Михаил Рангелов Българските пристанища са лошо оборудвани, но имат перспектива за развитие, сочи доклад на холандската консултантска компания „Роял Хасконинг“, изготвен по поръчка на Европейската комисия. В проучването на възможностите за развитие на Черноморския регион са включени изследвания на големите пристанища на България, Румъния, Турция, Грузия и Украйна. Според консултантите двете пристанища във Варна и Бургас държат 85% от морския транспорт на страната ни. Те оказват голямо влияние върху икономиките на двата региона. От „Роял Хасконинг“ прогнозират сериозно нарастване на насипните товари и контейнерните превози в тях в средносрочен и дългосрочен план. В следващите 12 години контейнерите, обработвани в пристанище Варна, ще се увеличат близо 4,5 пъти, сочи докладът. През миналата година през порта са преминали 99 713 контейнерни единици (TEU), а прогнозата за 2020 г. е да стигнат 460 000. Възможно е и да се стигне до 740 хиляди TEU при добро развитие на икономиката в региона, предвиждат от „Роял Хасконинг“. Прогнозира се и нарастване на насипните товари от 7,4 млн. тона на 16,4 млн., както и на течните товари от 0,8 млн. т на 2,3 млн. тона. Товарите, преминаващи през пристанище Варна, от 10 млн. тона през 2007 г. ще достигнат 27,6 млн. тона през 2020 г. Конкуренцията на Балканите е сериозна Бум на контейнерните и насипни товари се предвижда и за пристанище Бургас. При 4,6 млн. тона сухи товари и 27 хил. контейнерни единици за миналата година се очаква през 2020 г. те да достигнат съответно 22,1 млн. тона и 576 хил. TEU. Като цяло товарите, преминали през пристанището, ще скочат над 4 пъти. Докато през 2007 г. са били обработени 16,5 млн. т товари, през 2020 г. те ще бъдат 67,7 млн. т, прогнозират холандските специалисти. Въпреки оптимистичните прогнози, консултантите предупреждават за сериозна конкуренция от съседните държави – гръцките и турските пристанища, както и пристанище Констанца в Румъния. Според доклада, товарите на двете български пристанища могат да бъдат загубени лесно, ако не бъде проведена адекватна политика за развитие и управление на тази дейност. Основната критика в доклада е насочена към пристанищните съоръжения. Родните портове разполагат с остаряла техника за обработка на контейнерите, недостатъчен брой ро-ро терминали за автомобилните превози и слабо развита пътна инфраструктура. Изключително слаба е поддръжката на комуникационните и компютърните системи в портовата дейност. От „Роял Хасконинг“ препоръчват незабавна реконструкция на железопътните рампи на Фериботния комплекс във Варна, както и на ускоряване на строителството на двата нови контейнерни терминала във Варна и Бургас. Специална оценка е дадена на новопостроения терминал за насипни товари в пристанище Бургас. „Роял Хасконинг“ го наричат „произведение на изкуството“ и препоръчват новите терминали на пристанищата ни да бъдат строени по същите стандарти. Като цяло пристанищните такси покриват международните стандарти. Средната тарифа е 3700 евро за порт Бургас и 3000 евро за порт Варна. За сравнение таксите за обработка на такъв кораб в холандското пристанище Ротердам са близо 6000 евро. Единствената забележка на доклада е, че таксите са публикувани единствено на сайта на НК „Пристанищна инфраструктура“. Препоръката е те да бъдат публикувани на уебсайтовете на самите портове, тъй като те са основен източник за информация на корабособствениците. Георги Минчев, председател на Националното сдружение на българските спедитори: Прогнозите в доклада са дори занижени Прогнозите в доклада са напълно реални. Дори в частта за контейнерните превози са занижени. Прогнозите в световен мащаб са този тип товари да се увеличават в пъти. Необходима е дългосрочна стратегия за изграждане на необходимата инфраструктура, като критичният момент е в железопътния транспорт. Ако сега се започне работа, при това не само заради интереса на отделни фирми, българските пристанища ще могат да се справят с огромния товаропоток, който ще ни залее. Ако обаче продължи работата „на парче“, след няколко години ще сме неспособни да се справим с трафика. Нашият основен проблем не е конкуренцията на чуждите пристанища, а лошата транспортна политика.