- Г-н Ангелов, добра или лоша новина е намерението на Европейската комисия да блокира над 500 млн. евро по предприсъединителните програми за България? - Според мен - противоположно на общата теза, това е добро развитие. Най-малкото, защото се проявява сила, външна за българското общество, която казва: „Не, стига толкова корупция!“ Това напомня края на 90-те години, когато МВФ постави подобни условия, като поиска въвеждането на икономически реформи. И в крайна сметка благодарение на натиска му нашата икономика се закрепи и започна един не много бърз, но умерен икономически растеж. Почти никой не очакваше, че това може да се случи. Надявам се същото да стане и сега - Европейският съюз да бъде достатъчно твърд в исканията си за реформа в администрацията, МВР, съдебната система и след 2-3 години да имаме много по-малко корупция, много по-добре работеща съдебна система, което ще доведе до развитие на икономиката и високи нива на доходите. Това е за мен позитивното развитие, но, разбира се, тепърва ще видим как ще реагират политическият елит, съдебната система и МВР. - Какъв е Вашият коментар за реакциите на опозицията в тази ситуация, сред които се чуват и призиви за предсрочни избори? - Повечето партии в България, които са участвали вече в минали правителства, се разглеждат като част от статуквото. Трудно е бивш министър или бивш премиер да излезе и да каже: „Ние сме некорумпирани и трябва да ви сменим“. Все пак преди 10 години корупцията беше още по-голяма. Обществото не възприема бившите управляващи като по-склонни да правят реформи и като по-малко корумпирани. Тук е големият проблем и една от причините всеки път да си избираме нова партия на власт, а старите да губят тотално обществено влияние, както стана с НДСВ например. Имаше 50% от депутатите, а сега само няколко и е под въпрос дали ще влязат в следващия парламент. Сегашните скандали ще подпомогнат движенията към смяна на правителството и партиите в парламента, т.е. ще се гласува още повече антистатуквото и съответно - за нови лица и партии. Да се запушат дупките, преди да се вадят пари от бюджета - Вече стана ясно, че част от спрените пътни проекти например ще се довършат със средства от икономии и от бюджетния излишък, както пише в решението. Това коректно ли ще е спрямо данъкоплатците? - Въпросът е, че ЕС не позволява да финансираме с наши средства всички програми – по САПАРД изрично ни беше забранено да компенсираме и от националния бюджет, докато не се провери всичко и докато не е сигурно, че няма да изтекат пари. Нашият интерес като данъкоплатци не е да наливаме пари там, където ЕС не иска. Защото може да се окаже след време, че и тези пари също са изтекли. Трябва да се направи някакво разграничение – първо, нека видим кои са тези канали, по които изтичат парите, да ги запушим и тогава да слагаме още пари там. Защото в противен случай ще загубим още повече, а корумпираните ще спечелят още повече ресурси и съответно повече възможност да влияят върху политиката и развитието. - Какво ще се случи, ако бъдат отнети акредитациите на българските агенции по предприсъединителните програми? Това на практика означава, че проектите ще трябва да се одобряват в Брюксел... - Ами те и сега не работят тези програми... Години наред сме усвоявали пари и по някои програми сме на 20-30% усвояване, т.е. те и сега не са много активни и не успяват да свършат добре работата. Ако им отнемат разрешението за работа, просто ще спрат да работят изцяло. И тук е наша отговорността, защото още преди влизането ни в ЕС тези органи за управление трябваше да са готови да управляват средства на ЕС, да отговарят на административните изисквания, да получат акредитация, но не се получи така. Влязохме в ЕС без нито една агенция да бъде акредитирана. Набързо приехме някакви закони, назначихме някакви хора, които не бяха обучени както трябва и сега плащаме за резултата от тази неподготвеност. Тези органи очевидно нямат административен капацитет и не могат да се справят с проблемите, които изникват при управлението на такива огромни ресурси. Тези средства трябва да се