Милен Димитров е роден през 1969 г. Завършва магистратура по опазване на околната среда в Техническия университет във Варна. От 1996 до 2003 г. работи като експерт по екология в производствено-технологичен отдел в ПОЛИМЕРИ АД – Девня. До 2004 г. е старши експерт в отдел управление на отпадъците в РИОСВ - София. От юни 2004 г. е прокурист на „Екобулпак“. - Г-н Димитров, влезе в сила нова директива, която предвижда рециклиране на 60% от хартията и стъклото и 22,5% от пластмасата. Ще успеем ли да отговорим на тези изисквания? - Не е проблем да достигнем процентите за рециклиране на пластмаса. Има какво да се желае по отношение на концепцията за рециклиране на дървени опаковки. Новата директива обхваща рециклиране на твърди битови отпадъци, за да могат те да се преработват, а не да се депонират. Тя е различна от директивата за опаковки и отпадъци от тях. Първата мярка при управление на отпадъците е минимизирането им. Ако няма как да стане това, втората мярка е повторната им употреба, третата е рециклиране на отпадъците. Ако има отпадъци, които няма как да бъдат рециклирани, тогава се преминава към четвъртата мярка - 25% от твърдите битови отпадъци могат да се използват за алтернативно гориво. Едва на последно място е депонирането. - Как в България може да се приложи това? Споменахте, че в завода на „Екобулпак“ в София остават и фракции, които могат да се използват за алтернативно гориво. - Трябва да се изграждат съоръжения за предварително третиране на отпадъка. Ако искаме да постигнем 50-60% рециклиране на твърди битови отпадъци, всички строителни отпадъци трябва да се събират отделно и да има система, която да ги обхване. Тогава могат да се рециклират. Когато говорим за предварително третиране на отпадъци, трябва да кажем коя компонента може да се рециклира. Органичните отпадъци например от паркове и градини, хранителни отпадъци се компостират - произвежда се пръст, която може да се използва за запръстяване, рекултивация на замърсени терени, депа за опасни отпадъци. Имаме около 20-25% органичен отпадък, който ако бъде обхванат и се изградят инсталации, може съвсем лесно и безпроблемно да се достигнат изискванията за рециклиране. За съжаление в България се строят основно депа. Трябва да е ясно на кметовете на общините, че ако разчитат само на депа, не са решили проблема с отпадъците. - Колко са сега тези инсталации? - На този етап са само инсталациите на „Екобулпак“ в Сливен, в Габрово, в Русе, в София, в Търговище. Тази година ще пуснем в Пазарджик и в Ямбол. Започнали сме разговори и с община Севлиево. По този начин - освен да извлечем суровини за българската икономика, ще постигнем и много важен ефект - ще удължим живота на депата. Колкото едно депо се експлоатира за по-дълъг период, толкова повече му пада себестойността и разходите за депониране на отпадъци. След 15 г. ще се запълни и ще се тръгне по нова процедура, което означава обществено напрежение, намиране на подходящ терен, предвиждане на пари. Чрез депонирането нито пазим природата, нито постигаме кой знае какъв екологичен ефект, а и подходящите терени не са толкова много. В депото има много сериозни проблеми с миризмите, с отделянето на метан, на инфилтрации, които са страшно замърсени и пречистването им на практика е невъзможно. - По отношение на битовите отпадъци предлагате въвеждане на санкции както за общините, така и за гражданите за стимулиране на разделното събиране. Докъде стигнаха тези разговори? - Има разбиране от държавните и общинските администрации. Но за да може чисто юридически да се приложат подобни механизми в България, трябва да се приемат два закона - Закона за адресната регистрация и Закона за етажната и жилищната собственост. Едва тогава общините могат да изготвят наредби, в които да заложат и санкции. Когато разчитаме на доброволно отношение на гражданите, ще се постигне половинчат ефект. Най-сигурният начин е да има и стимули, и санкции. В много различни европейски държави тази система се прилага. Ако се разделя отпадъкът на сух и мокър, гражданите, които са си събрали в своя контейнер сух отпадък, не трябва да заплащат, защото той може да се преработи и да се реализира на пазара, тогава има рентабилност и системата може да се самоиздържа. Мокрият отпадък вече трябва да отива за компостиране и депониране. - Все още ли компаниите по оползотворяване вземат по-голяма част от отпадъка от пунктовете за вторични суровини, за да регистрират изпълнение на цели? - Събраният отпадък на „Екобулпак“ тази година е само от разделното събиране. Подобрихме системата за събиране на отпадъци от опаковки в търговските и административни сгради. Там реално се генерира 1/3 от отпадъка. Не вярвам, че едни хора, които ровят в кофите, вземат нещо и го предават на пункт, ще ни решат проблемите с отпадъците. Трябва да има нов регламент за тези пунктове. Те могат да останат да съществуват за изкупуване на метали, на електроуреди. Но за събирането на найлони, пластмаси и хартии трябва да се обхванат домакинствата с контейнери. С метални контейнери пък да се обхванат местните административни и търговски обекти. В Европа съществува още една система – т. нар. събиращи центрове. Това са големи площадки, които общината изгражда в различни региони. Гражданите и търговските обекти, които генерират едрогабаритни отпадъци от опаковки - туби, бидони, да ги занесат в съответния пункт, а не каквато е практиката сега: да се изхвърли до контейнера. - Все още е забавено темпото на системата на разделното събиране на отпадъци, защото все още не работи ефективно... - Когато започнахме през 2004 г. всичко беше просто приказки. През 2005 г. вече имаше плахи опити. През 2006 г., когато се поставиха конкретни изисквания и задължения към организациите, нещата започнаха да се променят. Сега остава и общините да въведат стимули и санкции. Ние сме разположили контейнери, но трябва да има ред кой, къде, какво изхвърля. Освен контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки може да има контейнери за батерии, акумулатори, малки електроуреди. Един от големите проблеми е инфраструктурата на градовете е липсата на паркоместа. В същото време една нова сграда не иска около себе си нито в двора си контейнер. Трябва да се заложат изисквания новите сгради да имат специални площадки до блоковете за контейнери. Наследената инфраструктура също много затруднява работата с отпадъците. В централните градски части не може да се влиза регулярно. Именно затова трябва да се изисква от търговските обекти да използват такива колекторни центрове, които пък трябва да бъдат изградени от общините. - Кои са първите стъпки хората да започнат да събират отпадъка разделно? - Да се разбере, че ако правим напук и не спазваме правилата за разделно събиране, увеличаваме разходите, които - било общината, било държавата, било организациите по оползотворяване на отпадъци правят, за да извършват тези дейности. Колкото повече гражданите не спазват правилата, толкова повече оскъпяват услугата, която им се предоставя на този етап безплатно. Тя ще става все по-скъпа - чрез продуктовата такса, която чрез цената на опаковането на стоката отива към крайния потребител. Интервюто взе Рая Атанасова