Георги Велев Държателите на облигациите на „Кремиковци“ не знаят какво да правят след решението на българския съд за откриване на процедура по несъстоятелност, обясниха пред „Класа“ представители на една част от бондхолдерите. Софийският градски съд обяви за начална дата на неплатежоспособност на „Кремиковци“ 31 декември 2005 г. малко след като предприятието бе закупено от фирмата „Глобал Стийл холдинг“ на Прамод Митал. През май 2006 г. „Глобал стийл“ емитира заем от 12-процентови облигации за 325 млн. евро, обезпечен с активи на „Кремиковци“, който трябва да бъде изплатен до 2013 г. За емисията одобрение даде и държавата, която държи 25% от „Кремиковци“. Още в началото на 2008 г. обаче „Глобал стийл“ на два пъти просрочи вноските по лихвите, с което кредитът стана изискуем. Средствата от заема бяха предназначени за плана за жизнеспособност на предприятието и за изплащане на дългове. От него около 80 млн. евро е получила държавата под формата на плащания към НОИ, БДЖ, НЕК и „Булгаргаз“ и около 14 млн. евро. са отишли в „Кремиковци“ за инвестиции. След вчерашното решение на съда за облигационерите има голям риск да не си върнат парите, тъй като датата на неплатежоспособност е преди датата на емитиране на облигациите. Според източници на „Класа“ решението на съда е изцяло в полза на държавата, защото така тя се оказва основният кредитор на комбината и може да се разпорежда с него. Дни преди да се произнесе съдът и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров обяви, че държавата е най-големият кредитор на „Кремиковци“ с вземания за над 900 млн. лева. Юридически пъзъл В началото на юли съдът в Лондон разпореди еврооблигационният заем да стане предварително изискуем, защото „Глобал стийл“ просрочва плащанията по него. Това означава, че средствата по заема трябва да бъдат върнати, както са постановили лондонските магистрати. Договорът за заем е невалиден, гласи обаче решението на Софийския съд. С този парадокс в момента дори юристите ни не знаят какво да правят, а казусът става все по-заплетен, обясниха облигационерите. През следващата седмица ще има събрание на облигационерите, на което те ще обсъдят становището си по решението на българския съд. Представители на QVT фонд, който обединява няколко от тях, отказаха коментари преди общото решение. Около 30% от облигациите държат фирмите на Константин Жеваго, който чрез „Ворскла стийл“ кандидаства за „Кремиковци“. Засега има шестима кредитори В съобщение на МИЕ в деня на съдебното решение се посочва, че задълженията на „Кремиковци“ надхвърлят 1,6 млрд. лева, от които 900 млн. лева - към държавата, вкл. и лихви. Вторият основен кредитор са облигационерите, а на трето място е индийска банка, която очаква 200 млн. лева. Следват „Екометал инженеринг“ с кредит от 80 млн. лева, Черноморска банка с около 30 млн. лева и „Арселор Митал“, отпуснала заем от 60 млн. лева. Междувременно синдикалните лидери в комбината обявиха публично вчера, че „Кремиковци“ масово се разграбва през последните 2 месеца. В момента се изнася всичко от складовете, както и документация на дружеството, каза председателят на федерация „Металици“ към КНСБ Васил Яначков. Профсъюзите призоваха за „незабавна реакция“, за да се опази важната финансово-счетоводна документация. От „Подкрепа“ заявиха, че им обяснили, че документите ще се изпратят в Индия, за да се направи одит, но опис не им бил направен. Юрисконсултът на „Кремиковци“ Тодор Чобанов отрече твърденията им. Според Яначков всички сделки на комбината след 31 декември 2005 г. могат да бъдат ревизирани, а някои да бъдат обявени и за недействителни. Ако се анулира договорът с облигационерите, ще стане международен скандал, каза той. В същото време обаче ще бъдат преразгледани и договорите, които Александър Томов като изп. директор на „Кремиковци“ е сключвал с други компании, добавиха от синдикатите. „С това решение държавата си връща възможността да се разпорежда с „Кремиковци“. „Не знам дали е целенасочено или не, но е добре за държавата“, добави Яначков. Процедурата Ще могат да си върнат парите само кредитори, чиито вземания са обезпечени, обясни пред „Класа“ председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Политими Паунова. Според нея сега е най-важно „Кремиковци“ да има добро ръководство, за да може комбинатът да се измъкне от кризата и да бъде оздравен. Реалистичен е и вариантът повече от една компания да работи на ишлеме с предприятието, за да може то да се изправи на крака по-бързо. Трябва обаче компаниите да се разберат помежду си, обясни Паунова. Две са фирмите с договори за работа на ишлеме с „Кремиковци“ - „Арселор Митал“ на по-големия брат на Прамод – Лакшми Митал, и „Ворскла стийл“, свързана с украинския бизнесмен Константин Жеваго.