Пламена Борисова е ландшафтен архитект със специалност урбанизъм. Тя е директор на Института за стратегии по околната среда (ИСОС) още от създаването му през 1998 г. Дейността на ИСОС е свързана с подготовка и консултиране по проекти, свързани с околната среда на местно и регионално ниво. Борисова е ръководила и участвала в проекти в почти всички страни от Централна и Източна Европа и Балканския полуостров, партнирала е с организации от Западна Европа, САЩ и бившите съветски републики. - Все още не е стартирала процедурата по оперативна програма „Околна среда“ за управление на отпадъците. На какво според вас се дължи това? - Това са сложни инфраструктурни проекти, за които са нужни сериозни предпроектни проучвания. Общините имат нужда да подготвят тези проекти предварително. Логично, първо се отвори схемата за оказване на техническата помощ. За да стартира схемата, трябва самата процедура да е подготвена, апликационните форми и насоките да са готови, както и всички останали изисквания. Индикативната програма предвижда финансирането на проекти да започне през септември. Това според мен не е забавяне. Смятам, че има недостатък в самото структуриране на програмите по години до края на програмния период. - Какво имате предвид? - Оперативните програми действат от 2007 до 2013 г., като ще се изплащат финансови разходи, направени по проектите до 2015 г. Средствата, определи по отделните схеми, са определени за целия програмен период, не са „разбити” по години. По-големите и по-опитните общини реагираха бързо и подадоха много проекти по различни оперативни програми. Съответно много от техните проекти бяха одобрени и финансирани. Така средствата по „леките” схеми за подобряване на социалната и културната инфраструктура към ОПРР са към своя край. - До какво ще доведе това? - Бяха финансирани много проекти и по някои от схемите вече няма пари. Тези общини, които са били активни, изпратили са някакви проекти, изчерпаха средствата по схемата. Останалите общини, които са по-плахи, не са успели да подготвят проекти сега, няма да имат възможност да кандидатстват за тези средства, защото те са изчерпани. Това е несправедливо. Възможността е по-агресивните общини да подадат по-бързо и повече проекти, да спечелят средства по тях. Съществува обаче риск, дали ще бъдат избрани най-добрите проекти. Ако имаш 100 относително лоши проекта, от тях ще одобрят най-добрите. По този начин няма гаранция, че са избрани най-качествените проекти за финансиране в рамките на целия програмен период. Освен това проблем за повечето общини, които са се „нагълтали“ с инвестиционни проекти, ще е управлението им. - Самите общини посочиха това като проблем. Каква е ролята на консултантите? - Общините ще изпитат големи затруднения както да разработват, така и да управляват вече спечелените проекти. Остава въпросът за качеството на управление, а да не говорим за трудностите, с които ще се сблъскат общините, когато започне експлоатацията на новите обекти. Нямам информация дали те са си направили разчети за необходимите ресурси, включително на разходите и източниците за тяхното финансиране, за да има ефективна експлоатация на изградените инфраструктурни обекти. Тук е ролята на консултантите. Общините осъзнаха, че нямат капацитет. - Тук идва въпросът обаче доколко са подготвени консултантите? - При тях положението също е проблематично, защото експертите по техническите специалности в България са малко. Пазарът е ограничен. Има 10-15 фирми, специализирани в управление на отпадъци, предимно за проектиране на депа. Но общините, които имат нужда от такива проекти, са 50. Оказва се, че има някаква празнина. Надявам се, че това няма да доведе до некачествени проекти. - Какъв проблем очаквате да се появи по отношение на регионалните депа? Общините се притесняват от това, че някои ще плащат по-високи транспортни разходи от други, както и от таксите на самите депа? - Това не може да се избегне. Цената на услугата ще бъде сбор от разходите по събиране на отпадъците, транспортирането им, разходите за самото депо. Ще се получи както при водата. Някои общини ще имат по-скъпа услуга. Важно е да се постигне добро сътрудничество между тях. Те трябва да се разберат за таксата, която ще се събира за управление на самото депо и да наемат фирма, която да управлява депото. Общината, в която е разположено то, трябва да осигури подходящ достъп на сметоизвозващите машини на другите общини. Ще се появят проблеми и със самото транспортиране. Не изключвам отпадък да се изхвърля извън депото, за да се пестят разходи. И обработката на отпадъците и таксата на услугата, която гражданите ще плащат, ще бъдат по-високи. - Колко средства ще бъдат усвоени по оперативната програма? - Допускам, че ще има закъснение, но няма прогнози, че няма да се усвоят средствата. Според процедурите след сключването на договор се отпуска аванс. Общините започват реализацията на проекта. Авансът обаче не е достатъчен, разходите ще са много повече. Всяка оперативна програма дава възможност за междинно плащане на разходите, вече направени по проекта. Общината трябва да подготви техническия и финансов отчет, който да се одобри, за да се извърши плащането. Процесът от подаването на отчета до получаването на средствата може да отнеме няколко месеца. А през това време общината вече е направила още допълнителни разходи. С една дума, всяка община трябва да си направи разчети и да намери източници за тяхното финансиране, така че сама да авансира изпълнението на проекта. Тези разчети е редно да се направят не след сключването на договора за финансиране, а преди общината да вземе решение за подаване на предложение. В противен случай може да се изправи пред ситуация, в която е спечелила проекти, които не може да изпълни поради невъзможност да си плаща разходите. На пазара се появиха фирми, които оказват помощ на общините, като предлагат „свои” средства срещу управление на проекти. Сътрудничеството с такива фирми трябва да бъде добре пресметнато. - Кой е губещият от такива корупционни практики? На какви нива се появяват? - С една дума може да се отговори – обществото и всички ние като част от него. Проблемът на корупцията е, че губещите в този процес не са въвлечени и не са засегнати директно. Представете си един проект за изграждане на пречиствателна станция, част от парите за изграждането на която са похарчени за корумпиране на някого. Реалните пари за изграждане намаляват. Това се компенсира, като някои от предвидените дейности не се извършват или се извършват с некачествени материали. От това ще се намали ефективността на пречиствателната станция, нивото на пречистване ще бъде под предвиденото, а замърсяването на околната среда ще бъде по-високо от планираното. Като резултат рискът върху здравето на нашите деца ще бъде по-висок. - Проектите за над 25 млн. евро ще бъдат оценявани в ЕК, как ще става това? - За общините ще е лесно да предлагат по-малки проекти. Теоретично процедурите по оценката на проектите, както и всички други процедури на ЕК, изискват повече време. От друга страна общините нямат пряк контакт със структурите на ЕК, които се занимават с тези проекти. Разбира се, и на това има решение. Много големи общини, като София, си създават лобита в Брюксел, имат изградени офиси. Много консултантски фирми също имат офиси там и лобират за своите цели. Лобизмът вече е професия. Интервюто взе Рая Атанасова