Българските пристанища - зле оборудвани, но с бъдеще

Българските пристанища са лошо оборудвани, но имат перспектива за развитие, сочи доклад на холандската консултантска компания „Роял Хасконинг“, изготвен по поръчка на Европейската комисия.
Михаил Рангелов Българските пристанища са лошо оборудвани, но имат перспектива за развитие, сочи доклад на холандската консултантска компания „Роял Хасконинг“, изготвен по поръчка на Европейската комисия. В проучването на възможностите за развитие на Черноморския регион са включени изследвания на големите пристанища на България, Румъния, Турция, Грузия и Украйна. Според консултантите двете пристанища във Варна и Бургас държат 85% от морския транспорт на страната ни. Те оказват голямо влияние върху икономиките на двата региона. От „Роял Хасконинг“ прогнозират сериозно нарастване на насипните товари и контейнерните превози в тях в средносрочен и дългосрочен план. В следващите 12 години контейнерите, обработвани в пристанище Варна, ще се увеличат близо 4,5 пъти, сочи докладът. През миналата година през порта са преминали 99 713 контейнерни единици (TEU), а прогнозата за 2020 г. е да стигнат 460 000. Възможно е и да се стигне до 740 хиляди TEU при добро развитие на икономиката в региона, предвиждат от „Роял Хасконинг“. Прогнозира се и нарастване на насипните товари от 7,4 млн. тона на 16,4 млн., както и на течните товари от 0,8 млн. т на 2,3 млн. тона. Товарите, преминаващи през пристанище Варна, от 10 млн. тона през 2007 г. ще достигнат 27,6 млн. тона през 2020 г. Конкуренцията на Балканите е сериозна Бум на контейнерните и насипни товари се предвижда и за пристанище Бургас. При 4,6 млн. тона сухи товари и 27 хил. контейнерни единици за миналата година се очаква през 2020 г. те да достигнат съответно 22,1 млн. тона и 576 хил. TEU. Като цяло товарите, преминали през пристанището, ще скочат над 4 пъти. Докато през 2007 г. са били обработени 16,5 млн. т товари, през 2020 г. те ще бъдат 67,7 млн. т, прогнозират холандските специалисти. Въпреки оптимистичните прогнози, консултантите предупреждават за сериозна конкуренция от съседните държави – гръцките и турските пристанища, както и пристанище Констанца в Румъния. Според доклада, товарите на двете български пристанища могат да бъдат загубени лесно, ако не бъде проведена адекватна политика за развитие и управление на тази дейност. Основната критика в доклада е насочена към пристанищните съоръжения. Родните портове разполагат с остаряла техника за обработка на контейнерите, недостатъчен брой ро-ро терминали за автомобилните превози и слабо развита пътна инфраструктура. Изключително слаба е поддръжката на комуникационните и компютърните системи в портовата дейност. От „Роял Хасконинг“ препоръчват незабавна реконструкция на железопътните рампи на Фериботния комплекс във Варна, както и на ускоряване на строителството на двата нови контейнерни терминала във Варна и Бургас. Специална оценка е дадена на новопостроения терминал за насипни товари в пристанище Бургас. „Роял Хасконинг“ го наричат „произведение на изкуството“ и препоръчват новите терминали на пристанищата ни да бъдат строени по същите стандарти. Като цяло пристанищните такси покриват международните стандарти. Средната тарифа е 3700 евро за порт Бургас и 3000 евро за порт Варна. За сравнение таксите за обработка на такъв кораб в холандското пристанище Ротердам са близо 6000 евро. Единствената забележка на доклада е, че таксите са публикувани единствено на сайта на НК „Пристанищна инфраструктура“. Препоръката е те да бъдат публикувани на уебсайтовете на самите портове, тъй като те са основен източник за информация на корабособствениците. Георги Минчев, председател на Националното сдружение на българските спедитори: Прогнозите в доклада са дори занижени Прогнозите в доклада са напълно реални. Дори в частта за контейнерните превози са занижени. Прогнозите в световен мащаб са този тип товари да се увеличават в пъти. Необходима е дългосрочна стратегия за изграждане на необходимата инфраструктура, като критичният момент е в железопътния транспорт. Ако сега се започне работа, при това не само заради интереса на отделни фирми, българските пристанища ще могат да се справят с огромния товаропоток, който ще ни залее. Ако обаче продължи работата „на парче“, след няколко години ще сме неспособни да се справим с трафика. Нашият основен проблем не е конкуренцията на чуждите пристанища, а лошата транспортна политика.

Станете почитател на Класа