- Г-н Деменюк, кога очаквате да започне да се изпълнява договорът за работа на ишлеме с “Кремиковци”? - Труден въпрос. Ние започнахме да го изпълняваме още на следващия ден след подписването му (11 юли – б.а.) - веднага започнахме да доставяме суровини за комбината. За мен необясними трудности създават индийците в „Кремиковци“, защото и за тях е важно предприятието да се укрепи и лека-полека да започне да функционира и да си възвърне позициите. - Очаквате ли на 29 юли предприятието да бъде обявено в несъстоятелност? - Да. Според нас това е единствения път, може би не много приятен за обществото и за самите работници в “Кремиковци”. Но е единственият начин, чрез който “Кремиковци” може да се защити от кредиторите, и от друга страна - да се направи тотална ревизия на активи и пасиви. Трябва да се създаде и комитет на кредиторите, пряко заинтересовани от работата на комбината. Ние разчитаме на такова отношение от страна на всички кредитори, защото за нас всеки кредитор е от значение. Това е световна практика и много предприятия са минали по този път. Няма нищо страшно. Всеки кредитор сега е в ситуация да не знае кога ще му върнат парите и всеки ден пита “Кремиковци” кога ще му изплати дължимото или ще му дадат продукция. По-добрият вариант е да седнем на една маса, да подпишем споразумение за разсрочено плащане и всеки да си планира работата. - Освен комитет на кредиторите какво друго очаквате да се случи след обявяването в несъстоятелност? - Да започне процедурата по несъстоятелност, която върви по установен законов ред. Смятаме да се решат две неща, докато тече процесът. От една страна, да бъде направена ревизията на активите и пасивите, на дългове, на вземания. Никой досега не говори, че “Кремиковци” има и вземания. Никой не говори за вземанията на комбината Докато тече процедурата по несъстоятелност,“Кремиковци” ще се стреми да печели или поне да не е на загуба. Това е много важно и затова предложихме работа на ишлеме. Ако обаче нашата компания види сериозна съпротива и че на нас не се гледа като на партньор на комбината, няма да настояваме. - Ще се откажете да придобивате „Кремиковци“? - Няма да се откажем, но ще преразгледаме стратегията си. Не може да искаш да минеш през една врата, на която от другата страна ти казват: “Заповядайте да подпишем”, и в същото време да не ти отварят вратата. Малко е странно. - След като облигационерите осъдиха “Кремиковци” в Лондон, възможно ли е те да поискат договорът ви с предприятието да бъде анулиран? - Договорът не може да бъде прекратен от облигационерите, защото те - по смисъла на техните договорености, са дали заем на юридическо лице, а “Кремиковци” стана гарант на този заем от 325 млн. евро. Това няма нищо общо с оперативната дейност на комбината. „Ворскла стийл“ е част от облигационерите. Ние постоянно поддържаме тезата, че сме от пострадалата страна, която трябва да получава своето. Освен това аз знам, че облигационерите не горят от желание да станат металурзи, а се занимават с друг бизнес. Ние притежаваме около 30% от облигациите. Трябва да се намери компромис, защото, от една страна, сме облигационери, от друга - стратегически инвеститор. От 20 години нашите предприятия доставят суровини за “Кремиковци”. Държим около 30% от облигациите - Срещу емитирането на облигационния заем са заложени линията за непрекъснато производство и добивното производство на „Кремиковци“. Вие съгласни ли сте да изплатите тези съоръжения на облигационерите? - Става въпрос комплексно да се решат проблемите на всички кредитори. Това е предмет на диалог с тях за излизане от кризисната ситуация. Аз се опасявам от едно – най-големите инвестиции за “Кремиковци” са точно за добивната част. За да получиш комплексно разрешително, трябва да вложиш най-много там. Нашата стратегия е да придобием целия завод. Искаме да развиваме от рудодобив до готовата продукция. Затова смятам, че сме обречени да се договаряме с облигационерите, които държат останалите 70% от книжата, и с другите кредитори на комбината. Разговорите, които сме провели с тях досега, показват, че всички са заинтересовани комбинатът да продължи да работи. - Съгласни са на разсрочване на задълженията? - Разбира се. Много от кредиторите продължават да са доставчици на комбината на добра воля. Ние искаме да ги запазим да продължат да работят с “Кремиковци”. Има и индивидуални договорености с някои от тях. След като мине етапът на предявяване и установяване на вземанията, ще седнем да обсъдим нещата. Над 400 български фирми имат вземания за над 200 млн. лева - А как вървят преговорите с облигационерите? - Засега са вяли - на етап текущи преговори с елементи на търг. В момента целта е една и моят призив към кредиторите е да спасим комбината от затваряне. Има комбинат, има актив, който накрая може да доведе до връщане на вземанията. Ако няма комбинат или е без комплексно разрешително, той няма източник за генериране на приходи. От друга страна, имаме и социална програма. Също така има над 400 български фирми, които имат над 200 млн. лв. вземания от комбината. “Кремиковци” е много труден казус – правен, финансов, технологичен, екологичен и социален. - Каква е ролята на държавата в този труден казус? Все пак държи около 25% от „Кремиковци“... - Държавата не може пряко да се намеси в едно частно дружество, дори ако има миноритарен дял. Тя не може да се меси пряко и да каже на частника какво да прави. От друга страна, държавата максимално, с каквото може помага на комбината. Като пример мога да дам 3-месечното споразумение за неплащане на старите задължения към държавните монополи. Това са неща, които не всяка държава би се съгласила да направи. Има и случаи, в които на предприятието не се помага, а ако то не може да се оправи, се обявява фалит и край. Тук държавата помага - съобразно законовите рамки. - Откъде ще внасяте суровината за работа на комбината? - За да произведеш 1 тон стомана, са необходими 1,5 тона суровини. Цените на рудата като цяло в света са едни и същи. Разликата идва от цените на доставката. Ако от Бразилия до Бургас транспортът струва $80/тон, от Украйна до Бургас или Лом цената е $20/тон. - Каква сума трябва да инвестирате в модернизация на производството и за какъв период? - Планираме две неща. Първо, за получаване на комплексно разрешително сме готови да дадем от порядъка на 25-30 млн. евро. След това за втория етап искаме да налеем около $700 млн. Това са капиталови инвестиции, в които са включени пари и за екология. Те целят три неща – подобряване на технологията, намаляване на себестойността на производството и постигане на екологичните изисквания за „Кремиковци“. Искаме да подобрим енергоемкостта на комбината. Така ще бъде намалена себестойността на продукцията. Интервюто взе Георги Велев