Камен Колев е завършил Техническия университет в София. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция. В Българската стопанска камара работи от 24 години, като последователно е заемал длъжностите главен експерт, директор и главен директор. През 2005 г. е избран за заместник-председател на организацията. Камен Колев отговаря за ресори “Индустриално развитие”, “Инвестиции” и “Икономически анализи”. - Г-н Колев, миналата седмица беше представен доклад за държавната администрация за 2007 г. От него става ясно, че регулаторните режими, вместо да намаляват, се увеличават. Вие отдавна разговаряте с правителството по проблема, но ефект като че ли засега няма... - До началото на миналата година нашите изследвания показаха, че има около 400 регулативни режими за бизнеса. Нашият коментар е, че е добре те да се минимизират като брой. По принцип регулативните режими са полезни, тъй като дават условията за излизане на пазара и дават едно противодействие на сивата икономика. Много от нашите членове поддържат мнението, че действително трябва да има режим за излизане на пазара. Проблемът обаче е, че трябва да се премахнат тези, които са свръхрегулация. Ние сме дали едно предложение още миналата година - да отпаднат 27 режима. - Тези 27 режима общински ли са, или са на национално ниво? - Някои от тях са общински, други са на национално ниво. След съгласуването с администрацията тези 27 режима се сведоха до 16, т.е. отказаха ни една част да бъдат премахнати или облекчени. Лошото е, че сега, когато предложението влезе в Министерския съвет, тези 16 режима ще станат още по-малко. Администрацията ще се ограничи само до премахването на 3 режима. - Кои са те? - Те са за оценителската дейност, регистрация на търговски обекти и за наземни оператори на летищна дейност. Нашето предложение беше от тези 27 режима 10 да бъдат премахнати, а 17 облекчени. Тоест виждате, че 10 от 400 не е кой знае каква цифра. В България много лесно се въвежда тежката форма на регулация. Например много често се въвеждат лицензиите вместо регистрация. При тези тежки форми - лицензии и разрешението, има решение по целесъобразност, т.е. администрацията решава в крайна сметка дали да ви издаде документите. В много случаи има възможност тези режими да се облекчат. Така няма да има възможност за протакане, няма да има възможност за корупция и ще има една по-голяма яснота. - Тези регулации обаче често се въвеждат заради изисквания на ЕС... - Тук има една особеност. Администрацията обикновено казва, че в директивите на Европа се изисква лиценз или разрешително (licence, permission от англ.- бел.а.). Действително това така е записано, но всъщност има една хитрина - в ЕС лицензът е единствената форма на регулиране на стопанската дейност, а у нас има две форми. Тоест, ако се казва в някакъв документ, че дадена дейност се регулира с licence, това не означава обезателно, че у нас трябва да се въведе лиценз. В много от случаите може да се въведе и регистрация. В този смисъл обясненията на администрацията, че тежките форми се налагат от Европа, не са верни. Най-важният проблем за нас обаче остава прозрачното им прилагане. Фирмите, които се нуждаят от някакви документи, задължително трябва да бъдат информирани по какъв начин става издаването им. Това е проблем в момента, тъй като основният инструмент за тази прозрачност е регистърът на регулативните режими. Той в момента е в едно насипно състояния и информацията там, освен че е непълна, на моменти е дори подвеждаща. Ако влезете в този регистър, ще видите, че например има стотици режими в общините, които се наричат лиценз за търговия с вино. Според Закона за ограничаване на административния контрол и административното регулиране обаче община не може да администрира лицензионни режими. Следователно всички тези режими и таксите, които се събират по тях, са незаконни. Има и друг проблем - създават се режими на местно ниво, но няма законово основание за тях. Според Закона за административното регулиране никой няма право да въвежда режими, които не са записани в закон. В регистъра обаче ще видите, че общините масово го правят с решения на общинските съвети. Има и трети принцип на закона, който не се спазва - постоянно се изискват документи, и то не само от общините, а и от централната власт, които вече фигурират в някои публичен регистър. Например за промяна на някакво обстоятелство в Търговския регистър се изисква баланс и отчет на фирмата, но вие вече сте го подали в Националната агенция по приходите и в статистиката. Освен че сега ви го