Държавата - собственик на „подземни“ отпадъци?
Отпадъкът от дейността на концесионера при управление на подземните богатства да е собственост на държавата, предвижда новият закон за подземните богатства, който все още се преработва между първо и второ четене. Повод за създаването му са изисквания в директивата за управление на масово разпространени отпадъци от добивна дейност.
Рая Атанасова
Отпадъкът от дейността на концесионера при управление на подземните богатства да е собственост на държавата, предвижда новият закон за подземните богатства, който все още се преработва между първо и второ четене. Повод за създаването му са изисквания в директивата за управление на масово разпространени отпадъци от добивна дейност.
Собствеността на отпадъка е и най-спорният текст в проекта, обясниха депутати от опозицията. Това поражда големи недоразумения за третиране на отпадъка от извлеченото подземно богатство. Според Евдокия Манева от Демократи за силна България концесионерът плаща както върху преработената руда, така и върху съдържанието на метала, където се съдържа и отпадъкът. „Подземното богатство е държавно, съответно и отпадъкът може да е държавен, но за времето на концесията както с подземното богатство, така и с отпадъка разполага концесионерът“, подчерта Манева. Затова не може част от подземното богатство по време на концесията да се управлява от държавата, поясни още тя. Такава е и позицията на КРИБ и на минно-геоложката камара, добави Манева.
Браншът се въздържа от коментар
Според Петър Петров, изпълнителен секретар на камарата, оттам ще коментират, след като законът бъде приет. При концесия за някакъв вид метал концесионерът депонира остатъка от добива на хвостохранилище, като сега чрез съответните разрешителни може да извлече допълнителни компоненти. Ако в закона изрично е записано, че този отпадък е държавна собственост, държавата може да реши и да даде на някой друг концесия в хвостохранилище. Не е ясно на какъв етап на преработка на руда например ще се включи държавата. Това, според Манева, създава риск за изнудване на бизнеса от министерството, което води концесията. У нас концесии от такъв тип са в обхвата на Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите. Чавдар Георгиев, заместник-министър в МОСВ обясни, че в тази форма концесионерът така или иначе ще стопанисва отпадъка, защото все пак го е генерирал. Но когато това е в интерес на държавата, трябва да се дава възможност тя да разрешава оползотворяването на отпадъка, каза Георгиев.
Три разрешителни – следващ препъникамък
Друг спорен момент в закона са предвидените изисквания за три разрешителни в процеса на издаване на концесията. Освен задължителния доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) са необходими и разрешение за управление на отпадъци, както и разрешение за утвърждаване на плана за отпадъците. Експерти смятат, че това е нелепо, тъй като в директивата пише, че всички разрешителни се издават едновременно, а процесът е единен. Този въпрос е от компетенцииите на МОСВ.
„Не може да тероризираш бизнеса и повече от две години да не може да се стигне до решение“, заяви Евдокия Манева, като припомни концесията за добив на злато в Челопеч. След като се даде положително становище за ОВОС, няма защо процесът да минава още процедури. Предвижда се заявленията за разрешителните да се подават през 2 седмици, което също било абсурдно. Няма и срокове за процедиране на концесии, когато това не е инициатива на държавата. Затова над 400 молби за концесия „висят“ в министерствата за обработка.
Ходенето по мъките започва след търговското откритие
На работна група представители от ведомствата обещаха, че ще изготвят анализ къде и защо са спрени процедурите за концесия. Проблемът е, че след като фирмата установи търговско откритие, подава заявка за концесия. Тогава започва и ходенето по мъките, което в момента трае около 3 години, обясниха потърпевши.
В същото време многo от компаниите вече са инвестирали средства и затова започват да добиват - в повечето случаи по нерегламентиран начин.
В законопроекта се предлага участие на браншови организации при оценяване на допустимостта за концесия.
По спорния въпрос процедурите по Закона за подземните богатства да се управляват от едно министерство обаче няма съгласие - и едва ли ще се постигне, подчертаха от опозицията. Твърде много интереси са замесени, за да стане това. Въпреки обещанието на председателя на комисията по околна среда Георги Божинов да обсъди тези въпроси с премиера Сергей Станишев.