---

Капитан Никифор Герчев е роден на 20 юли 1937 г. в с.Маламир, Ямболско. Завършил е висше образование и специализации във Висшето военноморско училище и в Технически университет – Варна. Бил е 18 години щурман, помощник-капитан и капитан на кораби в БМФ и ВМС. Работил е 11 години в държавни предприятия като отговорник по морска безопасност и спасяване. Консултант на Националната следствена служба за морски инциденти и катастрофи. Носител на държавни отличия за спасяване на хора и кораби и на специалната награда на фондация „Паница“ - „За гражданска доблест” - 2007 г.

---

- Капитан Герчев, как ще коментирате проекта за морско спасяване, който бе представен в транспортното министерство в четвъртък?
- Проектът беше умишлено покрит до последния възможен момент. Не бяха поканени организации, засегнати пряко или косвено от морското спасяване. Тези, които присъстваха на срещата, бяха получили част от информацията едва предната вечер и нямаха физическата възможност да се запознаят с нея, а някои дори не бяха получили доклада. Проектът, който беше представен, съдържаше препоръки, които в действителност в България са вече реализирани чрез Министерството на извънредните ситуации. В крайна сметка се оказа, че английските експерти са били 11 месеца в България само и единствено за да усвоят 800 хил. евро за консултантски услуги и да подготвят доклад, който не оказва никаква помощ на българското търсене и спасяване. Самият факт, че шефът на ИАМА Николай Апостолов, както и регионалният отговорник във Варна Златко Кузманов не присъстваха, буди недоумение. Това постави британските експерти в положение да отговарят на въпроси, на които би трябвало да отговорят те двамата.

- Имаме ли в момента реално система за морско спасяване в България?
- Морското търсене и спасяване в България има славна история и трагичен край. В момента то се намира в колапс благодарение на факта, че е управлявано некадърно от морската администрация. Цялостната концепция за морско спасяване у нас е сбъркана. В момента се разполага със спасителния кораб „Перун“, с влекача „Мизар“ и два спасителни водометни катера „Тангра-1“ и „Тангра-2“. Бяха доставени 6 водометни катера по програма ФАР. Но се оказа, че стават само за движение покрай плажовете
.
- Все пак не могат ли тези катери да се използват по предназначение?
- Не. Можем да говорим за търсене и спасяване с тях единствено в тиха вода. Това са необичайни условия в морето. Районът на България е прекалено голям, за да може да бъде обслужен от такива малки катерчета. Трябват по-сериозни спасителни единици и поне един кораб от класа на „Перун“. Той може да се ползва в тежки метеорологични условия, тъй като се води от типа ALL WEATHER (за всякакви условия). В момента корабите нямат пълни екипажи, тъй като хората бяха съкратени. Постоянно се правят комбинации, като служителите се прехвърлят от един кораб на друг. Реално тази година ние от БУЛСАР сме спасили повече хора от тях. Тъй като отправяме обвинения в корупция към „Морска администрация“ за съмнителни сделки по доставката на катерите и отдаването на „Перун“ под наем, сме подложени на опити за ликвидация на организацията ни.

- Ефективно ли е държавното морско спасяване?
- Ще дам скорошен пример с инцидента на 3 юни т.м., когато старши помощникът на „Норден“ изчезна в морето. Тогава от морския спасителен център излъгаха, че инцидентът не е в българския отговорен район. Проведохме разговор, в който от координационния център в Констанца заявиха, че не координират спасителната операция, а само информират преминаващите кораби да се оглеждат за човек зад борда. Беше съобщено, че в издирването са включени и други кораби. А реално те само са минавали през района. Ако от морската администрация бяха поискали помощ, ние имахме възможност да помогнем с два самолета. Всеки от тях имаше ресурс за 70 минути да стигне до мястото на инцидента, да извърши оглед до час и половина и да се върне за презареждане. Как сега да обясним на близките на този човек, че не са използвани всички възможности за спасяването му? Именно затова подготвяме всички материали и ще сезираме прокуратурата за търсене на отговорност.

