Рая Атанасова Делът на вторичните метали в общия метален оборот у нас е твърде недостатъчен, показва статистика на Асоциацията по рециклиране (БАР) за 2007 г. Причините за това са две. Цените в България са значително по-ниски от световните, което мотивира търговците да търсят реализация на стоката си в чужбина. Качеството на предлаганите у нас суровини не е достатъчно високо, загубите при транспорта с вагони е от 3% до 10% от количеството на всеки товар, цените на превозите непрекъснато нарастват, заделят се значителни разходи за охрана. Вътрешният стокооборот на черни и цветни метали показва повишаване на вътрешната консумация на черен скрап и увеличаване на износа на цветен. За сметка на това се свива износът на стоманени отпадъци. Общото годишно потребление на черен скрап в страната през 2007 г. е около 900 000 тона. Реално добитата от електропещите на родната металургия е 1,908 млн. тона течна стомана. Само около 1/3 е с източник купен/внесен в страната вторичен материал. С бавни темпове се повишава и търсенето на отпадъци от металургичните предприятия в страната. Износът намалява с 6,5% Изнесеният за 2007 г. от България скрап е над 670 000 т. Това е с близо 6,5% по-малко спрямо предишната 2006 г., или 722 хил.тона. Според Асоциацията по рециклиране се очертава тенденция към дългосрочно намаляване количеството на изнасяния скрап, макар стопанският сектор като цяло да си остава експортно ориентиран. Данните отбелязват, че причина за това са нуждите на металургичните предприятия от суровина за преработка. Намалява и брутното количество скрап, добивано в България, тъй като постепенно се изчерпват източниците на амортизационен лом (ликвидираните предприятия) и същевременно металургията изнася метални едницици под формата на готова продукция. От друга страна, процесът на рециклиране и възобновяване на източниците на метален скрап у нас (излезли от употреба МПС, електрическо оборудване, отпадъци от опаковки и др.) е все още недостатъчно ефективен и неорганизиран. Неговото оптимизиране и превръщането му в приоритетен за страната отрасъл ще въздейства инокомически стабилизиращо, тъй като ще осигури енергийна ефективност и положителен екологичен ефект. Консуматорите С въвеждането в експлоатация на новия високотехнологичен цех за производство на прокатни изделия в металургичния завод на „Стомана индъстри” в Перник очакванията на екипа на предприятието са производственият капацитет да нарасне на 1 млн. т прокатни изделия годишно, а заедно с произвежданата листова стомана общото годишно производство ще достигне 1,4 млн. тона. Тъй като предприятието е консуматор на скрап, потребностите му за запълване капацитета на електропещите ще нараснат на 1,5 млн. тона годишно. Според анализа на Асоциацията по рециклиране приоритетната част от суровината ще се търси от националния пазар и в по-малка степен ще се гарантира внос от съседните държави Гърция, Румъния и Македония. В същото време потреблението на скрап от другия ни голям металургичен комбинат - „Кремиковци”, намалява чувствително през последните години, тъй като дружеството ползва основно желязна руда и концентрати, които осигурява чрез внос от Бразилия, Украйна, Русия. През 2007 г. по данни на комбината са изкупени 148 000 тона скрап, което е 67% от общото количество, закупено през 2006 г. Причина за това е вносът на суровина от чужбина и собственият добив, на който дружеството разчита. Заради това неговото търсене не се отразява значително върху вътрешния оборот, тъй като представлява по-малко от 12% от общия добив на желязосъдържащи суровини у нас. Перспективите Големите инфраструктурни проекти като строежа на АЕЦ „Белене”, Дунав мост 2 и магистралните отсечки дават основание да се прогнозира в близките 2 години повишено потребление на бетонно желязо с 35-40%. Това според експерти поставя въпроса за пазарното преориентиране на скрапа. Нарастването на търсенето на сурова стомана и вторични продукти е тенденция, която се проявява в световен мащаб. Сред основните консуматори на черен скрап си остават Турция, Египет, Индия, Китай и САЩ. Основни доставчици извън страните от ЕС са Русия, САЩ и Швейцария. Посоките на износа България основно изнася черен скрап за Гърция (227 хил. Тона, или 33,5%), която през 2007 г. измести Македония (218 хил. тона - 32,2%) и Турция (175,6 тона - 26%). За европейския пазар м.г. са експортирани около 25% от общото количество изнасяни от България черни вторични метали. Причината основните потребители на скрап да са от региона е географската близост, което определя относително ниски транспортни разходи. Средната цена на износ на неръждаеми стомани през 2007 г. е $3053/тон, което е с 31,5% повече от средните нива за предходната година. Това се дължи на значителното поскъпване на никела на международните пазари (в края на м.г. тон от този метал се търгуваше на Лондонската борса за метали за над $50 000/тон, но до май цената се нормализира до $22 000- $22 800 за тон. Вносът у нас намалява През м.г. у нас са внесени 295 553 тона черен скрап, което е с 36% повече спрямо 2006 г. През втората половина на годината се наблюдава значително намаление на вноса (около 70 000 тона). От Асоциацията по рециклиране отдават това на засилване на граничния контрол на режима по превозите, който изисква нотифициране на всички превози на отпадъци от екологичните власти на страната. И през 2007 г. традиционно сме внасяли от Румъния, която е с дял от 134 000 тона, или 45%; Сърбия – с 59 хил. тона, или 20%, и Великобритания, която от 3 години доставя все повече чугунен скрап основно за „Кремиковци”. Незначителен за търговския оборот на страната е делът на внесената през 2007 г. неръждаема стомана - 930 т, което сочи България като нисък консуматор на иноксови суровини. Доста по-голям е делът на покалаените стоманени отпадъци, които сме внесли миналата година - 23 000 тона, като близо 60% от вноса е от Румъния, а стружките и обрезките за цялата 2007 г. са 90 000 тона, което е над два пъти повече от количеството, внесено за 2006 г.