Деница Ватева В началото на ноември България ще подпише договора за кредит от 88,2 млн. евро със Световната банка (СБ), които са предвидени за инвестиции във водния сектор. Това съобщи вчера за „Класа“ заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Димчо Михалевски. С парите от заема и още 21,4 млн. евро от националния бюджет ще се реконструират мрежите на 6 ВиК дружества, ще се довършва строителството на 8 язовира и пречиствателни станции. „До края на септември трябва да получим мандат от Народното събрание за подписването на договора“, обясни Михалевски. Дотогава ще бъдат договорени и всички конкретни точки от споразумението. По информация на „Класа“ все още има спорове около лихвата, която първоначално се планираше да бъде 3,18%. „Действително все още не е определен крайният процент, но ние ще изберем най-добрия вариант за България“, коментира Михалевски. В момента се обсъждали два проекта - с фиксирана и плаваща лихва. Зам.-министърът обаче отказа да даде повече подробности за тях. Заемът от Световната банка ще се изплаща 17 години, от които 5 години са гратисен период. Първоначално се планираше водният проект да бъде финализиран до 2011 г. Сега обаче се смята, че дотогава ще завърши само реконструкцията на мрежите на 6-те ВиК дружества, включени в него. Те са в Смолян, Сливен, Стара Загора, Добрич, Разград и Търговище. За целта ще бъдат отделени около 55 млн. евро. Строителните дейности по язовирите „Пловдивци“, „Нейковци“, „Луда Яна“ и реконструкцията на язовир „Студена“ вероятно ще бъдат удължени до средата на 2012 г. и ще струват над 48 млн. евро. Около 5 млн. евро пък ще бъдат отделени за помощ при подготовката и реализация на проекти, финансирани от европейските програми. За втори път България тегли заем от Световната банка за инвестиции във водния сектор. Освен да решат проблемите с водоснабдяването, те трябва да направят сектора и атрактивен за бизнеса. С тази „мисия“ България тегли кредит от 98 млн. долара през 1995 г., но огромните забавяния в реализацията на планираните дейности доведоха до пренасочването на средствата към топлофикациите.