- Какви спасителни операции е извършила БУЛСАР през тази година?
- Имаме 5 спасителни операции от началото на годината, при които сме помогнали при сериозни инциденти. Ние ликвидираме проблемите в много кратки срокове, тъй като имаме развърнати структури по цялото крайбрежие. И имаме повече спасителни единици от морската администрация. Последният случай е с френска яхта, при който ние се справихме с бедствието още преди ИАМА да научи, че съществува проблем. Наш катер излезе от Несебър, изтегли заседналата в плитчината яхта и тя до вечерта бе на кея. В същото време тепърва морската администрация бе научила за инцидента, и то от Истанбул. Нека да се върнем няколко години назад, към първата конференция по морско спасяване във Варна през 2005 г. Тогава се събра целият елит на световното морско спасяване и на морското право. Накрая конференцията излезе с меморандум, в който същите тези хора декларираха пълната подкрепа за доброволното морско спасяване. Конференцията поиска БУЛСАР да бъде включен в националния план за спасяване. Това не бе наше искане, тъй като ние нямаме никаква изгода от включване в този план. В същото време английските експерти на срещата заявиха, че само са чували за БУЛСАР. Едва в четвъртък те разбраха, че ние имаме самолети, които могат да участват в спасителни операции, и телефон 161 за морско спасяване от всички мобилни оператори. Както и фактът, че „Булсар“ изпраща безплатни SMS-и с информация за състоянието на метеорологичната обстановка, което е превантивна мярка за избягване на произшествия по море.

- В другите страни как са организирани доброволните спасителни организации и какви са взаимоотношенията им с държавата?
- В някои от тях държавата помага, в други, по-богати страни, например Великобритания, те не получават нищо от бюджета. Ние сме по-близо до тях. БУЛСАР е хуманитарна организация и работи в полза на обществото. Ние не получаваме никакви възнаграждения, като дори сами си поемаме разходите. Ако наш катер излезе да спасява, разходите остават за негова сметка. При нас основният мотив е взаимопомощта в морето. Въпреки това държавата не иска да ни признае, тъй като според тях ние не признаваме Морския координационно-спасителен център. А това не е вярно. Ние центъра като държавна институция го признаваме. Не приемаме обаче липсата на компетентност в ръководството му. Какво трябваше да направим в случая с френската яхта? Да ги информираме и да чакаме указания от тях, вместо да ходим да спасим хората? Това е глупаво, смешно и недопустимо. Те обаче държат да се работи по такъв начин, понеже са чиновници. И след като се справихме с инцидента с яхтата, си позволиха да заплашват наши хора. А БУЛСАР е напълно легитимна организация и спасява човешки животи. Ние не заслужаваме подобно пренебрежително отношение !

- Могат ли да помогнат концесиите за подобряване на условията за спасителна дейност?
- Действително ще се привличат концесионерите на плажовете за спасителната дейност. Aз питам какво ще правим – ще спасяваме реално хората в морето, или ще бъдем спасители тип „Памела Андерсън“. Ще се дават катерчетата на концесионерите, а те да ги ползват за спасяване. Което ще бъде крайно неефективно. Зная как ще ползват тези катери – за провлачване, да се возят туристи и с това ще се приключи цялата история.

- Може ли да се включи авиацията в морското спасяване?
- Ние сме малка държава, а това са скъпи инвестиции. Трябва да бъде обозначена правната рамка, да се уточни кой отговаря за спасителната дейност. Както по национално, така и по международно законодателство. Според морската администрация това са те. Обаче имаме цяло министерство на извънредните ситуации, което трябва да създаде единен спасителен център.

- Ами след като ще разпарчетосваме спасителните дейности, за какво ни е цяло министерство да отговаря за това?
- А истината е, че единен център за спасяване трябва да има. И сега е моментът да обединят центровете във Варна и Бургас, както и авиационния спасителен център във Варна и бреговите радиостанции. И това може да стане при реформите в пристанищната и морската администрация. Трябва да се отделят изпълнителските функции на морската администрация и тя да започне да извършва качествен контрол. Защото в момента се получава, че те трябва да контролират сами себе си. И дори да допуснат грешки, те ги прикриват.

Интервюто взе Михаил Рангелов