- Г-н Димитров, правителствените промени ще успеят ли да върнат доверието към кабинета? - Те затова се правят. Както и за да решат определени проблеми. Особено ме радва назначаването на г-жа Меглена Плугчиева за координираща средствата по еврофондовете. Познавам нейния характер и мога да кажа, че е изключително финален човек. Като се хване за нещо, го довежда до практически резултат. Тя е с огромно влияние в средите на немскоговорещите държави и е добре позната в Европарламента и Европейската комисия. Смятам, че също така е много добро попадение и назначаването на Михаил Миков за министър на вътрешните работи. Всяка кандидатура от бранша би носила „наследствени“ петна - неформални взаимодействия, минало, спомени, съученици и приятели и пр.. Докато Михаил Миков е външен човек за системата и има ясни политически ангажименти. Няма никакви съмнения за неговата порядъчност и добронамереност за реформиране на МВР и от тази гледна точка си мисля, че той се ползва с доверието на хората. Няма основание за недоверие и от страна на хората в системата. Надявам се, че и другото решение е сполучливо. Не познавам много добре Евгений Желев, но фактът, че има мениджърски опит, е изключително важен. Опитът показва, че лекарите, които са прекрасни професионалисти, когато стават министри, остават втренчени преди всичко в професията си, а не толкова в управлението. Надявам се, че г-н Желев ще сложи ударението върху промяната на системата, върху доброто менажиране на здравеопазването. - Как в БСП оценявате скандалите в МВР? Доколко те навредиха на партията? - Аз съм скептик, че такъв род вътрешни атаки вредят на БСП. Достатъчно добре познавам партията и в това отношение тя много прилича на българите. До голяма степен ние сме конфронтирани по време на мир и винаги, когато има заплаха, се консолидираме. На принципа „по двама на кон“ тръгваме към границата. Тези скандали по-скоро консолидираха партията и редовите членове на БСП, които искат ясно обединение около единна политика. Появиха се упреци за противоречия на база лични интереси, вложи се лична емоционалност, но има натиск от страна на членовете на партията за преодоляването на тези личностни противоречия и за консолидация около политика, а не около емоция. - Как ще излезе Румен Петков от този скандал. Какво е партийното му бъдеще? - Мисля, че той направи един правилен политически ход, като показа, че няма да си подаде оставката под натиск, но че е мъж, който е готов да поеме отговорността за това, което прави. Демонстрира, че подава оставка заради личната си воля, а не заради това, че някой го е смачкал. От тази гледна точка си мисля, че той не изгуби от скандала. Явно му е коствало огромна психическа и нервна енергия, за да стигне до това решение, но е факт, че намери сили да го направи. В никакъв случай това не е край на политическата му кариера, а точно обратното. Петков получи лични травми, но според мен оцеля, при това добре. - Независимо от ремонта, най-голямата политическа сила извън парламента ГЕРБ поиска пак предсрочни избори. Възможни ли са те? - Не бих се задълбочавал в сънищата на Бойко Борисов. Ако България върви зле икономически, такъв призив би могъл да бъде разбран. Но всички виждат, че България е добре икономически и от тази гледна точка призивът по-скоро издава нетърпение и кошмарни самоочаквания. Това нетърпение вероятно е продиктувано от уплах, че ще загуби популярността си в близките месеци и че няма да стигне до властта. - Как оценявате икономиката на България след три години управление на БСП в това министерство? - Поради множеството си външни контакти аз неизбежно ги оценявам през два погледа – външен и отвътре. Гледана отвън, България изглежда изключително атрактивна и привлекателна. По много параметри излязохме на челни места не само в Европейския съюз, а и в световните икономически класации. Световната банка ни сложи на първо място по данъчни реформи от 178 изследвани държави. По привлекателност за бизнес ни класират на 9-о място в света. По бизнес климат сме втори след Дания. България е хит на инвеститорите и не случайно инвестициите за миналата година са 6,5 млрд. евро. Това са огромни пари за държава като България – с нейното население и икономически потенциал. В същото време, гледан отвътре, този просперитет в голямата си част изглежда несправедлив и голяма част от българите се чувстват излъгани. Заявката на премиера за по-голямо внимание за социалния вектор е в тази посока – успехът трябва да се приеме като успех на всички. И за това е нужна нова политика. Това ще е темата на срещата на трите управляващи парламентарни групи, която се планира за 10 и 11 май. Трябва да видим кое е добро за голяма част от българите, а не само за една малка прослойка, която видимо забогатя. За съжаление част от тази забогатяла прослойка се държи нагло спрямо друга част от нацията, което дразни. Трябва да се търсят механизми за смекчаване на различията между много богатите и бедните и формиране на едно по-голямо ядро от средни българи със средни доходи и среден стандарт. Те трябва да имат самочувствието, че за живота, който имат в България, ще успеят и ще вървят напред, а не назад. - Защо при този напредък, който кабинетът отчита, има такива рекордни нива на инфлация? - Инфлацията има своите обяснения . Ако се погледнат цифрите, ще се види, че сушата стартира формално тази инфлация. Неформалната причина е, че в България се появиха много пари. Чуждите инвестиции, преводите на емигрантите, ръстът на доходите на домакинствата, който е 23% за миналата година, се превръщат в платежоспособно търсене, което неминуемо рефлектира в цените. Аз с неразбиране слушам призивите държавата да се намеси и да ограничи ръста на цените. Ние продължаваме да имаме едни от най-ниските цени на газ в ЕС, едни от най-ниските цени на електроенергията, т. е. държавата прави това, което е възможно. Но държавата не може да ограничава доходите на хората само за да няма инфлация. А доходите растат най-много в частния, не в държавния сектор. Допреди няколко години работниците в строителството работеха на минимална работна заплата, а сега взимат максималното, на което може да се осигурява. Българинът се сравнява със средния европеец и иска да живее като него. Само че за да живее като него, трябва да произвежда като него. А производителността ни е една трета от производителността на европееца. - Посетихте концерна „Фост Алпине“ в Австрия, за да представите предимствата на България за изграждане на стоманодобивно предприятие. Стана ясно, че съдбата на тази инвестиция зависи от битката в ЕС за енергоемките производства – енергетика и металургия. Ще се включи ли България в нея? - За да се произвежда енергия, трябва да има отделяне на парникови газове. От тази гледна точка намеренията на ЕС да покаже добър пример на света, като въведе заплащане на емисиите от парникови газове само по себе си е благородно. Ако бяхме на изолиран икономически остров, това щеше да даде ефект поне на този остров. Но това не е така- светът се интегрира и отново става плосък. От тази гледна точка не може в Китай и в Индия например да не се плаща за газови емисии и да се откриват нови и нови мощности, които бълват въглероден окис. И същевременно да очакваме, че като се самоограничи Европа, планетата ще стане по-чиста. Мерките трябва да се глобализират и да се отива към общи решения. В противен случай тези производства ще напуснат рамките на ЕС. Дебатът в Европейската комисия върви. Има инициатива от няколко страни от ЕС да се промени ситуацията и да има квоти за определени приоритетни производства, за които няма да се плаща. Или пък някои производства да се освободят от ангажимента да се плаща за парникови газове. Въпросите зададе Иглика Горанова