искат на трето място, трябва да платите и такса от 50 лв. - На много места се въвеждат високи такси и дори глоби. Това законно ли е? - Размерът на таксите също е сериозен проблем. Нашите наблюдения са, че масово не се спазва изискването на закона размерът на таксите да покрива разходите по издаването на документа. Например за търговия с вино има такси до 600 лв. в общините. Тоест един път местните власти са въвели незаконен режим и втори път таксата по него е почти данъчно облагане. Ние смятаме, че има конфликт на интереси. Администрациите, предимно централните, ползват таксите от регулативните режими и санкциите, за да ги преразпределят. Всички тези средства не могат да служат за формиране на печалба или допълнително материално стимулиране на служители. Например даден министър определя размера на таксата и от събраните средства по нея определя материалното стимулиране на служителите си. Това не е коректно, тъй като той е заинтересован да вдига тази такса. Има уникални случаи, при които допълнителното стимулиране надхвърля много чувствително размера на заплатата. - Вие вече сте провеждали срещи с администрацията по всички тези въпроси. Какво постигнахте до момента? - Ние алармирахме за всички незаконни режими. Заедно с министъра на държавната администрация Николай Василев направихме среща с областните управители и ги помолихме да направят преглед на режимите в техните общини. Областните управители успяха в 30-40 общини да убедят местните власти да премахнат с нови решения на общинските съвети незаконните режими. Това беше един малък успех, но голяма част от общините отказаха да го направят. - Тези общини миналата седмица бяха дадени на главния прокурор именно от Николай Василев. Защо вие не сте го направили досега? - Действително министрите Николай Василев и Гергана Грънчарова сезираха прокуратурата. Ние също я бяхме сезирали преди това, но ни беше отговорено, че нямаме правен интерес и затова нашият сигнал остана без последствия. Тоест ние не сме заинтересована страна, за да сезираме по този въпрос. Докато държавният прокурор е в правото си да го направи, тъй като защитава обществения интерес. Предстои да видим какво ще се случи. Регулациите са наистина сериозен проблем за бизнеса. На практика често се получават забавяния при издаването на всякакви документи, без да бъдат наказани отделните служители за това. Проблемът е, че всъщност няма кой да ги накаже и това е пропуск на закона. - Обсъждали ли сте промени в Закона за административното регулиране по този въпрос? - Ние вече сме го предложили. Нашата констатация е, че принципите в този добър закон масово не се спазват. Предложили сме поправки в други закони, които не отговарят на него. - Колко са тези поправки? - Ние сме подготвили 81 поправки в закони, които трябва да бъдат приведени с този за административното регулиране. Сред тях е и това да се въведе в Закона за административното регулиране кой точно да отговаря за неговото изпълнение. - Кой трябва да отговаря за този закон? - Тук има спор. Може би действително това трябва да е министърът на икономиката, тъй като става дума за стопанската дейност. Но, разбира се, това си е проблем на администрацията. За нас проблемът е, че се получават необосновани забавяния, които могат да се тълкуват и като сигнали за подкуп. Освен това няма система, която да проследява изпълнението на всички заявки, подавани в администрацията. Никой не е овластен да ги следи. Ние държим да бъде изградена такава система. Тя ще бъде полезна и за кметовете, и за областните управители, и за самите министри. - Водили ли сте разговори по този въпрос? - Имаме разбиране по този въпрос от министър Николай Василев. Ние сме разработили един типов образец в Сопот. Показали сме го и сме получили одобрение от областните управители. Ако се разработи този сайт, в него ще се вижда какво правят всички общини и централни администрации. От него ще се вижда колко заявки са подадени, колко чакат за обработка, какви такси се събират, по какви режими и т.н. Такава онлайн система ще бъде всъщност мерило за действията на самата администрация. - Административният регистър на регулаторните режими отново ще се забави... - Действително се забавя. За нас няма яснота кога въобще ще се пусне. Много пъти се отлагаха сроковете, правят се настройки и т.н. Този регистър е важен, тъй като ще покаже пълната картина - какви режими има, кой ги администрира, по какъв закон и т.н. Този регистър обаче няма да даде информация за хода на отделните заявки. В него ще има само една статична информация.