Деница Ватева, Рая Атанасова За първи път салдото в туризма е отрицателно, сочат предварителни данни на Националния статистически институт, огласени вчера от Държавната агенция по туризъм (ДАТ). Въпреки че чуждестранните туристи в България са се увеличили с 23,4 % през първите два месеца на 2008 г., те са оставили у нас 97,8 млн. евро. За сравнение: българите, които са почивали в чужбина, са похарчили общо 137, 8 млн. евро. За цялата 2007 г. българската туристическа индустрия е привлякла 2, 2 млрд. евро от чужди туристи. Българите, които са били зад граница пък, са „изнесли“ общо 1,3 млрд. евро. Изследването сочи още, че българите не винаги свързват зимната ваканция със сняг и ски курорти. Голяма част от пътуващите са посетили съседните Гърция и Турция, където са разглеждали културни забележителности. 91% от българите, почивали в зимните ни курорти, са били със средно или над средното ниво на доходи и само 4% - с високи доходи. Един от признаците, по които българите избират мястото за почивка, е личният им опит - 40% от анкетираните, 30% разчитат на препоръката от страна на приятели или близки и само 9% от почиващите българи в зимните курорти разчитат на туроператори или интернет като средство за информация. 91% от българите почиват в курортите, без да използват пакетна услуга. За три дни те харчат по 60 евро на ден, а при използването на пакетна услуга са необходими по 30 евро на ден, обясни Крушкова. Като цяло чужденците са доволни от зимната си почивка у нас, показва пък проучване на „Ноема“, изготвено по поръчка на ДАТ. 74% от анкетираните казват, че биха препоръчали България на свои близки. Чуждите туристи критикуват застрояването, шума, мръсотията и лошото обслужване, както и таксиметровите услуги. Освен това препоръчват персоналът да бъде по-любезен и с по-добър английски език. Най-висока степен на удовлетвореност у чуждите граждани, посетили България, са предизвикали условията в хотела (за 71% от анкетираните), кухнята и напитките - 55%, нощния живот - 50,45%. Според експерта по туризъм Димитър Семерджиев обаче анкетата на „Ноема“ има същите пропуски, както и тази, изготвена през лятото. „Няма посочени изводи, тенденции, препоръки за дейности, които да се предприемат за излизане от стагнацията“, посочи той. Също така проучването трябваше да мине през рецензент - експерт в бранша, допълни той.