харчат по прозрачен начин и това е изискване на ЕС - не са нашите пари, които се оказва, че може да харчим безнаказано. - Вече се появиха коментари на западни дипломати, че заради тези евронаказания България се отдалечава от еврозоната и от Шенген. Вашият коментар? - Със сигурност ни отдалечава не само от еврозоната и от Шенген, но изобщо от всякакви следващи етапи на интеграцията ни в общността, просто защото няма дори базови степени на доверие между европейската и българската администрация. А ако едни хора не си вярват един на друг, те просто не предприемат следващи стъпки на обвързване. Така че този проблем е съвсем реален и да не говорим за случая „Шенген“, където също се усвояват едни пари, които всъщност не се усвояват навреме, има изоставане и е възможно също да има спрени средства. Падане на правителството е малко вероятно - Всичко това, което се случва в едно ескалиращо темпо от началото на годината досега, ще предизвика ли криза в държавата? - От политическа гледна точка със сигурност се нажежава обстановката и не е невъзможно отново да има смяна на министри. Разбира се, не е невъзможно да се оформи и някаква политическа криза с проблеми с коалицията, а защо не и падане на правителството - макар че това е по-малко вероятно. От гледна точка на икономиката според мен тя не е и няма да е толкова засегната от сегашните проблеми с еврофондовете именно защото голяма част от усвоените пари в крайна сметка изобщо не са потичали и са замразени още на ниво, преди да бъдат изплатени. Те не са оказали кой знае какво позитивно въздействие и спирането им също не би трябвало да окаже влияние. За икономиката основните проблеми остават световната финансова криза и ръстът на цените на петрола. Тези два фактора действат на целия ЕС и една по една страните изпадат в рецесия и нулев растеж. Именно в тази посока трябва да се работи много от гледна точка на икономически реформи и повече промени в икономиката, за да бъде по-активна и динамична и да преодолее тези проблеми, които идват отвън. Сега – заради проблемите с еврофондовете, ще се насочат усилията към тях, ще забравят за необходимите реформи и след няколко години може да сме в ситуация, в която няма да има нито бюджетен излишък, нито еврофондове, нито икономически растеж - и тогава държавата ще трябва да решава много повече проблеми наведнъж. - В състоянието, в което се намира, държавата може ли сама да упражнява контрол върху парите си и трябва ли да си наеме чуждестранни одитори, които да се занимават с контрола? На които също ще трябва да се плати... - Нашата държава не може да се справи ефективно с изразходването на средства, а за контрол да не говорим. От години насам Центърът за изследване на демокрацията следи пазара на обществените поръчки и корупцията там. Те отчитат, че доста голям обем от средства по обществените поръчки се насочват именно към подкупи и към сивата икономика. Очевидно не се справяме добре. Армията е показателен пример как една институция може да плува в пари, но да не може да отдели минимална сума за неотложни разходи. Пример – взривовете в Челопечене. Но не е само там, нашата съдебна система е много добре финансирана, но въпреки това няма резултати, полицията, администрацията също. Големият проблем е в това, че нямаме дори базови наченки на мислене за ефективност на харченето на пари. Добре, че се случи скандалът със средствата от ЕС, за да излезе на повърхността този проблем. Ние си го знаем, но вече е съвсем ясно, че няма никакъв административен капацитет в насочване на средствата в ефективни посоки, контрол върху харченето им и наказания за тези, които ги отклоняват, крадат и фалшифицират. - Но в крайна сметка се оказва, че ако трябва да се връщат средства в бюджета на ЕС, ще се вземат от хазната, т.е. от всички нас? Държавата трябва да си търси парите от тези, които са ги отклонили в други посоки. Ако едни пари са похарчени там, където не трябва да бъдат, някой трябва да е отговорен за това и доколкото е възможно да се възстановят тези средства, за да не страдат данъкоплатците. Интервюто взе Гергана Костадинова