Рая Атанасова Около 60% от хартията в България е еко - материалите, вложени в нея, са от вторични хартиени продукти, съобщиха от Института по целулоза и хартия. Екохартията се прави от вторично произведени суровини - без участието на първични материали като целулоза, полуцелулоза, което означава, че не се изсичат гори, обясни Красимир Савов, изпълнителен директор на института и председател на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост. Тенденцията в световен мащаб не подминава и България, където нараства използването на вторичните хартиени суровини и те все повече се влагат при производството на хартия. Китай е един от най-големите производители, но не толкова голям консуматор, затова изнася много вторични хартии. През 2006 г. в България потреблението на хартии и картони на човек от населението е било 44,5 кг, каза Савов. За 2007 г. се очаква да е около 46 кг. Средно в европейските страни то е близо 2,5 пъти повече - 120 кг. Въпреки че в сравнение с 1986 г., когато консумацията на хартия е била 60 кг, сега потреблението отново нараства. В страната ни обаче не се произвеждат хартии за писане и печат, а основно за опаковъчната индустрия. Влагането на вторични хартиени суровини е високо и на добро европейско ниво, което налага и внос на отпадъчна хартия, коментира Красимир Савов. Според данни от 2007 г. вносът е 29 000 тона хартия, а износът близо 9000, основно на целулоза. Потреблението на хартия в България е 176 355 тона, а събираната в страната е 156 010 тона. Проблемът е, че степента на събиране е твърде малка – под 36%, докато в Европа този показател е 63%. През първото полугодие на 2007 г. събираемостта е паднала на 26,4%. Данните показват, че българската хартиена промишленост има капацитет за рециклиране на по-големи количества отпадъчна хартия, смятат от Института по целулоза и хартия. Затова е необходимо подобряване на системата за събиране на вторични хартиени отпадъци. Савов съобщи, че сега дефицитът на дружествата в бранша, използващи отпадъчна хартия, е средно към 2500 тона месечно, като цените у нас са средно с около 10 евро по-високи от водещите страни в Европейския съюз. В същото време и процедурата по внос се забавя поради факта, че получаването на нотификация (одобрение) трябва да се разреши и подпише лично от министъра на околната среда и водите. Красимир Савов: Потреблението на хартия няма да намалява - Има ли вече тенденция потреблението на хартия да намалява с оглед по-широкото използване на интернет? - По-всеобхватното навлизане на интернет води до преструктуриране на потреблението на хартия, но не до намаляването му. Първо, почти винаги ползването на интернет води до хартиени копия. С развитието на производството възниква необходимост от опаковане на различните изделия, като опаковките условно се разделят на потребителски, когато става въпрос за бързооборотни стоки - пасти за зъби, цигари и др., и транспортни като кашони. - Какъв интерес имат производителите от използването на екохартия? - Тъй като в България основно се произвеждат хартии за опаковки, то произведената хартия от вторични материали е по-евтина. Затова производителите влагат все повече отпадъчна хартия в индустрията. Вярно е, че днес показателите за свойствата на тази хартия са по-ниски, отколкото, ако е произведена от целулоза, цената е по-ниска, по-приемлива за крайния потребител на опаковката. В повечето случаи се предпочита използването на вторични хартии за опаковки. Тенденция се наблюдава също и в намаляване на теглото, което от своя страна намалява и разходите за транспорт. - Кога ще започне масовото й използване - да пазаруваме с хартиени екоторбички например? - Заменянето на полиетиленови с хартиени торби за пазаруване е труден процес. Хартиените обаче трябва да бъдат със здрава хартия. Затова в много случаи не е възможно използването само на вторични хартиени материали, понякога трябва да се вложи и целулоза. За нея се използват тънки фиданки, които се премахват при т.нар. санитарни сечи за разреждането на горите. Независимо от материалите, с които са произведени, хартиените торби са много по-екологични и опазват в по-голяма степен околната среда. Досега стимулиране на такава политика от екоминистерството няма, но пък такива инициативи вече има в някои общини - Сливен, Пловдив, Кюстендил.