Деница Ватева Оперативната програма по лозарство и винарство, която трябва да бъде изпратена в Брюксел в края на юни, ще бъде готова предсрочно още през май, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. По нея България ще може да усвои 166 млн. евро до 2015 г. в рамките на мащабната винена реформа на Европейската комисия. Вероятно тя ще бъде одобрена още през есента, когато влизат и в сила новите правила за сектора. Работната група, заета с писането на програмата, вече се е договорила за почти всички пера, научи „Класа“. Както става ясно, основният акцент в нея ще бъде промоцията на вина – дейност, която по традиция е „слабото място“ на българските производители. Очаква се голяма част от средствата да се използват за реклама на пазарите в Русия, където се реализират над 70% от износа на родните вина. В момента единствената промоция на вина там е участия в няколко изложения на отделни производители и Лозаро-винарската камара. От бранша са написали и проект по европейската схема за промоция на храни, който предстои да бъде одобрен от земеделското министерство и изпратен в Европейската комисия. И старите сортове са приоритет В сектор „Лозарство“ най-много средства ще бъдат насочени към застраховки на реколтите и създаване на взаимоспомагателни фондове, които ще улеснят финансирането на сектора. Приоритетно ще се подпомагат и лозарите, които искат да презасадят масиви с традиционно български сортове или да обновят стари насаждения. Лозарите имат възможност и да кандидатстват по мярката за конверсия на винени лозя, по която могат да бъдат усвоени 18 млн. евро през тази година. Проектите им ще се приемат до 15 октомври. С поглед към азиатските пазари Винената реформа в ЕС започна преди години заради схвръхпроизводството и силните позиции на вината от т.нар. Нов свят - Аржентина, Чили, Калифорния. След дълги преговори в края на април съветът на земеделските министри на общността одобри окончателно новите правила. Реформата предвижда доброволното изкореняване на лозя и поетапното премахване на субсидиите за кризисна дестилация на непродадените вина. Основен акцент във финансирането на сектора от тук нататък ще бъдат маркетингът и подкрепата на научните разработки. ЕС си поставя за цел увеличаване на износа към трети страни основно на все още неразработения азиатски пазар. В България има регистрирани 274 производители на вино. През миналата година те са изнесли над 900 хектолитра вино, което е с 20% повече от 2006 г. Основно то се реализира на руския пазар, както и в Полша, Германия и Чехия. В страната се гледат над 135 000 хектара винени лози. На над 70% от тях са засадени сортове за трапезни вина, а на останалите 30 - за качествени.