Иван Бойков е роден 26 септември 1950 г. в София. Завършил е Техническия университет със специалност „Подемно-транспортни и строителни машини“. Бил е директор на Циментов завод в Батановци, Пернишко. Народен представител в 38-ото НС. Бил е директор на Браншова камара „Пътища“. В момента е изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. - Г-н Бойков, как ще се отрази на строителния бранш тръгналата от САЩ криза в ипотечното кредитиране и пазара на недвижими имоти? - Четох изказвания на хора, компетентни в недвижимите имоти. Смятам, че криза в строителството няма. Недвижимите имоти заемат само една част от строителния бизнес. Вярно е, че чуждите инвестиции се бяха насочили основно към жилищното строителство, но от 2007 г. вече се наблюдава обръщане на тенденциите. Големият поток от средства отива към строителство на логистични центрове. И към изграждането на молове, което е спорна инвестиция, но в България просто няма такива магазини. Третият поток е към изграждането на жилищни комплекси, в които се предлага цялостно обслужване. Това са селища от затворен тип, в които се осигуряват централизирано всички видове услуги. Хората се ориентират натам. Вече приключи периодът на масовото, безумно застрояване. Ако го анализираме от тази гледна точка, може да установим, че има криза. Но тя е главно за хората, които не са си направили бизнес плановете. Затова се строят безразборно хотели и къщи край морето, доста отдалечени от плажа и с липсваща инфраструктура. - Кои са инвестициите на бъдещето? - Според мен свърши рязкото нарастване на стойността на жилищата с по 10-15% на година, от които можеше да се направи бизнес. От м.г. се наблюдава тенденцията нарастването да се движи в рамките на 7-8% на година, което е нормално за европейския пазар. Т.е. инвестициите с цел бизнес в строителството на жилища вече не са атрактивни. Ако някой анализира процесите от тази гледна точка и прави изводи за бъдещето на строителния бизнес, няма да е прав. Защото България тръгва от изключително ниско ниво на развитието на инфраструктурата и на гражданското строителство. Според вижданията на Камарата на строителите у нас ще има още 5-6 години интензивен растеж за разлика от другите държави. Причината е, че липсват логистични и бизнес центрове, складови бази. Извършва се огромно строителство в инфраструктура. Очертава се сериозно перо за строителство в общините. От тази гледна точка цената на имотите ще се увеличава категорично. Ще ви дам елементарен пример. Ако метрото тръгва от „Надежда“ и стига до „Дружба“, автоматично имотите в тези райони ще поскъпнат. Тоест, има още накъде да растат. Освен това кризата може да засегне малките градове, но големите не, защото там има непрекъснат приток на хора. - Само чужденците ли са големите инвеститори у нас? - Има един сериозен приток на средства към България, който никой не анализира. Това са т.нар. чужди инвестиции, които всъщност са български. Това е голямата наша диаспора, която живее в чужбина, но си купува жилища в България. За тези хора е изгодно при заплатите, които получават в чужбина, да купуват жилища в родината – всеки иска да има дом. И не на последно място е прословутото желание на българина да има много недвижими имоти. То не умира с годините. Всеки иска да има колкото може повече къщи. Разбира се, тук нещата стигат до крайност. Аз очаквам друго – че ще се вдигнат разходите за издръжка през годините. - Откъде ще дойде това увеличение? - Ще се прояви по линия на това, че отнякъде трябва да дойдат средства за инвестиции за инфраструктурата. Затова очаквам данък сгради и такса смет да се увеличат. Смятам, че ще стане неизгодно да имаш 5-6 имота, които не използваш с инвестиционна цел, а само стоят заключени. „Розовият“ период в строителството действително свършва, но идва времето на стабилния растеж и на правенето на сметки. - Не свърши ли свободното място за строителство в големите градове, след като застрояването е минало всякакви граници? - Искам да ви дам за пример Испания и Португалия, които са били много близко до ситуацията в България. Кризата при тях идва след 15-20 години растеж. Едва сега на испанския пазар гърмят хотели, строят нови и реновират. А ние още не сме изградили това, което те имат. Е, на някои места е доста застроено – Слънчев бряг, Златни пясъци. - Дори прекалено... - Ние не прекаляваме – ние сме строители. Прекалиха кметовете, ведомствата, органите, издаващи разрешителни за строеж, които растат стабилно всяка година. Ние само строим. - Броят на строителните фирми расте, а качеството пада. Как един клиент – без да е професионалист, да различи доброто от некачественото строителство? - Нормата на печалба в нашия бизнес рязко се покачи през последните години. Затова който може и който не може се кръсти строител. Закономерно е да расте броят на фирмите на един свободен и изключително либерален пазар, в който всеки може да прави всичко. Както казва народът, поне в строителството успяхме да сложим савак (преграда – бел. а.). Определихме минималното, което трябва да притежава една фирма, за да обяви, че е строителна. Трябва да има история. Ако няма, започва от нулата. Фирмата трябва да разполага със строителен инженер или поне техник със средно специално образование, който е поименно назначен на трудов договор и отговорен за обекта. Трябва да има също така отговорник по безопасни и здравословни условия на труд. Дружеството е длъжно да докаже, че разполага с определен брой квалифицирани работници и материални активи. Строителството е сектор, който засяга гражданите, затова е много голям общественият резонанс към процесите в него. Затова и направихме регистър на дружествата от бранша – един от малкото в ЕС, който дава пълна информация за работещите в системата. Това гарантира саморегулация на бизнеса. Строителната камара има представа какво става в отрасъла – всички фирми са вписани при нас и имаме цялостна картина на бранша. Така сложихме край на хаоса в сектора. Всеки, който иска да си построи къща, може да влезе в публичния регистър, да провери какво са построили фирмите в дадения град, където има 15-20 дружества, да види на място какво са изградили и едва тогава да избере. Смятам, че информацията е пълна, а това намалява риска от некачествено строителство. - Регистър къща не строи, г-н Бойков. - В България се наблюдава интересно явление. В един средно голям град всеки много добре се знае кой кой е. Да кажем в Стара Загора има 20 фирми, които строят къщи и хотели. Те се гледат един друг, защото са конкуренти. Ако има неправда, ако са излъгали някъде, самите те се саморегулират. Строителната камара има представителство във всеки областен град и сме информирани за процесите, за които ви говоря. Взимаме мерки за нередностите, защото интересът ни диктува да има качество. Хаосът, на който бяхме свидетели в предходните години, и лошото качество, което се получи, е в резултат на бума на строителни фирми. Дори и в момента, след като въведохме ред, дружествата са 3500. Очакваме да достигнат до 4000 – голям брой за държава като България. - Как може да се разпознаят фирмите от сивия сектор в строителния бранш? - Безспорно има сива икономика и в строителния бранш. Ще ги познаете по нереално ниските цени, които предлагат на гражданите и на инвеститорите. Най-често след старта на обекта започва серия от изнудвания за повече пари. За да достигнат обявените от тях самите суми, те не плащат. Ние имаме списък на работниците в сектора, наети по трудов договор. Това, което фирмите декларират, го проверяваме в НОИ. Накарахме ги да се регистрират по код 45 – „Строителство“, което означава автоматично, че влизат в праговете на заплащане и осигуряване на този сектор, които са най-големите в България. Досега се водеха в „Услуги“ и не осигуряваха работниците си за трудови злополуки. Постепенно строителният бизнес влиза в рамките на закона и излиза на светло. Интервюто взе Станка Динева