Валентин Терзийски е завършил Техническия университет. От 2004 г. се занимава с нови технологии в производството на електрическа енергия. Работил е в топлофикационните дружества във Враца, Плевен, Бургас и Велико Търново. Председател е на Асоциацията на топлофикационните дружества в България, която е основана на 12 май 2008 г. - Г-н Терзийски, смятате ли, че топлофикационните дружества в страната са изправени пред фалит заради шоковото поскъпване на природния газ? - Към днешна дата е абсолютно възможно дружествата да фалират, ако не се предприемат последващи стъпки за изменение на цената на продуктите, които те произвеждат. Ситуацията наистина е тежка. Общото увеличение до началото на януари е 50%, което означава, че ще се увеличат разходите на топлофикациите в момент, в който те изразходват най-много суровини. При съвсем елементарна сметка, щом 70% от разходите на дружеството са за доставка на гориво, това означава, че цената на услугата трябва да бъде повишена с 35%. Шокът от увеличението трябва да бъде разпределен между електрическата енергия и топлоенергията. В каква степен къде ще бъде пренесено това увеличение, зависи от ДКЕВР и методиката, която ще възприеме комисията за ценообразуване. Всяка държавна политика в другите страни на ЕС за ефективно използване на енергоносители и защита националните интереси е обвързана и с политиката по доходите. - Какво според вас трябва да бъде разпределението на тези 35% между производството на топлинна и електрическа енергия? - Не може да се вземе самостоятелно решение заради обвързаността на проблема с енергийната система. На практика, ако бъде пренесено изцяло увеличението от 35% към цената на топлоенергията, то тогава стойността на услугата ще бъде по-висока от цената на еленергията за бита. А нормалната логика на всеки един потребител е да консумира това, което му е най-евтино, и хората ще започнат да използват ток за отопление, а не парно. Оттук ще се изкриви ценовата рамка по отношение на всички енергийни продукти и тяхното оползотворяване. Технически няма да могат да бъдат доставяни необходимите количества ток и оттам ще има проблеми в енергийната система. Средната цена на топлинната енергия в дружествата сега е около 71 лв./мвт, а цената на електрическата енергия за нощно ползване е около 90 лв./мвтч. Средната цена на електроенергията е около 140 лв./мвт. Ако има увеличение с 20% на топлинната енергия, то тя ще достигне цената на нощната енергия. - Какви загуби ще натрупат дружествата от новото увеличение? - Топлофикациите, които използват природен газ за гориво, приключиха 2007 г. с 27,5 млн. лв. загуба при минимално увеличение. Сега се очаква загубата да надхвърли 45 млн. лв. Това е при сегашното увеличение с близо 24%. С предвиденото поскъпване от 1 януари за целия отоплителен сезон загубата на дружествата ще надхвърли 60-65 млн. лв. Анонсираното от правителството поскъпване се отнася за по-плавното повишаване на цената за по-дълъг период. Нормалната пазарна логика по цените и формулите, с които работи „Булгаргаз“ и които представя в ДКЕВР, се свеждаше до следното: увеличение от 1 октомври на цената с близо 37% и увеличение от 1 януари с около 12%. Това показваха разчетите на „Булгаргаз“. Под натиска на синдикати и работодателски организации бе приет сегашният вариант. Това увеличение е разчетено към сега действащите пазарни цени на петролните продукти. Ако има повишение при тях, увеличението от 1 януари ще е по-голямо от планираните 21,4 на сто. Аз не разбрах дали ако се вземат тенденциите за намаляващи цени на петролните продукти, сега това ще има отражение при решението. Логиката ми подсказва, че няма да има, защото чрез тези две увеличения ДКЕВР ще се опита да компенсира разходи на „Булгаргаз“, които са й наложени за минали периоди. Единственият начин това да се компенсира е, като се даде увеличение за следващ период. - Политическо или икономическо бе решението за вдигане на цената на природния газ с близо 24% от 1 октомври? - Решението, което беше взето от ДКЕВР, е резултат повече на икономическа необходимост. Политическите мотиви явно са действали на по-ранен етап, когато не се е допускало нормално ценообразуване. При едно потискане на цена икономическите правила винаги налагат в даден момент да има шоково поскъпване. - Смятате ли, че с това повишение потребителите ще продължат да си плащат както досега? - По отношение на плащането на сметки към доставчици на топлинна енергия всички 17 топлофикации имат проблеми с навременното плащане на доставената енергия. Ние настояваме за промени в законите и в нормативните актове, които се отнасят към изясняването на взаимоотношенията доставчик – клиент, ясни задължения и права и на двете страни. Така ще има нормални взаимоотношения и няма да има проблеми с паричните потоци. От друга страна, възможността да си платиш за една услуга се определя и от политиката по доходите. Ако тази услуга е от обществен интерес и социално значение, то се стига социално подпомагане чрез други регулации. Вече е време всички, от които зависят и икономическата и социалната част на цената, да седнат на една маса и да вземат решение. - Значи е необходим някакъв вид социално подпомагане? - Естествено, това е нормална практика в света. - Според вас какво е решението в по-дългосрочен период, за да няма такова шоково поскъпване? - Доказано е в цял свят, че системата за централно топлоснабдяване е най-икономичната и най-рационалната за използване на енергосуровини. Нашето правителство трябва да съобрази стойността на тази услуга с покупателната възможност на абонатите. Ако е невъзможно хората да си плащат в пълен размер сметките, ще трябва да се намери механизъм, който да компенсира недостига на домакинствата, така че да има нормална цена и тя да се заплаща. България внася над 75% от енергоносителите си. Това означава, че чрез този внос се изнася национален капитал. Този процес трябва да се управлява възможно най-добре. За нас е задължително да се намерят начини за преференции при използване на местни енергийни източници. В топлофикационните дружества алтернативи са използването на биогорива, биомаса, използване на битови отпадъци за гориво и въглища. Всичко това трябва да бъде направено в една нормална стратегия със сигурност за инвеститорите. - Колко са загубите по топлопреносната мрежа у нас? - В дружествата са орязани сериозно разходите за техническа поддръжка на съоръженията. Това влияе върху възможността за осигуряване на качествена услуга на абонатите. В резултат на помощ от Световната банка и на ЕВБР дружествата са получили пари по кредитна линия, за да се подобри ефективността на доставките, като се подменят тръбите и абонатните станции. Загубите при преноса са сведени до нормалните европейски стойности – около 20%. Там е направено немалко за подобряване на ефективността. При едно комбинирано производство със съвременно оборудване се спестяват 15% от разходите за гориво, ако двата продукта се произвеждаха отделно. Това е логиката за преференциране на когенерациите. Например „Топлофикация-София“ в активен сезон отдава в мрежата на абонатите си близо 900 мвт енергия. Ако има когенерационни модули, ще има и 900-1000 мвт производство на ток, което си е колкото един блок на АЕЦ „Козлодуй“. Ако столичното парно спре, ще ни трябва още един блок, който да покрие дупката в баланса. Интервюто взе Георги Велев