Решение на Европейския съд може да блокира промените в Закона за железопътния транспорт, чиито проект бе публикуван преди две седмици на сайта на транспортното министерство. Тези промени дават правото на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да извършва собствени превози. Според жп експерти с тези промени се създава възможността за създаване на холдингова структура между инфраструктурата и БДЖ „Пътнически превози“.
Подобен холдингов модел съществува в момента в Германия и Австрия, където съответно DeutcheBan (DB) и Австрийските федерални железници (OBB) отговарят за инфраструктурата и извършват операторска дейност. Точно тези два случая обаче в момента са на фаза съдебно дело в европейския съд по прилагане на наказателна процедура за неизпълнение на Първия железопътен пакет. Според Европейската комисия съществуването на тези холдинги противоречи на прилагането на европейските изиквания за либерализация на пазара.
Генералният адвокат в съда Нийло Яскийнен коментира, че от правна гледна точка  съществуването на тези холдинги е законно и не нарушава директивите. Според него не съществува правно изискване жп инфраструктурата да бъде отделно дружество от пътническия превозвач.
Ако съдът приеме решение против DB и OBB, то евентуалното обединяване на НКЖИ и „БДЖ – пътнически превози“ ще бъде повод за образуване на наказателна процедура и срещу България.
Темата за или против холдинговите структури ще бъдат център на предстоящите дебати по проекта за Четвърти железопътен пакет от мерки. Според ЕК трябва да съществува пълно разделяне на превозвач от инфраструктура. Еврокомисарят Сим Калас в края на септември обяви, че е скептично настроен към възможността на компаниите, поддържащи релсовия път да предоставят равни условия на всички жп оператори, при положение, че те им се явяват конкуренти. Според евродепутата от Люксембург Георг Бах (ЕПП) не трябва да се използва единен модел за всички страни-членки, а да се разглеждат случай по случай.
„Решението на съда ще е много важно не само за институциите от ЕС, които скоро ще получат за разглеждане четвъртия железопътен пакет, но и за тези страни-членки, които наскоро взеха решение да отделят инфраструктирата от превозвача не от икономически мотиви, а защото ЕС поиска това от тях“, коментира през септември Либор Лохман, председател на Асоциацията на Европейските железопътни инфраструктурни предприятия.
Варужан Апелян, член на Управителния съвет на Европейската пътническа федерация (EPF), коментира пред klassa.bg, че ако бъде възприет диференцирания подход, пред България ще има два варианта за решаване на проблемите на БДЖ. Първия е позитивен, при който държавата ще създаде две пътнически жп компании с цел взаимна конкуренция и така по естествен начин да се повиши качеството. Държавата ще възнаграждава по добрата компания с повече субсидия, но при това положение е нужен силен контрол и независима оценка – подобен модел съществува в британските железници.
При втория модел - негативния – се създава един холдинг между НК „Железопътна инфраструктуа“ и БДЖ „Пътнически превози“. При положение, че вероятно догодина товарните превози вече ще са частни се премахва модела на разделението, което не кореспондира с европейските изисквания за либерализация, категоричен бе Апелян.