Деница Ватева Сливанията и вливания на фирми ще се одобряват за 25 работни дни, ако няма сериозни съмнения за господстващо положение на пазара. Това предвижда новият закон за защита на конкуренцията на правителството, който предстои да бъде гласуван в парламента през октомври. Досега одобренията на подобни концентрации се бавеше месеци наред, което и неведнъж е било повод за критики от страна на авторитетни изследователски и бизнес сдружения. Комисията за защита на конкуренцията ще има право да поиска удължаване на този срок с 4 месеца в случаите, когато има сериозни основания да се смята, че бъдещата концентрация ще доведе до господстващо положение на пазара. От 15 млн. лв. на 25 млн. лв. пък се увеличава прагът, при който компаниите ще подават уведомление за концентрация. Същото важи и когато закупуваното трето предприятие има оборот над 3 млн. лв. Промяната се налага заради увеличените мащаби на пазара след влизането на страната ни в ЕС. Проектозаконът предвижда и друга сериозна промяна – отпадат критериите за господстващо положение на пазара. Досега за монополисти се смятаха компании с 35% пазарен дял. Господстващото положение на пазара ще има, когато „дадена компания може да попречи на конкуренцията в съответния сектор“. По какви критерии ще се оценява това обаче, не става ясно. Фирмите с доказани забранени споразумения трябва да имат поне 10% пазарен дял, за да се смята, че пречат на свободната конкуренция. Досега прагът за това беше 5%. Компанията с 35% пазарен дял вече не се смята за монопол, а Комисията за защита на конкуренцията ще може да одобрява фирмени сливания и вливания за 25 работни дни. Това са двете основни промени в новия проектозакон за защита на конкуренцията, публикуван на интернет страницата на правителството. Очаква се той да влезе за гласуване в пленарната зала на парламента през октомври. В новия закон за първи път се въвежда ускорен срок за разглеждане на искания за концентрация на предприятия. Досега такъв нямаше, а компаниите чакаха месеци наред за решения на комисията. Сега обаче това ще се става за 25 дни, освен ако няма сериозно съмнение, че ще се създаде господстващо положение при концентрацията. При поява на подобни съмнения законът предвижда да се назначи задълбочено проучване, което може да продължи до 4 месеца. Резултатите от проучването няма да може да се обжалват от предприятията, участващи в сливането. Възможно е и удължаване на този срок с още 25 дни, ако са налице „случаи, представляващи правна и фактическа сложност“. По време на задълбоченото проучване пък ще могат да се подават становища от трети страни, ако бъдещата концентрация засяга техните интереси. Те ще се вземат предвид при оценката за концентрация само ако комисията сметне, че са основателни. Де факто с новите промени максималният срок, в който трябва да бъде одобрена или отхвърлена дадена концентрация, става 6 месеца. Участниците в сливания вече ще искат разрешение от комисията за конкуренцията при оборот за предната година от 25 млн. лв. Досега изискването беше за 15 млн. лв. Според мотивите на закона обаче увеличението е необходимо заради мащабите на пазара и икономическите оператори у нас. Уведомления ще подават и предприятията, обект на сделката, с оборот над 3 млн. лв. оборот. 35% пазарен дял вече не е монопол Друга съществена промяна в закона е, че вече господстващото положение на пазара не е обвързано с пазарния дял на компанията. Досега за национален монополист се приемаше фирма с 35 на сто пазарен дял. Сега обаче господстването на пазара се определя като „положение, при което дадена компания може да попречи на конкуренцията в съответния сектор“. Никъде в закона обаче не е разписано при какви критерии се определя такова положение. От Комисията за защита на конкуренцията обясниха, че всъщност оценка ще се прави индивидуално за всеки случай, при който има някакви съмнения. Нито един държавен орган няма да може да налага минимални, фиксирани или пределни цени при установена злоупотреба с монополно положение. Досега това ставаше с решение на Министерския съвет или на регулаторните комисии (за енергийно и водно регулиране и за съобщенията). В тези случаи Комисията за защита на конкуренцията ще налага глоби на виновните. При общ пазарен дял до 10% - няма картел Новият закон увеличава прага за незначителен ефект върху конкуренцията. Досега като картел се тълкуваше споразумение между фирми от един бранш, които имат общо 5% пазарен дял. Отсега нататък обаче те трябва да имат най-малко 10% дял, за да се смята, че договорките им влияят върху конкуренцията. На 15 на сто се увеличава делът на пазара между непреките конкуренти, ако трябва да се установи картелно споразумение. Комисията за защита конкуренцията ще налага много по-високи глоби при забранени споразумения. Досега фирмите в картелите плащаха максимално по 300 000 лв., а вече ще могат да бъдат санкционирани с до 10% от оборота си, каквото е изискването на европейското законодателство. До 1% от оборота пък ще бъдат глобявани фирми, които не оказват съдействие за разкриване на забранени споразумения. За първи път се предвижда и анализ на цял сектор от икономиката, ако има съмнения, че конкуренцията в него е нарушена. Повече правомощия при проверки на забранени споразумения Комисията за защита на конкуренцията ще има значително повече правомощия при проверката на забранени споразумения. Нейните представители ще могат да изискват информация от всички фирми и да снемат обяснения от служителите им. Проверки на място ще се извършват след разрешение от Административния съд в София, а не на окръжните съдилища, както беше досега. Дава се възможност да се назначават и външни експертизи по различни казуси. Сравнително повече правомощия ще има и по казусите със сравнителните и заблуждаващи реклами. Комисията за конкуренцията ще може да ги спира още преди тяхното излъчване, ако са нарушени интересите на потребителите или конкурентите. Защита ще има още и при имитации на търговски марки, интернет страници и домейни. Председателят на КЗК - с 6 години мандат От 5 на 6 години се увеличава мандатът на председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Неговите двама заместници и останалите 4 членове на комисията ще се избират за 5 години. Всички те трябва да имат поне 5 години стаж по специалността и висше юридическо или икономическо образование. Те не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или арбитражна. Индивидуално ще се преценя кой има господстващо положение