Искра Михайлова е завършила Ленинградския държавен институт по култура. Специализирала е в САЩ, Германия и Великобритания. Била е експерт към министерствата на образованието и културата. Била е и съветник към Политическия кабинет в Министерството на регионалното развитие и благоуствойството, а през 2005 г. е избрана за заместник-министър. Искра Михайлова е ръководител на оперативна програма „Регионално развитие“. - Г-жо Михайлова, програма „Регионално развитие“ вече е факт. Как оценявате готовността на общините да подават проекти по нея? - Действително един от най-важните въпроси, който стоеше при договарянето на програмите, беше въпросът за готовността на общините - имат ли те капацитет да подготвят проекти, имат ли опит в управлението им и дали биха могли да се съобразят с изискванията на Европейския фонд за регионално развитие. Това, което виждаме досега, е, че общините в България са натрупали опит от предприсъединителните фондове. Неслучайно дълго време работеше и програма ФАР, и САПАРД. Към момента в управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие“ са получени 151 проекта по 8 схеми, които сме отворили. Разбира се, това не е главозамайваща цифра. Като се има предвид обаче, че първата покана за подаване на проекти беше публикувана на 14 ноември миналата година, само месец след приключването на местните избори, мислим, че с добро темпо, включително и новите екипи на местната власт, се включват в програмата. - Колко от проектите обаче отговарят на изискванията? - Механизмът за приемане е такъв, че всеки проект се подава в регионалните офиси и още на този етап нашите експерти в тези офиси правят първи преглед на проектите. Така се създава реална възможност да се ускори подаването на пълен, завършен проект и ако има някакви неточности, може в оперативен план да бъдат върнати на представителите на общината, за да довършат необходимия документ. Така че на първо четене проектите са добри. Имаме някои операции, по които има много проекти. Имаме операции за образователна инфраструктура, например, в малките общини, за което са отделени само 58 млн. лева в програмата и дадохме горна граница на стойността от 1 млн. лева, но вече имаме получени повече от 60 проекта. Това означава, че ще има и реална конкуренция. Същевременно при реализацията на проектите винаги съществува вероятността да има неточности при изпълнението, заради което да не се преведат средства. От това би останал резерв. Съветът на Еврокомисията винаги е бил да се събират повече проекти от заложения ресурс, за да може, ако се освободят пари, да има и свободни проекти за тях. - По кои мерки са най-активни общините и има ли такива, към които няма подадени проекти? - По всички операции има подадени проекти, но за съжаление по някои са малко на брой. Мога да кажа, че броят на подадените проекти отговарят точно на основните проблеми в общините. Има много проекти за общинска пътна инфраструктура. Общините, които имат право да кандидатстват с такива проекти, правят всичко възможно да ги подготвят и това не учудва никого. Има много и за училищна и културна инфраструктура. За съжаление малко са проектите за социална инфраструктура. Това ни кара - с активното съдействие на ЕК, да се опитаме да организираме обща среща с местните власти и институциите за социални грижи. Колегите ни от комисията са притеснени, че в Европейския парламент се прожектират страшни филми за домове за изоставени деца в България, а същевременно проектите за такива домове са малко, което означава, че те не са първа грижа на българските местни власти. Мога да кажа обаче, че неправителствените организации демонстрират висока активност. - Наскоро министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров разкритикува големите общини за това, че не са активни по програма „Околна среда“. Същото ли е положението при програма „Регионално развитие“? - Да. Оказва се, че големите общини имат много и различни ресурси - те ползват кредити, имат стабилни собствени приходи, в тях се правят и големи частни инвестиции. Така че не разчитат толкова много на структурните фондове. В първите месеци, когато разкрихме мерките, ние се сблъскахме със същото. Оказа се, че малките общини бяха много по-активни. Факт е, че те много бързо реагираха на поканите и представиха добре подготвени проекти. При големите, изглежда, е по-трудно и да се приоритезират нещата - там има повече училища, повече социални домове, повече културни институции. - Големите общини обаче се състезават за отделен бюджет... - Да. В програма „Регионално развитие“ ние сме заложили много сериозен ресурс към големите общини. 