Донка Соколова е родена в Бургас. Има близо 40-годишен опит в туризма, най-големият в Turopa, Австрия. Дълго време работи и в „Балкантурист“. От 1990 г. е собственик и управител на туристическата агенция „ДМ Травел“. Освен председател на Българската асоциация на туристическите агенции е и член на Националния съвет по туризъм. Омъжена, с две дъщери и двама внуци. - Г-жо Соколова, защо туристическият бранш не успя да се справи с лавинообразното презастрояване и губим туристи? - Този въпрос не е за мен. Има някой друг, който да го носи на съвестта си. Туристическият бранш още преди 15 години направи всичко възможно да се чуе, че трябва да се изготви закон за планиране на територията. Ако имаше такъв закон, нямаше да бъде допуснато това презастрояване. Явно някой е имал полза да няма такъв закон и стигнахме дотук. Да, застрояването е факт. Искам да ви дам пример с най-скъпия курорт на Испания - Марбея. Той е подобие на Слънчев бряг. Това не му пречи да бъде най-скъпият. Ние трябва сега да намерим положителната страна и да направим така, че качеството на услугите, които даваме, да бъдат добри – това привлича по-добрите туристи. Твърдя, че и сега с това застрояване нашите хотели са много по-добри, отколкото тези в Турция и Гърция, например. - С какво този сезон ще бъде по-различен от останалите? - Този сезон въпреки всичко и само благодарение на работещите в отрасъла ще бъде сполучлив. През последните години се забелязва перманентен ръст на потока туристи от около 10%. Причината за твърденията, че хотелите са празни, е, че той не отговаря на ръста на леглата в новоизградените хотели. То е 1 към 30, ако 10% е ръстът на туристопотока в България, 30-40% е на легловата база за година. Радостното на този сезон е, че ръстът на приходите от туризъм е доста сериозен - около 11%. - Как ще коментирате изявления, че туроператорите не предлагат достатъчно добри услуги за българските туристи? - Въобще не е вярно. Ако това твърдение е излязло от Държавната агенция по туризъм, много жалко. Тези неща най-добре може да ги кажем ние, защото през БАТА минават 80% от входящия и 80% от изходящия и вътрешен туризъм на страната. През последните 5-6 години особено българските туроператори насочихме всичките си усилия да повишим потребителската култура на нашите клиенти въпреки отсъствието на целенасочена държавна политика за задържането на българските граждани - каквато е на Франция, Италия, Австрия. Ориентирали сме се към предлагане на почивки, пътувания - море, планина и във вътрешността на страната. Радостното е, че не само в момента има много българи по Черноморието. Много българи имаше и през изминалия период на 2007-2008 г. Интересното е, че ние оставаме и във вътрешността на страната - по планините в малки хотелчета. Има хотели, в които за 3 месеца напред не може да се намери едно място. Особено в Пиринско, Родопите има прекрасни места. Оказа се, че ние, българите, не познаваме достатъчно страната си. - Можем ли да говорим за видоизменяне на продукта, който предлагат туроператотите за своите туристи? - Много отдавна. Който твърди, че за българите тук е по-скъпо, отколкото за чужденци, значи не е наясно как се съставя продуктът. Вече няма диференциране на цени за българи и чужденци. Независимо дали един български туроператор ще сключи договор за българи или за германци, например. Има много показатели обаче, които биха могли да изменят тези цени. Това са какъв леглови контингент туроператорът блокира за даден пазар, кога и какви са условията за предплащане на хотелите, какви други условия са поставени в този договор, записваме ли се в последната секунда, или пък дали българинът като клиент използва туристическа фирма. Ако отидете в хотел директно на рецепция, цената е с поне 30-40% по-висока, отколкото ако минете през туристическа фирма, защото там имаме други цени. На рецепция за вас ще бъде 20% ДДС плюс по-високата цена от туроператорската. Когато отидете чрез туроператорска фирма плюс пакет, тогава ДДС-то е 7% - както успяхме да го извоюваме преди години. - Каква е тенденцията за развитието