Петко Николов е роден на 31 юли 1957 г. в Ботевград. Завършил е Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и магистратура по финанси във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий". Има следдипломни специализации по наказателно правни науки и по митнически, валутен и данъчен контрол. Преди поста си в КЗК е бил председател на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, член на УС на фондация "Доверие и закрила" и председател на Комисията за лицензиране на футболните клубове към БФС. - Г-н Николов, тази седмица сте домакин на първата Регионална кръгла маса по проблемите на конкуренцията. Каква е целта на срещата? - Да, КЗК организира първата Регионална кръгла маса за страните от Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Целта на срещата е да направи сътрудничеството между органите по конкуренция на страните в региона по-активно. За мен е голяма чест, че българското ведомство по конкуренция е първият домакин на този форум, който планираме да се провежда ежегодно. - Кое налага провеждането на подобни срещи? - За никого не е тайна, че пазарът в Югоизточна Европа все още има своя специфика в сравнение с общия европейски пазар. Вярвам, че интензивният диалог между органите по конкуренция ще допринесе за по-ефективно разрешаване на проблемите в региона. - Как се промени дейността на КЗК след 1 януари 2007 г. - откакто сме членове на ЕС? Какви са основните проблеми, с които се сблъсквате сега? - Пълноправното членство на България в ЕС изисква КЗК да участва активно в прилагането на правилата по конкуренция на общността в сътрудничество с Европейската комисия и националните органи по конкуренция на страните-членки. Сътрудничеството се осъществява главно в рамките на Европейската мрежа за конкуренция (European Competition Network/ ECN). Сред основните предизвикателства са прякото приложение на европейското право в областта на антитръста, както и множеството уведомления за концентрации от ЕК. Тази нова дейност е изключително обемна и свързана с кратки срокове. Новост е също редовното ни участие в изслушвания и заседания на Консултативния комитет по ограничителните практики и господстващото положение и Консултативния комитет по концентрациите в качеството си на докладчик по казуси. - Какви са основните различия в механизмите и структурата на КЗК спрямо останалите европейски антимонополни органи? - Не бих казал, че има съществена разлика спрямо останалите органи по конкуренция на държавите-членки, тъй като споделяме едни и същи приоритети по отношение на политиката на конкуренция и правоприлагането. Различия между КЗК и другите органи по конкуренция има в сферите на компетентност. Защитата от нелоялна конкуренция не е типична за органите по конкуренция за страните - членки на ЕС. Друга разлика е начинът за определяне на размера на имуществените санкции за нарушения на Закона за защита на конкуренцията. Само в три страни-членки, включително България, имуществени санкции не са процент от общия оборот за предходната финансова година на предприятието, а в абсолютна сума. В проекта на нов Закон за защита на конкуренцията е предложен нов подход, който съответства на достиженията на правото на общността и практиката на държавите - членки на ЕС. - Оказва ли „дисциплиниращо“ влияние у нас опитът на ЕС или трябва още да се учим? - Трябва да отбележа, че подготовката на експертния състав и членовете на комисията за пряко приложение на европейското право в областта на конкуренцията започна много преди приемането на България в ЕС - още през 1995 г., когато влезе в сила Европейското споразумение за асоцииране. През 2007 г. успешно бе осъществен Туининг проект по програма ФАР на ЕС „Подготовка на Комисията за защита на конкуренцията за прякото приложение на правото по конкуренция на общността и съвместна работа с ЕК”. Партньори по него са КЗК и италианското ведомство по конкуренция, като по негова линия бяха проведени многобройни обучения и дискусии. Самата работа в Европейската мрежа по конкуренция, чиято същност е обмяна на идеи и опит, допринесе за подобряване на експертните знания за европейските правила по конкуренция. - Съществуват ли според вас тенденции на картелиране на „тъмно“ на нашия пазар и в кои сектори? Досега единствено стана известен случаят с производителите на олио. - През есента на 2007 г. КЗК образува по своя инициатива няколко производства за установяване на евентуални картелни споразумения в сектора на храните: слънчогледово олио, пилешко месо и яйца, хляб и хлебни произведения, мляко и млечни продукти и др. В края на годината комисията санкционира производителите на олио за наличие на картелно споразумение на пазара, а работата по останалите случаи продължава. - В какво основно се изразява този сравнително нов вид нарушение? Само в опит за фиксиране на високи ценови нива или и в друго? - Картелните споразумения между конкурентите не са само фиксиране на цени. Те са най-често неформални, в устна форма без писмени доказателства, което изключително затруднява тяхното разкриване. Обикновено те имат за цел или резултат пряко или косвено определяне на цени, квотно или географско разпределение на пазара или на клиенти и др. Напоследък в медиите широко се коментират цените на горивата у нас. Използвам случая да кажа, че КЗК очаква и ще приеме всички сигнали и доказателства, които могат да бъдат използвани за анализирането на този пазар. В неделя еврокомисарят Меглена Кунева обяви, че КЗК трябва да действа и по отношение на пазара на хранителни стоки, тъй като има твърде голямо поскъпване. Във Великобритания и Гърция бяха санкционирани фирми, за които установиха фиксирани цени на хранителни стоки в тайно споразумение... Искам още веднъж да подчертая, че КЗК и в момента разследва възможни картелни споразумения на пазара на хляба и хлебните произведения, яйцата и пилешкото месо, млякото и млечните произведения. Добре е, когато някой обявява, че разполага с доказателства, да ги направи достояние на комисията. Законовото разкриване на подобни нарушения е процес, който изисква професионален подход, а говоренето без реални доказателства не е част от този подход. Нещо повече, в работата си КЗК е длъжна да спазва европейските правила за разследване на картели, а те изискват изключителна прецизност и обоснованост. В противен случай, рискуваме да бъдем основателно обвинени в субективно отношение и възпрепятстване на бизнеса. - Миналата година, когато проверявахте таксиметровите фирми за наличието на картел, имахте предложения за законодателни промени. Докъде се стигна с тях, задават ли се нови промени? - Да, КЗК изготви предложения за нов Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК). Пълноправното членство на България в ЕС и модернизирането на европейското право по конкуренция, по-конкретно влизането в сила на Регламент №1/2003 г. и Регламент № 139/2004 г. на съвета налагат да бъдат направени съществени промени в националното законодателство в областта на конкуренцията. Целта на проекта на нов ЗЗК е България да сближи в максимална степен националното си законодателство с това на общността. - Разполагате ли с достатъчно административен капацитет за проверки? - Да, при това на високо ниво. За съжаление, невинаги успяваме да го задържим. Нашите експерти придобиват много добра подготовка в комисията и понякога по-високото заплащане става основен мотив да предпочетат друго работно място. - Какво показва статистиката за резултатите на вашата дейност през последната година? - От началото на 2007 до днес КЗК е наложила санкции в размер на над 5 млн. лева на близо 130 участника на пазара. За този период комисията е разгледала около 500 преписки по ЗЗК и над 1000 жалби по обществени поръчки. Ролята на органите по конкуренция в европейските страни става все по-осезателна и аз вярвам, че нашата комисия ще отговори адекватно на обществените очаквания. Интервюто взе Валентин Георгиев