„Класа“ "Южен поток" и "Набуко" получиха неочакван конкурент в лицето на иранския газопровод "Парс", съобщи агенция „Блумбърг“. Иран възнамерява да построи газопровод на стойност 4 милиарда долара за транспортирането на природен газ в Европа. Предвижда се оператор на газопровода с работното наименование "Парс" да стане известна европейска компания. Според заместник-министъра на петрола на Иран Акбар Торкан "Парс" ще бъде отговорът на подкрепяния от Европейския съюз тръбопровод "Набуко" и "Южен поток" на "Газпром". По думите на Акбар Торкан иранските власти водят преговори с известна европейска компания, която може да стане оператор на газопровода "Парс", пише "Блумбърг". Той не уточни името на компанията, отбелязвайки само, че това не е австрийската OMV, оглавяваща консорциума за "Набуко". Ограниченията, наложени от САЩ върху чуждестранните инвестиции в Иран, няма да отблъснат европейските партньори от проекта, убеден е Торкан, тъй като никой не им е забранявал да инвестират извън Иран. Ще пренася 37 милиарда куб. м газ "Ние ще построим тръбопровод до границата, а те ще строят по-нататък", каза чиновникът. От Иран тръбопроводът "Парс" ще минава през Турция за Гърция, Италия, по-нататък в Швейцария, Австрия и Германия. Техеран планира да изнася чрез него по 37 млрд. куб.м газ ежегодно. Цената само на иранския участък от газопровода до границата с Турция е 4 млрд. долара. Но кога "Парс" ще бъде построен, не се съобщава. Ще припомним, че газопроводът "Набуко" с капацитет 26-32 млрд. куб.м газ е предназначен за доставките на газ в Европа, заобикаляйки Русия. Тръбопроводът "Южен поток", съвместен проект на "Газпром" и италианската „Ени“, предвижда доставката на 30 милиарда куб.м руски и възможно средноазиатски газ в Европа през Черно море. Двете тръби – „Набуко“ и „Южен поток“, се планира да бъдат построени към 2013 г. Експертите са песимисти за реализацията Реализацията на проекта "Парс" в близките години е малко вероятна, защото ЕС и САЩ, чийто глас е важен за Турция, остават в много сложни политически отношения с Техеран, отбелязва ръководителят на отдела за изследване на газовия отрасъл в Института по проблемите на естествените монополи (ИПЕМ) Алексей Белогорьов. По-вероятен за момента е износът на ирански втечнен газ, защото е по-малко задължаващо. В случай на затопляне на отношенията между Техеран и Брюксел от участието в подобен проект ще бъдат заинтересувани почти всички големи европейски газови компании, преди всичко „Ени“, "Шел" и Вritish Рetrolium. Но в текущите условия нито един голям играч няма да се впусне в подобна авантюра. Иранският проект не изглежда много жизнеспособен, съгласен е и директорът на Института за национална енергетика Сергей Правосудов. Днес газопроводът Иран-Турция ежегодно излиза от строй заради терористичните нападения на кюрдските сепаратисти. Да се строи в подобни условия още по-голям газопровод едва ли някой ще се съгласи. Ако предположим, че проектът "Парс" все пак бъде реализиран, тогава "Набуко" рискува да остане без газ, заяви директорът на департамента за due diligence НКГ "2К Аудит — Деловые консультации" Александър Щок. Отговорът на конкуренцията Страните от Средна Азия вече направиха своя избор в полза на транспортирането на газ през Русия. Нещо повече, по думите на Щок, ако Иран транспортира газ чрез своя газопровод, тогава "Набуко" няма да има своя ресурсна база. Що се отнася до "Южен поток", той ще се сблъсква с "Парс" на пазарите на Италия и Гърция, но едва ли двата газопровода ще изпитват трудност с реализирането на своята продукция. Според генералния директор на консултантската компания East European Gas Analysis Михаил Корчемкин, самият "Газпром" може да прояви желание да влезе в проекта, за да изкупува целия ирански газ и да го препродава в ЕС. Това е най-лесният начин да се избегне конкуренцията, отбелязва Корчемкин. Още един проект Интересното е, че "Парс" не е единственият газопровод, с който Техеран възнамерява да се заеме в близко бъдеще. Преди дни стана известно, че Иран и Пакистан са се споразумели за създаването на компания за привличане на средства за строителството на тръбопровод за транспортиране на ирански газ в Пакистан и Индия. Газопроводът с дължина 2100 км, чието изграждане се отлагаше дълго време, се предвижда да бъде пуснат в експлоатация до края на 2012 г.