Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров заяви, че страната ни разполага с резерви, в резултат на които може да се тръгне към намаляване на данък добавена стойност (ДДС). Редно е първо да си отговорим на въпроса: какви са тези резерви? От една страна, резервът беше планиран с бюджета за 2008 г. От друга, в резултат на рязкото повишение на цените на горивата и вдигането на акцизите, а следователно и с начисляването на ДДС върху тях, поскъпнаха храните. Известно е, че има мост между цените на горивата и на храните Така в държавния бюджет се натрупа един сериозен излишък от тези постъпления и в момента той добива значителни размери. Затова във всички случаи е по-добре да се тръгне към намаление на данъчното бреме, което ще доведе до две основни последствия. Първо, това е битка с инфлацията, която има опасност да достигне двуцифрени измерения. И второто, по-същественото е, че в противен случай тези пари биха се харчили под контрола на политиците, а известно е, че този контрол не е най-успешният досега. ЕС също ясно ни показа, че политиците не контролират добре средствата в България. Ето защо за мен най-доброто решение е намалението на ДДС, както се предлага. Това ще е стъпка към облекчаване положението на цялото население, защото ще се понижат всички цени със съответния процент, за който се вземе решение. Противник съм на идеите за рязко намаляване на ДДС с 5%. Нормалното е да се стартира с по-ниски ставки, примерно с 2%, защото основният приток на средства в държавния бюджет са постъпленията от този данък и от акцизите. Едно смущение от 5-процентно намаление би се отразило върху стабилността на макроикономическите параметри на страната. Добре би било намалението да започне от 1 септември и да се види какъв е резултатът. После от Нова година може да се направи следваща стъпка с още едно намаление. Освен че е мощен инструмент за стопиране на инфлацията, свалянето на ДДС ще има и друг допълнителен ефект. Той ще изкара на светло част от сивия сектор, който в момента не плаща данъка. Ако това бъде съпроводено и с още мерки на правителството, като например въвеждането на данъчна оценка на имотите, която да е равна на пазарната цена, може да се увеличат и приходите в държавния бюджет. Тези решения трябва да бъдат взети бързо, за да са навременни. Те ще внесат спокойствие както сред гражданите, така и сред бизнеса, който понякога вдига цените изпреварващо с цел погасяване ефекта от тези очаквания. Но големият въпрос за ДДС-то е: ще има ли достатъчно политическа воля за да се въведе мярката по-скоро? Естествено, финансовият министър винаги ще е против намаляването на приходите в хазната. И е нормално да не иска подобно ограничение особено като се отчита и растящият търговски дисбаланс на страната ни, който е крайно негативен. При този сериозен търговски дефицит, който имаме, трябва по някакъв начин да се гарантира макроикономическата стабилност. Още повече че и структурата на чуждите инвестиции, които покриваха този дефицит, е силно влошена. Трябва да отбележим също, че общата финансова криза, обхванала света, в крайна сметка не може да подмине България. А това означава оттегляне на част от чуждите инвестиции, които преди всичко бяха в областта на недвижимите имоти. Предложението на министър Петър Димитров обаче е балансирано и в плюс за икономиката на страната. Към намаляване на ДДС би могло да се тръгне и на малки стъпки, постепенно. Във всички случаи обаче това ще е по-добре, отколкото да се трупа огромен излишък, който впоследствие да се харчи неефективно. Ако погледнем реформата в цялост обаче, не трябва да спираме само до ДДС. Някои от най-тежките облагания са свързани с осигурителната тежест. Вече има политическо решение за разделянето на тези плащания в съотношение 10:12:8 – за работодателите, държавата и заетите. Това също е стъпка към изплуване на сивия сектор. Държавата в същото време нищо не губи, защото ако се проследят финансовите потоци, ще се види, че тя и сега плаща тези 10% като субсидия към НОИ и под формата на плащания за заетите в бюджетната сфера. Да не говорим, че тя не плаща необходимите пенсионни осигуровки на военните, полицаите, магистратите и др. категории на бюджетна издръжка. Затова намирам, че и двете решения са полезни за икономиката и поставят определен ред в данъчното законодателство.