- Г-н Ангелов, от Министерството на финансите вече оповестиха параметрите на Бюджет 2013. Какво е вашето мнение – подценени ли са очакванията за приходите или надценени във финансовия план за развитието на държавата?
 - От гледна точка на приходите, Бюджет 2013 е напрегнат, доколкото се залага на нарастването им от 1,8 млрд. лв. през следващата година и то изцяло от вътрешни източници т.е. от българските данъкоплатци и от българската икономика. Това ще изисква голямо напрежение в приходните агенции, и разбира се, базира се на прогноза за подобряване на икономическите перспективи на България и в Европейския съюз. Но има и риск тези допускания да не се окажат толкова добри, колкото се предвижда във финансовия план. Така че бюджетът е пренапрегнат и се залага по-скоро на положителен сценарии за развитие на европейската и на българската икономика. Но както видяхме, през последните няколко години той не се реализира.

 - Очаквате ли, заложеният от правителството ръст на икономиката от 1,9% да бъде постигнат? Ето вече проф. Чавдар Николов коментира, че може да се достигне до растеж от 1,5 на сто?
 - Заложеният растеж от 1,9% е по-висок от всичко, което сме постигали през последните четири години т.е. това е сравнително оптимистична прогноза, защото нито една година от 2008-ма досега, не сме постигали такъв растеж. От друга страна ако кризата в Европа свърши и икономиката започне да се възстановява, такъв растеж е напълно реалистичен. Всичко зависи от това дали Европа ще започне да се възстановява или пък догодина отново ще наблюдаваме някоя нова страна, която да повлече еврозоната надолу, а оттам и България. Но ако се сбъднат оптимистичните прогноза, че Европа излиза от кризата, тогава и България може да постигне растеж от 1,9%. Въпросът е, че няма толкова мерки, които да генерират растеж на икономиката т.е. в голяма степен се разчита на това, че Европа ще ни издърпа от кризата докато би било добре да се заложи на вътрешни реформи, на мерки, които да насърчат местната икономика и да не зависим толкова много от това, което се случва в Европа.

 - В такъв случай, добър ход ли е преразпределението на бюджета да е под 40%?
 - По принцип преразпраделението винаги е било под 40% и през последното десетилетие никога не е надминавало този праг. Така че това е продължение на политиката, която се води от 3-4 правителства насам. В някакъв смисъл българската държава не може да събере повече от тези пари заради все още недостатъчно ефективната администрация и заради сивата икономика. В този смисъл и да иска държавата да харчи повече, не може да събере тези средства.

 - Кой от заложените в бюджета параметри може да не бъде постигнат?
 - Това, което наблюдаваме през последните години, е разбира се, бюджетът на Министерството на вътрешните работи, където обикновено се отпускат допълнителни средства в рамките на годината. Там общо взето винаги се появяват допълнителни нужди - във връзка с Шенген или свързани с текущата работа. Рискът е по-скоро с приходната част на бюджета, отколкото от разходната, ако трябва да го схематизираме. Обикновено разходите се изпълняват без особени проблеми, дори се надхвърлят, докато по-трудно се събират приходи и по-трудно се увеличава обложената част от дохода. Там ще е голямото предизвикателство и големия риск да не се реализират намеренията, защото все пак 1,8 млрд. лв. повече приходи във все още депресирана среда на европейската и българската икономика, означава свръхусилия в приходните агенции, нещо, което в следизборния период (тъй като ни предстоят избори), не се случва. Ако дойде ново правителство или се сменят някои министри, дори да е същото правителство, просто ще има един период, в който няма да има толкова целенасочени усилия в тази посока. Както сме наблюдавали при предишни смени на правителства, в годината на избори, заради смените и в администрацията, се получават проблеми от гледна точка на събиране на проходите и на дисциплината в данъчната система.

 - От синдикалните организации настояват да се увеличи дефицита в бюджета, като тези средства се отделят за социални нужди. Правилен ли е такъв подход?
 - По принцип цялото увеличение на разходите отива за социални нужди - за НОИ, за социални помощи, здравеопазване, образование. В този смисъл да си говорим, че точно социалните разходи са някак недооценени, не е много логично. Ако махнем еврофондовете, половината бюджет на държавата отива за социални разходи. Не може само тези разходи да се финансират, още повече на база на бюджетен дефицит. Ето какво става със страните, които си позволяват да тръгнат в тази посока. Като виждаме, че безработицата в Испания и Гърция е в пъти по-висока от българската, разбираме колко е неефективно да се предприема такъв ход. Струва ми се, че по-скоро твърде много залитаме в тази посока – единствено и само социални разходи да се увеличават и то без да се реформират съответните системи. В крайна сметка и за ранното пенсиониране, и за фалшивите инвалидни пенсии, и за източването на социалните фондове, се говори отдавна, но тези дупки не се запушват. В този смисъл там има възможности за вътрешно финансиране на разходите и така ще останат повече пари за истински нуждаещите се. Но да се тръгва към дефицит би било изключително лош знак. Ние още не сме си върнали доверието на инвеститорите, а ако тръгнем в обратната посока, няма и да си го върнем никога. Ще продължим да стагнираме и никога няма да върнем нивата на заетост и растежа на доходите, който бяха преди кризата.