на туризма през следващата година? - В света като цяло предлагането е много повече, отколкото търсенето. Свръхпредлагането обаче, какъвто е нашият случай, не води до нищо добро - единствено и само до дъмпинг на цени, респективно намаляване на качеството. Ключовата дума за успех - независимо дали това е хотел, фирма или дестинация, е хиляда пъти качество. Аз съм убедена, че качеството се е подобрило, но би трябвало да правим всичко възможно да поддържаме висок стандарт на нашия продукт. Продължава да влияе и липсата на инфраструктура. Въпреки това българските граждани продължават да посещават малките селца и семейни хотели. Но инфраструктурата е важна за подобряване на качеството на целия туристически продукт и още по-важна за разширяване на спектъра на предлагането. Около 70% от тези приходи са от морски-рекреативен туризъм, а само 30% остават за зимен, културен, селски туризъм. Именно инфраструктурата е ключовият фактор за разширяване на този диапозон от предлагане. Няма страна в света, която може да се похвали с над 40 000 паметници на културата, но кажете ми до колко от тях имаме добър достъп? - Кои са първите стъпки за поправяне на всички грешки в бранша? - Стратегията. В продължение на 20 години нямаме стратегия. Именно липсата й допусна част от това застрояване, защото още от самото начало нямаме визия какво бихме искали да направим с този отрасъл. Няма държавна политика, което значи, че държавата не би желала или пък немарливо се отнася към сектора. Всички правителства досега писаха в програмите си, че туризмът е приоритетен отрасъл. Аз питам какво точно му е приоритетното? Пълно абдикиране на държавата от този отрасъл. - Защо агенцията и браншът не можаха да докажат колко приоритетен е отрасълът? - Искам да кажа, че сега отново съм възмутена, защото след като бяхме видели проектопромените в закона за туризма - десетата му поправка, дадохме отново становище, че това, което са подготвили, не е адекватно и ще задълбочи хаоса в бранша. От агенцията са побързали да го внесат в последния работен ден в парламента. За какво ги пишем всичките тези становища? От всички, които сме давали като асоциация, може да се издаде невероятен сборник, който да послужи като учебник по туризъм, като настолна книга на бюрата на всички държавни служители. - Как промените ще объркат още повече развитието на сектора? - Много е тежък този въпрос, за да започна да го разказвам сега. Абсолютни недомислици. Разпределението на туроператорите на А, В и С - това е турският закон. Тук бяхме съгласни, но във философията на този закон това не може да бъде приложено. Защото ние вече веднъж сме регистрирани като туроператори, регистрациите ни са безсрочни. Самото регистриране не е читаво, защото се прави от Държавната агенция по туризъм. И регистрация, и категоризация трябва да преминат в ръцете на бранша. Само браншът е този, който може да контролира бранша, и пак браншът е този, който защитава бранша. Защото аз няма да позволя на другия ъгъл да има някакъв измамник - такива има хиляди. По този начин бихме могли да регулираме нещата, защото не е възможно в малка дестинация като България да има над 1700 туроператори. Като мащаби в България трябва да има максимум 300-400 туроператори. Може да има 10 000 агенции, но туроператорът е нещо друго. Тези, които вземат такава регистрация, не знаят какво значи тя. Огромна е отговорността. Правят се проверки, но хаосът е толкова голям... Но това е позволено от закона. Законът е разцентрован. Това би могло да стане само при един нов закон, абсолютно различен от сегашния. - А кой е браншът? - Браншът е достатъчно силен и компетентен, за да може да поеме отговорността, как така кой е браншът?! Ние всички - туроператорите знаете къде са, знаете къде са хотелиерите. Ако ни се даде тази възможност, ние сами ще се консолидираме кой какво ще прави. Но смятам, че всяко предлагане и даване на категория и регистрация от страна на който и да е държавен орган е възможност за корупция. На етап сме, когато тази дейност трябва да премине, както е в Европа, в ръцете на бранша.