Станка Динева Застрахователите ще бъдат облагодетелствани от промените в здравоосигурителния модел. Частните фондове ще получат повече права за сметка на Националната здравоосигурителна каса (НЗОК). Няма да има конкуренция между тях и здравната каса. Не е ясна съдбата НЗОК след 2010 г. Няма гаранции, че след като пациентът получи лекарска помощ, частният здравен фонд ще плати разходите за лечението му. Това са част от изводите, които е направила в своя доклад Патриция Коржанек – експерт на Световната банка. Тя бе поканена от премиера Сергей Станишев да анализира законопроекта за промени на Кодекса за застраховането, подготвен от Йордан Цонев от ДПС и Антония Първанова от НДСВ. Отрицателната й оценка стана причина Станишев да разпореди да се пише нов проект. Докладът „придава структуриран вид на хаотичното предложение и осигурява логическа рамка за системно разглеждане на предложението“, пише още в увода си Коржанек. След всяка своя констатация тя отправя серия от въпроси, които не са намерили отговор в анализирания законопроект. Здравните фондове – и осигурители, и застрахователи? Като „драматично отклонение от досегашната практика“ определя експертът на Световната банка изискването здравните фондове да се лицензират и като осигурители, и като застрахователи. „Това ще облагодетелства общозастрахователните компании и ще засегне съществуващите малки частни осигурители“, констатира Патриция Коржанек. Тя пита какво ще стане с онези от действащите сега фондове, които не могат да отговорят на изискванията за двойно лицензиране. Ако проектът на Цонев и Първанова се приеме, частните фондове трябва да се лицензират веднъж като здравноосигурителни и втори път - като застрахователни. Според експерта на Световната банка проектът поставя в неравностойно положение частните здравни фондове и НЗОК. На тях им позволява да договарят пакетите и да предлагат допълнителни услуги на пациентите, а на касата – не. Не е предвидено и нейното лицензиране като застраховател, което означава, че тя остава извън играта. Това е елегантен начин за елиминиране на най-големи здравен осигурител, коментират експерти. „Националният рамков договор е рецептата за провал на НЗОК не защото касата действително е конкурентоспособна, а защото е принудена да работи при неравностойни правила и методи като платец“, пише Коржанек. Потенциал за действие на 80 фонда Като преднамерена определя експертката на Световната банка предложената схема за регулиране на осигурително-застрахователните дружества. Тя прави проста сметка, че при почти 8 млн. население и при изискване за минимум 100 000 души осигурени на първия етап у нас могат да се появят най-много 80 фонда, макар че горна граница няма. В рамките на три години обаче те ще бъдат „редуцирани“ до 26 и дори до 16. Коржанек е сметнала, че ако се спази изискването през 2010 г. фондовете да наберат 300 000 и дори 500 000 души, съвсем естествено техният брой ще се свие със 75%. Тогава защо изобщо трябва да се лицензират първоначалните 80 и какво ще стане с техните клиенти, пита анализаторката. България няма капацитет от експерти, които да бъдат назначени във всичките 28 офиса в страната на близо осемдесетте дружества, които може да бъдат създадени, констатира Патриция Коржанек. Според нея „това е чисто разточителство и значително увеличаване на административните разходи“. Малко вероятно е освен това страната да „притежава регулатори, които да познават и общозастрахователната, и здравноосигурителната дейност“. Фондовете могат да откажат да платят за извършени от болниците здравни услуги на пациенти, констатира Коржанек. И признава, че споровете ще се решават от специално създадена арбитражна комисия. Въпреки това няма гаранции, че парите ще бъдат броени в разумен срок. 400 млн. лева отиват в здравните осигурители Със сума между 300 млн. и 400 млн. лв. ще оперират частните здравни фондове още догодина. Парите ще дойдат от увеличените с 2% вноски от гражданите. Тази година при вноски от 6% парите за здраве са 967,6 млн. лева, сочи справка на НОИ. Обхванати са 7,5 милиона българи. Това означава, че догодина средствата от гражданите може да минат 1,2 млрд. лева. От тях 30% - в частните здравни фондове.