Петър Диков е роден на 19 септември 1953 г. в София. Завършва архитектура във ВИАС в столицата. Работи в Института по градоустройство и архитектура КНИПИТУГА. Бил е изпълнителен директор на Националния център по териториално развитие. - Г-н Диков, доволен ли сте от промените в правителството и как ще се отразят те на взаимоотношенията с общината? - Мога да коментирам промените в правителството в частта, която пряко засяга общината – европейските фондове. Лично аз съм удовлетворен от избора на Меглена Плугчиева за министър, координиращ средствата по еврофондовете. Познавам я отдавна и мисля, че тя е изключително качествен човек. Убеден съм, че ще направи всичко, което зависи от нея. Общината има интерес София да получи парите от европейските фондове бързо и в максимален размер. Ние имаме няколко проекта, свързани с такива средства. Единият е по ИСПА и предвижда изграждането на важни инфраструктури обекти в столицата – канализационни колектори, водопроводи, помпени станции за около 64 млн. евро. Тук влиза т. нар. десен перловски колектор, който трябва да поеме каналните води от над бул. „Тодор Каблешков“ до Околовръстния път. Там строителството е направо огромно, а мръсните води няма къде да отидат. Програмата изтича през 2010 г. и нямаме никакво време, затова работим много сериозно. Вторият проект е по програма „Транспорт“ - метрото, което е много важно за София. Третият проект е Околовръстният път. Тъй като той е обект на държавата, правителството може да ползва средства по линия на еврофондовете. Разбира се, ще търсим и други финансирания за реконструкция и изграждане на нови паркове. - Скоро развихте идеята покривите на сградите в столицата да станат зелени площи. Работи ли някой по нея? - Това не е идея, подхвърлена между другото. Съжалявам, че тя беше посрещната така иронично и враждебно от медиите. Споменах тази възможност като стратегическа посока в работата ни. След това коментарите бяха в духа на „Всичко ни е наред, само Висящите градини на Семирамида ни липсват!“. По отношение на такива идеи България не е на опашката. Когато след Освобождението се обсъжда какво да е осветлението на столицата на възстановената ни само 20 години по-рано държава, управлявалите по онова време София са отхвърлили категорично газта и са решили осветлението да е електрическо. Това става преди 1900 година, когато Виена, Лондон и Париж все още се осветяват с газ. Не виждам защо трябва да се срамуваме, когато нещо друго не ни е наред, а мислим така, както мислят най-напредничавите в екологията и градското пространство страни. Например, в японската столица Токио има задължение всички нови сгради да се правят с озеленени покриви. Сега не можем да изискваме това, но след време ще започнем да даваме бонуси на инвеститорите и на строителите, които озеленяват покривите. - Какви са промените, които предлагате в общия градоустройствен план на София? - Новият устройствен план на София е приет през януари 2007 г. Той е изработен 45 години след предходния. Струваше ни невероятни усилия. Хоризонтът му е 25 години. С актуализацията му се преследват две цели. Първо, да отстрани някои дребни грешки, които са останали. Не бяха отразени някои квартални градинки, зелени площи, училища, детски гради. Сега нанасяме всичко това, за да има максимална степен на защита на тези площи. И второ, предвидили сме някои нови терени със статут за строителство. - Защо приобщавате терени, които досега не са били в плана на София? Защото към София има изключително голям интерес в момента. А аз като човек, който отговаря за устройственото развитие, държа всичко да бъде по план. Откакто съм главен архитект, не съм допуснал да се прави нещо, което е извън плана. - Кои са терените, които ще влязат в регулация и за какво ще се използват те? - Имам предвид доста терени – в района на Враждебна, по посока Кремиковци, около Божурище по посока Калотина. Те са основно в периферията на София и ще се използват за логистика, за развитие на високотехнологични паркове, за складове – това, което е