Германия, Швейцария и Австрия проучват възможностите да се обърнат за съдействие към Световната търговска организация (СТО) заради непрекъснатото покачване на цените на енергията и преди всичко на петрола. Това предаде вчера Франс прес, като цитира австрийския министър на икономиката Мартин Бартенщайн. „След като имаме институция като СТО, би било интересно да се провери дали има възможност да се противодейства както на спекулата, така и на картелите“, заяви Бартенщайн, имайки предвид ОПЕК (Организацията на страните - износителки на петрол). Германският министър на икономиката Микаел Глос уточни, че трите страни не възнамеряват да внесат жалба в СТО. Целта според него е да се постигне по-голяма прозрачност на суровинните пазари, за да се сведе до минимум спекулативният елемент. Бартенщайн, Глос и швейцарската министърка на икономиката Дорис Лойтард се съвещаваха в рамките на годишната си среща в Дюрнщайн, Австрия. Превозвачите в трите държави още не са се вдигнали на протести, както направиха гръцките и френските, а от днес – и българските. „ЛУКойл Нефтохим Бургас“: Няма адекватна държавна политика „ЛУКойл“ и Българската петролна и газова асоциация (БПГА) многократно и настойчиво алармират законодателните и изпълнителните органи на властта, както и обществото, че бързият преход към възприетите от ЕС акцизни ставки върху горивата, и особено върху социално гориво като дизела, ще доведе до ценови шок и голяма инфлация, ако не се извършва в съответствие с платежоспособността на населението. За съжаление БПГА не получи подкрепа от транспортните организации. И преди 4 години „ЛУКойл - България“ не срещна разбиране, когато застана категорично срещу законодателната политика да се товарят с акцизни ставки бензините и дизелът, а да се оставя на преференциален режим пропан-бутанът за транспортни нужди. Нашите аргументи тогава бяха, че социалното гориво в страната е именно дизелът, а не пропан-бутанът, и че разхвърлянето на акцизните тежести единствено върху бензина и дизела ще доведе до колапс в сферата на транспорта. Същевременно „ЛУКойл - България“ на два пъти сключи и изпълни споразумение с правителството да задържи максимално дълго цените на горивата и да осъществи плавен преход към повишаването им без резки поскъпвания. „ЛУКойл“ води системна политика, насочена към задържане на шоковото поскъпване на горивата на вътрешния пазар, която се осъществява за сметка на печалбата му. За този период цената на суровината се увеличи с близо 400%, акцизите върху безоловните бензини – със 128 %, а тези върху дизела – с 445,5%. БПГА и „ЛУКойл - България“ заявяват, че действията на правителството за увеличаване на акциза не бяха съпроводени с политика за ограничаване и ликвидиране на „сивия сектор” в бранша, където са големите резерви на държавата. По причини, които „ЛУКойл - България“ не коментира, вместо от прозрачно събиране на данъци, държавният бюджет бе поставен в положение да се пълни от непрекъснато надуване на акцизните ставки. Иван Костадинов, търговски директор на „Петрол“ АД: Не мисля, че пазарът на горива у нас е „изкривен“ - подобни сравнения са несериозни. В държавите с по-високи акцизи върху горивата има по-ниски цени поради простата причина, че една основна част - около 50%, е акциз и ДДС. Разликата е, че в някои западноевропейски държави на превозвачите се връща част от акциза. Т.е. сега диалогът ще е между превозвачите и държавата, а не между превозвачите и търговците на горива. Монопол върху пазара на горива у нас няма по простата причина, че 50% от тях са вносни и едва 50% - родно производство. Обяснението е друго: нашият производител поддържа високи продажни цени. В Румъния има 9 рафинерии, седем от които произвеждат горива, в Гърция има две, а в Турция са четири. Не мисля, че изобщо може да се говори за доминиращо присъствие на пазара. Наскоро КЗК разреши сделка между нас и „ЛУКойл“, с която тяхната компания достигна 20-21% процента пазарен дял на дребно. „Петрол“, OMV и „Шел“ имаме по около 15-16%. Виждате, че никоя компания не доминира. Има и друг проблем: в България на близо осем милиона население има 3000 бензиностанции. Такова съотношение няма никъде по света – мрежата е пренатоварена. У нас е национален спорт да се правят бензиностанции – без никакви критерии и сертификати. Андрей Делчев, президент на Българската петролна и газова асоциация: Повишаването на акциза да се отложи Смятам, че в цените на горивата вече са калкулирани големи държавни вземания, които формират около 50% от цената. Като изключим тази държавна част, останалите 50% се формират на пазарен принцип. Разумният начин държавата да задържи нарастването на цените е да отложи поредното повишение на акциза, но това може да стане чак през есента. Аз обаче не съм оптимист, че това може да се случи. По същия начин мога да коментирам идеята за връщането на част от акциза на превозвачите – има юридическа възможност това да стане, но смятам, че държавата няма да го направи. По отношение на всякакви останали регулаторни мерки, смятам, че се коментира връщането на механизми, изоставени в края на 90-те години на миналия век. Въвеждането на регулаторни механизми на свободния пазар е безкрайно неправилно и порочно. Иначе горивата у нас са едни от най-евтините в цялата европейска общност. Трябва да се има предвид, че все още не сме догонили останалите членки по отношение на нивото на акцизите. Станко Станков, управител на „Булмаркет“ АД: Положението не е критично Според мен истинската причина за по-ранното въвеждане на високите акцизи у нас беше да се напълни държавната хазна. В момента акцизите представляват около 1/3 от стойността на горивото. Въпреки това са едни от най-ниските в целия ЕС. Естествено, че като бизнес бихме предпочели ставките да не се вдигат толкова ударно. Като превозвач скъпото гориво се усеща доста сериозно, но в никакъв случай положението не е критично. Трябва да се помисли за различни решения за решаване на енергийните проблеми, като например премахването на акциза върху горивата, произведени от възобновяеми енергийни източници. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал: Увеличението трябва да е по-плавно Акцизите за горивата следват едно покачване, което трябва да ги доведе до нивата, договорени с ЕС. Имаше известно изпреварване. Стъпката обаче можеше да бъде по-плавна. Това, което се възприе, бе ударно покачване на акцизите, за да може да се успокои инфлацията при влизането във валутния механизъм (ERM II, бел.ред.). След влизането там за 2 години трябва да се покрият всички критерии, за да можем да влезем реално в еврозоната. Т.е. инфлацията през тези 2 години да не бъде висока, което е един от петте критерия за въвеждане на еврото. Александър Божков, съпредседател на Центъра за икономическо развитие: По-добре е отношенията между бизнеса и държавата да се планират дългосрочно, отколкото да се сменят непрекъснато на базата на субективни решения - било то на министър или на асоциации на превозвачите. Трябва да има ред и последователност в държавната политика, за да може да има и дългосрочно планиране. Само тогава има възможност за осигуряване на правилни бизнес планове. Аз лично съм противник на всякакви конюнктурни решения в отношенията между бизнеса и държавата, определени от някакви моментни състояния на пазара. Пазарът си е пазар и трябва да се съобразяваме с него, а не да го моделираме за наше удобство, защото всеки опит да си играеш с подобни неща рефлектира върху всички нас.