Разходите на 40-те най-големи рудодобивни компании в света се увеличават по-бързо, отколкото приходите, показва проучване на консултантската компания PricewaterhouseCoopers. Анализът сочи, че през 2007 г. приходите им са нараснали с 32%, а плащанията – с 38%. През миналата година световните рудодобивни компании все още не изпитваха последствията от забавянето на темповете на световната икономика. В началото й те успешно балансираха между намалялото потребление в развитите икономики и нарастващото търсене в развиващите се страни. Въпреки това става ясно, че започналата през четвъртото тримесечие на 2007 г. криза е дала отражение върху финансовите им показатели. „Миналата година беше поредната успешна година за световната минна промишленост“, отбелязва Тим Голдсмит, шеф на сектора, занимаващ се с рудодобив в Pricewaterhouse. „Рекордните цени на суровините и непрестанният ръст на икономиките в бързоразвиващите се страни позволиха на най-големите в бранша да избегнат понижаване на активността си. Но докато повечето показатели свидетелстват за развитие на успешна дейност и положителен ръст в сектора, в резултат на увеличените разходи наблюдаваме съкращаване на приходите“, обяснява той. Според Голдсмит секторът страда от недостиг на висококвалифицирани кадри, което затруднява увеличаването на доставките. Проблемни са и локациите, които превръщат някои от рудниците в печеливши и удобни суровинни източници, а други - заради отдалечеността им от промишлените центрове и недобра инфраструктура, обричат на забвение. В условията на нестабилни цени на суровините рудодобивните компании имат шансове да продължат успешната експлоатация на редица обекти. Доказателство за това е фактът, че най-успешните в бранша са компании за добив на желязна руда и въглища. Проблем за предприятията в този отрасъл е и нарасналият обем на работа. За да поддържат приходите от предишните години, мениджърите им трябва да увеличат темповете. Постигането на положителни икономически резултати за в бъдеще ще бъде обвързано с управлението на по-големи финансови и човешки потоци. Всички знаем, че големите структури се управляват много по-трудно и са доста по-нерентабилни, казва Голдсмит. Увеличаването на активността ще доведе до по-добри резултати, но и ще предизвика нарастване на разходите.