Деница Ватева Земеделието въпреки рисковия си характер е един от бизнесите, който най-малко използва услугите на застрахователите. Като основна причина за това от бранша изтъкват липсата на средства и добри продукти, предлагани от застрахователните компании. На фона на глобалните климатични промени Европейският съюз обаче е на път да наложи съвсем нова политика - да стимулира управлението на риска, свързан с природните стихии. Това съответно ще раздвижи и пазара на селскостопански застраховки, който според експерти се е свил 7-8 пъти през последните години. Още през есента ще тръгнат първите европейски помощи, насочени към застраховане на земеделски продукти. Лозарите ще могат да се възползват от програмата за лозарство и винарство, в която е създадена специална схема за застраховане на реколтата. Със средства от ЕС ще се покриват рискове от природни бедствия „Гроздопроизводителите за първи път ще могат да получат до 80% субсидия от ЕС за застраховка”, обясни пред „Класа” изпълнителният директор на агенцията по лозарство и винарство Росица Горанова. С нея ще могат да се покриват рискове като градушка, буря, пожар, проливен дъжд и слана. Досега в бранша е имало задължителна застраховка от общ характер единствено при кандидатстване по предприсъединителната програма САПАРД. Практиката обаче показва, че фермерите по-скоро избират продукти с минимална цена, за да покрият просто изискването. По програмата за винарство обаче застраховането ще бъде доброволно като гроздопроизводителите ще могат да избират и няколко риска едновременно. От 2009 г. в ЕС ще стартира и друга схема за подпомагане, насочена към всички останали браншове. В рамките на реформата на Общата селскостопанска политика ЕК ще предостави възможност част от директните субсидии на площ да бъдат насочени към застраховане на продукцията. В момента 10 %- ият резерв в програмата се използва за агроекология и подпомагане на фермери, работещи в необлагодетелствани райони. Експертът към главна дирекция „Земеделие” на ЕК Вили Шулц обясни, че от националните правителства зависи дали ще се прилага схемата за застраховането. „ЕС и националните бюджети ще предоставят като субсидия до 70% от размера на премиите на земеделците”, каза Шулц. Останалите средства трябва да бъдат осигурени от самите фермери. Правителството още не е решило застраховането ще бъде доброволно и ще се прилага единствено от частни компании, каквито са изискванията на Световната търговска организация. Има възможност и да се създаде фонд с участието на различни застрахователи, който да покрива щетите при различни бедствия. В момента Гърция, Испания и Малта предлагат държавна субсидия на своите земеделци за застраховки. „Практиката на тези страни показва, че има огромен интерес към това подпомагане, заради което ЕК реши да даде възможност да се прилага и в другите страни членки”, обясни още Шулц. Все още не е ясно дали българското правителство би приложило схемата за застраховане. През следващите месеци предстоят разговори с браншовите съюзи по въпроса. Според застрахователи в момента единствено големите арендатори застраховат реколтите си. В повечето случаи те предпочитат да застраховат само част от земите си в региони, в които са често срещани определени бедствия. Така например в Добруджа често се избира застраховка срещу пожар, тъй като полетата са равни и лесно се предава огънят от една нива в друга. По-малките агропроизводители пък въобще не застраховат реколтите си, надявайки се на добро време. Дебатите около миналогодишната суша показаха, че в бранша имат желание да се застраховат само ако държавата им предоставя субсидии за това. В България няма точна статистика колко фермери използват услугите на застрахователите. Данните на Комисията за финансов надзор също не могат да бъдат показателни, тъй като селскостопанските застраховки се вписват към общите приходи от застраховки срещу щети върху имуществото. Според земеделски организации обаче под 10% от фермерите застраховат продукцията си. Секторът е най-рисков за правене на бизнес Селското стопанство е най-рисковият сектор за правене на бизнес, сочат данните от проучване на „Кофас България“. Според тях 22.5% от всички фалити в България през 2007 година са на фирми от сферата на земеделието и горското стопанство. И макар че делът на фалитите в сектора е намалял с 5% спрямо 2006 г., то общият брой на фалиралите селскостопански компании се е увеличил. Данните показват още, че в българското селско стопанство се забелязват две тенденции – увеличение на субсидираните от ЕС компании и същевременно все по-голяма невъзможност на малките семейни стопанства да издържат на конкуренцията от страна на по-големите компании в бранша.