите на Световната банка до 2030 година страната ни ще натрупа 13 млрд. лева задължения за изкупуване на енергийни мощности, което е 1.16% от БВП на страната. „Ако не реструктурираме сектора, всяка година ние трябва да даваме по 1 млрд. лева, за да запазим цените на текущите нива. Дори и да увеличим цените за електроенергия, ние пак трябва да намираме тези средства, което е трудна задача”, коментира енергийният министър. Той посочи още, че според Световната банка единствено 12 на сто от хората, които са енергийно бедни, получават вид помощи. „Изоставили сме най-бедната част от населението без да им помагаме в моменти, когато покачваме цените”, подчерта Асен Василев. Световната банка призовава за агресивно изпълнение на програма за енергийна ефективност, пълно разкриване на всички конфликти на интереси, доходи и обвързаности на всички държавни служители, депутати и работещи в сектора на енергетиката. Не на последно място Световната банка иска и премахване на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Констатациите включват още и непрозрачност в управлението на държавните дружества, голямо усещане за корупция и недостатъчно независим регулатор. „С изключение на Малта, ние сме най-зле по отношение на това какво доверие имат хората в енергийната система у нас. А 61% от населението на България е енергийно бедно”, посочи Василев.
Световната банка призовава още за по-адекватна система за подпомагане на енергийно бедните, както и за подобряване на начина, по който системата на енергетиката се управлява. Според проверката на Световната банка, държавният регулатор у нас не е достатъчно независим, нуждае се от повече финансови средства. Друг проблем е това, че държавната комисия работи единствено с 15 експерта.
„Това е добро начало за следващото правителство”, отбеляза Захариева. По думите й в доклада се посочва, че моделът на либерализиране е хибриден, а резултатите не са оптимални и са утежнени от намаленото потребление на електроенергия и спада на износа на електроенегия.
„Българската икономиката е четири пъти по-ниско енергийно ефективна в сравнение с други страни”, се посочва още в доклада на ЕК.