Рая Атанасова През първия период на търговията с емисии 2005-2007 г., който се възприема от експертите като пробен, има рязко нарастване на търгуваните количества емисии. Това показва анализ на Sagacarbon - инвестиционна фирма, предлагаща консултантски и трейдинг услуги на големи фирми в сферата на въглеродните емисии. Тя е филиал на френската банка Caisse des Depots. Банката развива сериозна дейност в областта на проучванията за околната среда и инициативи за развитие на пазара на емисии. От 262 млн. тона, изтъргувани през 2005 г., те достигат 1, 454 млрд. тона през 2007 г., сочи анализ на Sagacarbon. Според нейни предварителни проучвания Европейската схема за търговия на емисии (ЕСТЕ) е стимулирала намаляване на вредните емисии с 50 до 100 млн. тона годишно за периода 2005-2006 г. Данните показват спад от около 73 млн. тона за 2005 г., което е 3,5% от общото количество за годината. Проучването сочи, че намалението на емисиите е най-осъществимо в енергийния сектор, където емисиите са най-високи. Тук става дума за промяна на горивната база от кафяви въглища (лигнит) към ниско емисионни калорични въглища, както и повишаване ефективността на горивните инсталации чрез използване на биомаса, повишаване на енергийната ефективност с други средства, както и поставянето на очистващи съоръжения. Заради експерименталния характер на първия период обаче се наблюдава излишък на емисии. Тенденцията е през следващите два периода да има дефицит от тях на европейско ниво. За постигане на целите страните с дефицит на емисии правят трансфери с новите държави в ЕС. За периода 2005-2006 г. само шест страни са били на къси позиции (с дефицит), сочи анализът на Caisse des Depots. Това са Великобритания със -117 млн. тона, Италия с -55 млн. тона, Испания с -49 млн. тона. В класацията влизат още Ирландия (-7 млн. тона), Словения ( -1 млн. тона) и Гърция (-1 млн. тона). Трансферите на квоти към Източна Европа са за 505 млн. евро Търсенето, породено от тези страни, доведе до значителни трансгранични трансфери на квоти от Източна към Западна Европа, чийто търгуван обем е 505 млн. евро за 2005-2007 г. За трите години на първата фаза са разпределени 2, 082 млрд. тона квоти по основните производства на индустрията. Най-голям е делът на разпределените емисии въглероден диоксид в енергетиката - 49% от общото количество. На следващо място, но едва с 11% е от осигуряване на отоплението на местно ниво и когенерации. Химическите производства като стъкларската индустрия и хартиено-целулозната промишленост остават далеч назад с около 2% от квотите. За 2007 г. обемът на пазара на квоти е 24 млрд. евро, показва анализът. Компаниите, обхванати от схемата, могат да бъдат в къса или дълга позиция, което ги определя като купувачи или продавачи на квоти. Намаляването на емисиите може да се постигне и чрез търговия на борсата или извънборсови споразумения. Минимумът извършени сделки на пазара е 650 млн. тона, показва още проучването. През първия период обаче банката отчита нестабилност на цената на квотите, съответно и спад на цената им. Очакванията обаче са за ръст на цените на квотите от около 20 евро в момента до 40 евро в края на 2012 г.. Причината е в увеличения интерес на предприятията за намаляване на емисиите, който се очаква да породи дефицит на емисии. Разширява се обхватът на квотите, които се разпределят Досега емисиите в обхвата на ЕСТЕ представляват 41% от парниковите газове в ЕС, 11% от емисиите на развитите нации и 4% от общите емисии на парникови газове в света. За периода 2008-2012 г. ще бъдат включени нови сектори и газове. Вече има доброволно включване в схемата на азотния диоксид във Франция и Холандия, ще бъдат включени и емисиите от авиационния сектор през 2012 г. Предвижда се и включване на нови страни в схемата - Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. В същото време точно за същия период от 2008-2012 г. се обсъжда разширяване на обхвата и намаляване на свободно разпределимите квоти с около 10 на сто. Според Sagacarbon заради това ще възникне допълнително търсене на квоти, а оттам и нарастване на цените. Целите за намаляване на емисиите въглероден диоксид е използване на проекти по протокола от Киото за постигане на съответствие в ЕСТЕ. Двата възможни варианта са проекти „Съвместно изпълнение“ и проекти „Чисто развитие“. Чрез проектите „Съвместно изпълнение“ се намаляват емисиите на парникови газове в друга страна, като генерира въглеродни кредити за себе си. Те могат да бъдат продавани както на определен купувач, така и на свободния пазар. По този начин собственикът на кредити си осигурява допълнителен финансов ресурс. Подобен е подходът и при проектите „Чисто развитие“. Възможният внос на кредити по Киото обаче е ограничен до 1,4 млн. тона за целия период. Съотношението е различно в отделните страни членки. За България определеното от ЕК количество е 12,55% от общото разпределено за страната (42.3 млн. тона). Търсенето, предизвикано от ЕСТЕ, води до нарастването на цените на кредитите по протокола от Киото. Цените на кредитите са сравнително по-ниски от тези на квотите. От 12 евро през март-април 2007 г. се очаква те да достигнат 21 евро през декември 2008 г. Русия и Украйна - основни играчи по „Съвместно изпълнение“ Русия и Украйна, като страни по Киото, генерират основната част от проекти съвместно изпълнение към момента. Русия разполага със 143 млн. тона кредити, очаквани до 2012 г., а Украйна - 46 млн. тона кредити за същия период. Подобни проекти има също и в европейските страни. В Източна Европа се очакват 59 млн. тона кредити по програмата проекти съвместно изпълнение. Първите 15 страни членки Германия, Франция, Испания и Дания също прилагат процедури за изпълнение на съвместни проекти. Пряко влияние върху пазарните дялове Проучването отбелязва основните въздействия върху конкурентоспособността на индустрията. Прави впечатление, че в периода 2005-2007 г. няма въздействие върху пазарните дялове на компаниите. Преки влияния в бъдеще се очакват върху производството на цимент и стомана, непряко ще бъдат повлияни електроинтензивните индустрии. Въздействия от нововъведенията в ЕСТЕ ще бъдат оценени през юни 2010 г. Според анализа на Sagacarbon пълна съвместимост между ЕСТЕ и другите страни извън схемата изглежда трудно постижима. Според анализа първите възможности за обвръзка са с Австралия, Нова Зеландия. За подготовката на този процес се изискват доброволни и секторни споразумения. Следващите стъпки, посочени в анализа, са приемане на промени в директивата за ЕСТЕ, планирани за края на 2008 г.