7-те най-големи - София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Бургас, Варна и Русе, имат индикативен самостоятелен бюджет. София има бюджет 100 млн. евро, а другите градове - 50 млн. евро. Разбира се, когато става дума за град като Пловдив, 50 млн. евро са много пари, но са абсолютно недостатъчни за разрешаването на всички проблеми. Тоест трябва да се направи много точен баланс за какво да се използват структурните фондове, за какво да се използват частни инвестиции, за какво - публично-частно партньoрство. - И все пак има ли подадени проекти от големите общини? - Да, има подадени проекти. Включват се вече Стара Загора, Русе, Варна, Бургас. Засега от София не сме получили проекти. Това обаче не може да се тълкува като проблем с програмата. София все пак може да използва средства и от JASPER, и от инструмента „Джесика“. Така че очакваме, че ще се появят такива проекти. - Кои мерки предстои да бъдат отворени по програма „Регионално развитие“? - В най-скоро време предстои да се открият схеми, които са за реконструкция на университети, за културна инфраструктура, за подобряване на градската среда. Интересни са операциите, които засягат развитието на туризма. Очакваме голям интерес за тях. Националният борд по туризъм заявява доста активната си позиция за необходимостта от целенасочен маркетинг, очакваме и активност на общините. Неслучайно в програмата има цял приоритет за туризма. - Самите общини обаче твърдят, че е трудно да осигурят финансиране и съфинансиране на проектите. В този смисъл трябваше да заработи фонд ФЛАГ, но създаването му се бави вече повече от година. Кога очаквате да тръгне? - Мога да кажа, че правителството взе едно решение още през 2006 г.- 15-те % съфинансиране до края на 2009 г. да се поемат от държавния бюджет. При структурните фондове обаче самото финансиране на проекта се случва, когато част от проекта или целият проект е реализиран. Затова беше конструиран фонд ФЛАГ. Истината е, че трудно върви фондът, тъй като на практика е финансов кредитен инструмент. В него се смесват средства от националния бюджет, от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Има и много голям интерес от други финансови институции като Световната банка например. Колкото и да ни се иска да заработи бързо фондът, изисква се време отношенията между тези институции да се регулират и също така да се намери най-добрата форма, така че лихвите по тези кредити да не надвишават тези на банките. Факт е, че в момента банките проявяват сериозен интерес към структурните фондове и предлагат интересни пакети за общините. - Все пак можете ли да се ангажирате със срок кога ще заработи фондът? - Надявам се да заработи това лято. Правим всичко възможно, за да ускорим процедурите по изграждането му и разчитаме на съдействието на банковите институции, защото банка ще трябва да оперира с фонда. Не е присъщо на държавната администрация да регулира такъв тип плащания. - Предвижда ли се възможност банките да кредитират общини през фонда? - Възможен е вариантът банката, която се ангажира с операциите по фонда, да участва в капитала на самия фонд ФЛАГ. Това ще ангажира банката и ще я направи по-прецизна в работата с тези средства. Предполагам, че ще има такова участие, защото това би била по-работеща формула. - Кога ще бъде избрана банката, която ще менажира фонда? - Аз се надявам до лятото да бъде избрана банка, което би означавало фондът да тръгне. В момента сме в процедура на избор на консултант, който да подготви документите, с които да поканим банките да представят своите условия. - Номинирана сте за ръководител на програма ФАР. Очаквате ли нови проблеми с нея? - Да. Бях номинирана от министър Асен Гагаузов за ръководител на програма ФАР, въпреки че през 2005 г. МРРБ взе едно много важно решение - да създадат отделни структури за структурните фондове и програмите ФАР и ИСПА. Това ни позволява да управляваме отделно финансовите потоци в зависимост от изискванията на програмите. Моето мнение е, че не би трябвало да смесваме нещата, дори и в края на ФАР и на ниво ръководство. - Да разбирам ли от думите ви, че не искате да ръководите програма ФАР? - Чисто професионалното ми мнение е, че не трябва да го правим така. Понякога се налагат такива решения и се търси човек, който лесно може да се включи. После обаче, като се помисли, се оказва, че е по-добре нещата да останат разделени. - Да ви попитам и за магистрала „Тракия“. Ще бъде ли развалена концесията с португалския консорциум? - Мога да кажа, че сме във финалния етап на работа с казуса за магистрала „Тракия“. Позицията на правителството е, че във всички случаи магистралата ще бъде завършена. Не забравяйте обаче, че в един коцесионен договор има две страни. Нашето желание е да се реализира договора в срок и да имаме една качествена магистрала.