- Г-н Аврамов, жътвата вече е към своя край. Какво сочат данните за реколтата? - Жътвата на ечемика и рапицата вече приключиха. В северните райони около 35% от пшеницата е ожъната, а в южните над 50%. Сега сме в етап, в който се изследват показателите на пшеницата. На много места са направени проби. Тази година искам да кажа, че цената на пшеница ще зависи изключително от качеството, а много търговци и мелничари са започнали да дават недействителни проби за нивото на глутена и отпускането на пшеницата. Това започна да се случва, тъй като търговците усетиха, че показателят отпускане на пшеницата е по-голям от допустимата граница и това им даде възможност за спекулация. - Какво сочат данните за качеството на пшеницата? - Между 20 и 25 % от нея е с много добро качество и хлебопекарни показатели. Тя може да достигне и цена от 350 лева за тон. - Каква е последната оценка за реколтата, която ще бъде прибрана? - Реколтата е много добра и ще получим най-високите добиви за последните десетина години. Очакваме малко под 4 млн. тона пшеница. В сряда и четвъртък дават валежи, които ще се отразят малко негативно и ще падне добивът на декар. Окончателните данни за реколтата ще станат известни след 10-12 дни, когато приключи жътвата в цяла България. - Какъв е средният добив от декар? - В момента при пшеницата очакваме под 400 кг от декар. Същото е положението и при ечемика. Сега в медиите се пишат нереално високи добиви като средни, а те всъщност са за най-добрите региони в страната. Високи са добивите в Добруджа, Плевен, Враца, но на много други места са значително под средните. Такива са в Старозагорския, Ловешкия, Сливенския регион и др. Най-важното в момента е зърнопроизводителите да съхранят правилно пшеницата, защото след края на жътвата трябва да се формира пазарната цена. Който продава под 300 лв./т, догодина го чака фалит - Каква очаквате да е тя? - Цената, на която се купува пшеницата в момента, е 250 лева за тон. На места е 220 лева/т. Това направо е подигравка със земеделските производители. Дребните и средните производители трябва да знаят, че ако продават пшеницата под 300 лева, догодина ги очаква сигурен фалит, тъй като торовете и горивата ще продължат да поскъпват. - Колко пшеница очаквате да бъде изнесена? - Над 1,3-1,4 млн. тона. В момента се готвят сделки за износ в арабския свят, за Турция, Португалия, Испания, Италия. Цените от място, които в момента се коментират, са 320-330 лева/т. На вътрешния пазар се получават големи аномалии. Търговците използват някои слабости и предлагат много ниски изкупни цени. - Да разбирам ли от думите ви, че и тази година ще има задържане на зърното по складовете? - Всички сериозни зърнопроизводителите, които правилно си управляват финансите, знаят, че навсякъде в Европа зърното се задържа, за да се постигнат оптимални нива. Лостовете, с които работят сериозните зърнопроизводители, са складовите записи. Зърното се вкарва в лицензирани складове. Оттам се издават складови записи и се взимат кредити, които позволяват да се започне новата стопанска година. Също така се използват срещу обезпечение от евросубсидиите оборотни кредити от банките. Това се прави, защото сега цената е спекулативно ниска. При 250 лв./т зърнопроизводителите не работят с никаква рентабилност. - Да ви попитам и за мерките, които ЕС взема. Как ще се отрази по-високото мито, наложено за вноса на зърно от Черноморския регион? - ЕС защитава земеделските производители чрез високите вносни мита. Руската и украинската пшеница ще влизат при цена 362 лева/тон. Средната пазарна цена в Европа в момента, с изключение на България, е около 350 лева на тон. ЕК е преценила, че тази цена осигурява рентабилността на зърнопроизводството. Износът за Алжир е при 330 лева за тон - Очаквате ли тази защита да качи цената на вътрешния пазар у нас? - Цената ще се качи, когато тръгнат по-масово сделките за износ. В момента имаме износ за Алжир при цена 330 лева/т. Има интерес и от Турция, Сирия, Египет. Поради слабата реколта в Турция има изключително голямо търсене - в момента се договарят цените с тях. След като приключи жътвата и тръгнат, ще се създаде истинският