модерно и се строи. В последните години процесите не са лесни за предвиждане. Трудно може да се прогнозират нещата, които ще стават след година-две в държавата. Представете си какво интелектуално усилие е да се предвиди какво ще се случи след 25 години. И не само да предвидиш, но и да познаеш. - Ще успее ли общината да съхрани градинките, които вече са на свършване? - Проблемът с градинките не е толкова общински - не че ние нямаме грехове. Той е главно в една малка корекция в закона за реституиране на земеделската земя, която добавя понятието „възстановяване на собствеността в реални граници“. Точно това оплеска пейзажа в цяла България. Сега ние правим всичко възможно, за да запазим свободно пространство за хората. Дори с риск да накърним интересите на някои собственици. Столичани ще бъдат запознати с плановете за устройството на София, защото, когато знаят, имат възможност и право да реагират. Ние се стремим да защитим всяко дърво, всяка градинка. Живял съм в квартал „Люлин“ 15 години. Преди 25-30 години комплексите бяха гетата на София – голо поле с тръни и блокове между тях. Повечето градинки там са се самозалесили. Днес гражданите със зъби и нокти си пазят зелените пространства около блоковете. Удовлетворява ме това, че софиянци желаят да имат повече въздух и зеленина. За разлика от тях хората в центъра са нагъчкани сред прахоляците, с малките улички и високите сгради, с липсата на слънце и на дървета. - Докъде стигна работата по изграждането на трите нови парка - „Възраждане“ в Зона Б5, „Лозенец“ и „Източен парк“ в „Младост“? - Плановете за изграждането на тези паркове съществува сигурно от 30 години. Парк „Възраждане“ ще се намира там, където сега се е настанил циркът – на „Опълченска“. Земята за него - около 105 дка, е собственост на „Софийски имоти“, „Спортна София“ и БДЖ. Тоест няма да отчуждаваме терени. Работя за това да започнем изграждането му още тази година. Няма обаче да успеем да го довършим през 2008 г. „Източният парк“ започва от последната улица на изток от „Младост 4“ и да стига до Горубляне. Съпротивата от горублянци е изключително голяма, защото те са реституирали земите. Ние полагаме големи усилия да опазим от застрояване парка. Общината трябва да отчужди земята и да овъзмезди собствениците. В бюджета за тази година са предвидени 40 млн. лв. за отчуждаване на земите в „Източен парк“. Предстои разработването на подробен проект за него. Започва разработването и на плановете за парк „Лозенец“. Земята за него е собственост на училищното настоятелство на училището в Драгалевци. Богати драгалевчани са дарили над 180 дка. Сега училището е общинска собственост. Ние обаче ще компенсираме настоятелството във вид на площ за търговска дейност на територията на бъдещия парк. - Каква ще е съдбата на увеселителния парк „София ленд“? Има ли планове за терена под него? - „София ленд“ е затворен и няма изгледи отново да заработи. Той е проектиран и изграден като „енергиен вампир“, който зиме гълта ток за отопление, а лете – за охлаждане. До момента няма отправено искане за промяна на предназначението на терена. Ние предвиждаме там да направим комуникационна връзка между алея „Яворов“ - до Семинарията, и ул. „Сребърна“. Сега автомобилното движение там се „чупи“ по бул. „Вапцаров“, бул. „Черни връх“ и ул. „Сребърна“. Това е оста на движение изток-запад. Плановете ни са да направим естакадно трасе, по което директно да се стига до ул. „Сребърна“. Така ще извадим голяма част от движението в центъра на града. Сега няма друг път от кварталите около Цариградско шосе и западния край на София – задължително се минава по бул. „България“. Вече започна работата по проектирането. Предвидили сме и средства. Ако се справим, ще започнем реконструкция по бул. „Вапцаров“ още тази година – кръстовището на телевизионната кула и на „Велчова завера“. Но са необходими много пари заради операциите по отчуждаването на терените. Някои дела продължават 8-10 години. А без да има решение на съда, не можем да започнем работа. Интервюто взе Станка Динева