През последните седмици млекопроизводителите започнаха отново да протестират, настоявайки за оставката на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба Жеко Байчев и неговите заместници. Като основен мотив те изтъкнаха, че в момента не работи информационната система за идентификация на животните, заради което и не могат да бъдат превеждани директни субсидии от ЕС на глава животно по подобие на плащанията на площ за зърнопроизводството. За проблемите със системата разговаряме със заместник-директора на ветеринарната служба д-р Паскал Желязков, в чийто ресор е тя. - Г-н Желязков, напоследък усилено се говори за информационната система за идентификация на животните, чрез която животновъдите могат да получават субсидии. На какъв етап е изграждането й? - Системата е завършена и предадена на нашата служба от компанията „Агрилайф сток консулт“. Обаче не работи. Поначало е проектирана и изпълнена на студентско ниво, така че никога няма да заработи. Поради тази причина ние бяхме принудени със собствени усилия да си направим българска система, която да изпълни що-годе изискванията на ЕС за проследяемост на животните. Нещо повече - изработихме модул, с който се отпечатват паспортите на едрите преживни животни, както и такъв, с който се отразява здравословният им статус. Направихме и модул, който да вкарва чеклистите за свинете във връзка с класическата чума. И така модул след модул се опитваме да изпълним изискванията. Базата данни е така структурирана, че не позволява в момента да се прави нова система. Но националната служба има нужда от такава. Другият проблем е, че някой трябва да подава данни към нея, а фермерите досега нямаха интерес да го правят. За първи път тази година, когато трябваше да получават субсидии от държавата, им се наложи да подават информацията. - Колко средства на ЕС бяха инвестирани в неработещата система и колко допълнително дадохте за българския вариант? - Не знам, тъй като договорът за нея е сключен, преди ние с доц. Байчев да дойдем в службата (доц. Жеко Байчев е директор на НВМС – бел. ред.). Чувал съм обаче, че средствата са около 200 000 евро, без да претендирам, че това е точната сума. Не съм виждал нито договора, нито дори заданието за изграждането й. Ние обаче за около 30 000 лева успяхме да достигнем това ниво. - Разликата в сумите е доста голяма... - Да. Така или иначе обаче ни трябва нова система. - Кога ще пуснете обществена поръчка за нея? - Все още не е взето решение за изграждане на нова система, нито са осигурени средствата за нея. Вероятно още няколко години ще работим с тази. Нещо повече – през тази година предложихме частно практикуващите лекари да раздадат декларации във фермите, които обслужват, за да опишат собствениците животните. След това лекарите, които имат достъп до системата, да коригират информацията. За целта взехме решение с оскъдните средства, с които разполагаме, да се заплати по 1,50 лева за всяка коригирана декларация. - Казахте, че сериозен проблем е събирането на данните. Как може да се разреши? - Има два начина. Първо, като се дават държавни помощи на собствениците на животните само ако са изпълнили всички ветеринарни условия. И второ, като се дават пари на частно практикуващите лекари да въвеждат информацията. Без средства системата няма да работи. - Защо млекопроизводителите обвиняват Вас и г-н Байчев за проблемите с тази система? - Вижте, според мен поначало нещата са сбъркани, защото за собствениците на животни досега не се даваха никакви средства. Те съответно нямаха интерес да се поддържа базата данни. Сега, когато започнаха да им се дават преки плащания от държавата, те са заинтересовани информацията, която се съдържа в базата данни за техните ферми, да бъде актуална. - И все пак Вие имате ли вина за проблемите с тази система? - Аз лично не се чувствам виновен за нищо. Напротив - положили сме всички усилия, за да се изпълнят изискванията на ЕС за идентификацията на животните. Мисиите, които дойдоха, макар и не на 100%, се запознаха с усилията, които НВМС полага, за да работи системата. Още повече че нашата система за разлика от много европейски страни има база данни и за прасетата. - Усилено вървят слухове за смени във ветеринарната служба. Земеделският министър Валери Цветанов също говори за уволнения. Притеснявате ли се за поста си? - Не, защо да се притеснявам?! Земеделският министър вероятно не е на 100% запознат със ситуацията с информационната система и затова вероятно е взел погрешно решение (миналата седмица беше уволнен един от зам.-директорите на службата Валентин Атанасов, а министър Цветанов съобщи, че информационната система е най-големият проблем на ветеринарната служба- бел. ред.). Но да се надяваме, че информацията за истинското състояние на информационната система и проблемите, които има националната служба, ще стигне до него и той ще си коригира мнението. - Смятате ли за реалистични прогнозите, че през 2009 г. ще дойдат тези субсидии от ЕС на глава животно? - То и през тази година се дават субсидии по регламента de minimis. Oт 1 януари до 25 март националната служба беше оставила всички други задължения и през цялото време се заверяваха анкетни карти на селскостопанските производители. Нещо повече - със собствени средства платихме на разработчици да направят модул, с който можем да изваждаме информация за собствениците на животни. В същото време обаче много от животните бяха разделени между братя, бащи, съпруги и т.н., за да се вземат повече пари по de minimis (според изискванията всеки животновъд може да получи 7500 евро при неблагоприятни години - бел.ред.). Националната система обаче не е пригодена за такива неща, заради което се получава и някаква каша в базата данни. - Възможно ли е скоро да отпадне забраната за износ на свинско месо в ЕС? - Забраната е наложена заради класическата чума по свинете, която нанася големи икономически щети върху отрасъла. Вирусът не е патогенен за хората, но все пак се полагат усилия да се изкорени от територията на ЕС. Там, където се появи болестта, прасетата се унищожават и се компенсират собствениците. България обаче е заобиколена от Румъния, Сърбия и Македония, където постоянно има огнища на класическа чума. От нас се иска да докажем, че ако избухне тук заболяването, можем да го овладеем. Наскоро имаше случай в Кюстендилско, където отделихме 3-километрова зона, после 10-километрова, взехме кръв от всички прасета и т.н., както е по изискванията. Вече около 25 дни няма болест и мисията на ЕК може да установи, че сме подходили правилно и имаме капацитет да се справяме. Надяваме се, че ще вдигнат забраната поне за индустриалните ферми. Причината е, че там свинете не се ваксинират, оградени са с трайни огради, получават храна само от лицензирани производители на животински продукти и освен това имат системи за биосигурност. Така че се надяваме поне на първия етап да падне забраната за индустриалните ферми и така българските преработватели няма да се налага да внасят месо отвън, за да продават месни продукти на Запад. - Кога може да се случи това? - Мисията на експертите ще завършва на 26 юни. След като се върнат в Дъблин, до 15 работни дни ще изпратят проектодоклада у нас, за да може да дадем забележки, ако има такива. След това документът ще бъде изпратен на постоянния комитет за хранителната верига и здравеопазването на животните и там ще се вземе решение дали България изпълнява критериите. Шансът да успеем е доста голям. Интервюто взе Деница Ватева