пазар – такъв в момента няма. Търговците предлагат ниски цени, а производителите не продават. Има единични сделки с български търговци на цена 270-280 лева, но те са за незначителни количества. Търговия на борсите също няма. Има просто игра на котка и мишка. - Няма как да избегнем другата гореща тема - спрените европейски фондове. Колко средства смятате, че ще бъдат усвоени от предприсъединителната програма САПАРД? - Европейската комисия спря субсидиите, но спря и средствата от държавния бюджет. Това е много лошо за тези, които са били добросъвестни и са направили проектите си. Някои от тях могат дори да фалират, защото тук говорим за 50% от инвестицията като субсидия в уговорения срок. Проектите, които се иззеха, са около 10. Те са знакови проекти. Дава се шанс в екшън плана, ако се проверят проектите и се открият нередностите. Вицепремирът Плугчиева обаче вече върна екшън плана на министър Цветанов, тъй като мерките в него не са ефективни. От капацитета на разплащателната агенция и от решенията, които ще бъдат взети тези дни, зависи всичко. Много е важно да се покаже на ЕК, че ние правилно можем да контролираме парите и там, където има злоупотреби, да се търси съдебна отговорност. САПАРД е една тренировка за по-голямата програма - тази за развитие на селските райони, по която ще усвояваме 3 млрд. евро. - В края на юли земеделските производители ще започнат заявки за разплащания по програма САПАРД, а парите са блокирани. Очаквате ли да се стигне до завеждане на дела срещу разплащателната агенция за неизпълнение на договорите? Може да заведем дела по преките плащания - Вече сме взели решение на Управителния съвет по въпроса. Дела може да заведем по преките плащания, които са минали по код 6 (земите от код 6 са запустели, преди няколко месеца стана ясно обаче, че и обработваеми земи се водят за такива- бел. а.). В този случай е ясна грешката на разплащателната агенция. Има регистрирана обработваема земя, а проверките на място на агенцията не бяха направени и тя е писана по код 6. Получи се, че има над 5000 земеделски производители, които са санкционирани от субсидии и губим 38 млн. лева от преките плащания. - Загубили сте 38 млн. лева! Как ще се борите за тези пари? - Сега има арбитражна комисия в Министерството на земеделието и храните, която трябваше да провери всички жалби. В момента проверките се правят. Имаме споразумение от държавния бюджет да се изплати субсидията от 14 лева/дка на земеделските производители. Смятам, че до дела няма да се стигне, тъй като е много силна волята на заместник-директора на разплащателната агенция Караоглан (Мюххетин Караоглан отговаря пряко за директните плащания - бел.а.) да се изплатят тези суми поради пропуска, че не бяха проверени стопаните от инспектората на разплащателната агенция. Колкото до делата по САПАРД, надявам се, че няма да стигнем дотам. Когато изтече договорът за банковите кредити, земеделските производители ще бъдат принудени да ги плащат и понеже нямат пари, единственият им вариант е да съдят държавата. - Да разбирам ли, че ако банките не разсрочат кредитите по САПАРД, фермерите ще завеждат дела, за да ги погасяват? - Самите договори подсказват, че такива спорове трябва да се решават в съда. Лошото е, че след като се спечели делото, държавата няма откъде да го плати, тъй като са забранени плащанията от бюджета. - Смятате ли, че проблемите със САПАРД ще се отразят върху усвояването на парите от програмата за развитие на селските райони? - За да бъдат отпуснати евросубсидиите по САПАРД, тихомълком Европейската комисия не се произнася за плащанията по програмата за развитие на селските райони. Програмата закъсня една година, ще закъснее и още. Проблемът е, че техниката е закупена и платена от бенефициентите. Проблем има и за фирмите - вносителки на техника, защото те изтеглиха кредити от банки, за да я внесат, надявайки се, че ще тръгнат проектите. Сега плащат лихви. Аз не виждам кои експерти ще могат да излязат от тази ситуация. Ние сме работили така, все едно ще бъдем проверявани само от български одитори. Ако ЕК види от нас, че вземаме мерки, парите ще бъдат пуснати. Интервюто взе Деница Ватева