Георги Велев За възстановяване на българския уранодобив настояват български и чуждестранни компании, съобщи вчера изпълнителният секретар на Българската минно-геоложка камара Петър Петров. Според него в момента канадски и австралийски компании проявяват интерес към добива на уранова руда у нас. Петров допълни, че е напълно възможно страната ни да произвежда по около 500 кг уранов концентрат годишно. С него могат да се покрият до 75% от нуждите на АЕЦ „Козлодуй“ за гориво, като за целта уранът трябва да бъде преработен в друга страна и да се върне после в атомната централа. Според Петров е възможно да бъде възстановена практиката концентратът да се изнася за Русия, както е било преди ликвидацията на урановите мини преди повече от 15 години. Той добави, че цялата инфраструктура е унищожена през последните години, което допълнително затруднява повторното отваряне на мините. Според камарата ще бъде много трудно да се възстанови уранодобивът, защото 90% от мините са рекултивирани. Високата цена на урана на световните пазари привлича инвеститорите, но ще бъде изключително трудно, ако не и невъзможно възстановяването на сектора, обясни Петров. Необходимо е да се правят нови рудници и нови преработвателни предприятия, каквото е това в Елешница, което означава огромни инвестиции. В същото време ще има и сериозна съпротива от различните екосдружения, които ще искат гаранции за опазване на околната среда. От минно-геоложката камара смятат, че ще бъдат необходими най-малко 10 години, ако България отново иска да развива уранодобива. За целта трябва да има конкретна държавна политика, уточни Петров. През 2006 г. канадската компания „Камеко“ прояви интерес към тази дейност. Критики срещу закона за подземните богатства Проблеми пред миннодобивния сектор е разводняването на функциите между три министерства – икономическото, на регионалното развитие и екоминистерството. От бранша смятаха, че с новоприетия Закон за подземните богатства ще бъде премахнато това разводняване, но това не стана. След промените се оказва, че не е опростена и процедурата за получаване на концесия и добив на подземни богатства, казаха от камарата. Оттам ще поискат да бъде направена и независима оценка от европейската организация ЕВРОМИН за промените в новоприетия закон. От камарата смятат, че той няма да реши проблемите в сектора и затова ще поискат нови промени да направи следващото правителство. Очакваме становището на европейските ни партньори да повлияе на управляващите за нови промени в закона, заяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. „Бяхме изненадани, защото предложенията ни, които не бяха приети, са насочени към премахване и ограничаване на условията за корупция при концесионирането”, обясни Цоцорков. Той добави, че от камарата искат и повече прозрачност при вземането на решения при какви условия и на кого да се предложи концесиониране в отрасъла. Въгледобивът е във възход По данни на НСИ производството на въглища през 2007 г. се е увеличило с почти 2,5 млн. т спрямо 2006 г. Ръст има и при производството на оловен и цинков концентрат, както и на огнеупорни и каолинови глини. През 2007 г. в страната са били внесени над 5 млн. т въглища, брикети и кокс за почти 500 млн. долара, сочат данните на Българската стопанска камара. Били са изнесени само 18 хил. т за близо 3 млн. долара. От металните руди страната ни е изнесла 941 хил. т за 672,5 млн. долара. Внесени са обаче над 2,5 млн. т руди и концентрати за 1,7 млрд. долара. Близо 2% от еленергията ни – от въглища Развитието на сектора е стабилно и към момента от български въглища се произвежда около 2% от електроенергията у нас, заяви вчера Петър Петров. Най-големи инвестиции са направени в „Мини Марица-изток” и мини „Бобов дол”, където има огромни запаси от въглища. Същевременно обаче спазването на договореностите с ЕК относно затваряне мощности на някои ТЕЦ-ове, работещи с въглища, и ограниченията за изхвърляне в атмосферата на вредни емисии, може да повлияят на развитието на отрасъла. През последните 1-2 години обаче в Европа и у нас има засилен интерес към ползването на въглища, тъй като цените на екологично чистия природен газ доста се вдигнаха. Средните работни заплати за миналата година в добивния отрасъл са 740 лв., а в сектора “добив на руди” достигат 950 лева. По данни за 2007 г. в парично изражение добивната промишленост е произвела продукция за общо 2,3 млрд. лева, като около половината се пада на металните руди, следвани от въглищата. Най-бързи са темповете на растеж при добива на строителни материали. Като обем през 2007 г. най-много са добитите медни руди и лигнитни въглища. Стремежът ще бъде да се увеличава износът на руди (главно медни), въглища и строителни материали, тъй като в стойностно изражение за предходната година вносът (над 2,8 млрд. долара) е бил двойно по-голям от износа (1,1 млрд. долара). На металните руди и концентрати се пада над половината както от вноса, така и от износа.