Неда Попова, София-Кайро-София Иван Гайтанджиев е роден на 3 август 1945 г. в София. Завършва Университет за национално и световно стопанство, София, специалност „Международни икономически отношения”.Бил е на специализации в центъра „Маршал”, Гармиш Партенкирхен, по покана на Парламентарната асамблея на НАТО „Европейска сигурност” и „Евроатлантическо партньорство”, както и в САЩ по покана на Държавния департамент и Конгреса на САЩ на тема „Глобални процеси в международните отношения”. Работил е като външнополитически наблюдател на БНТ и БТА, кореспондент на БТА в Пекин, Токио и Вашингтон, водещ на външнополитически телевизионни и радио предавания и автор на множество статии, коментари, анализи и книги в сферата на международните отношения; политически съветник и член на редакционния съвет на „МОНД дипломатик”. Член на редколегията на сп.”Везни” и сп. „Ново време”. Учредител и член на българското дипломатическо дружество. Депутат в 36-ото и 37-ото НС. От 11 ноември 2006 г. е извънреден и пълномощен посланик в Арабска република Египет. Владее английски и руски език, ползва френски и японски. - Г-н посланик, какви са резултатите от визитата на президента Георги Първанов в Египет (12-15.04) - първата от 1978 г. насам? - Самият факт, че след 30 години българският държавен глава идва в Египет, означава и предполага, че са настъпили много важни моменти във взаимоотношенията между двете държави. Като посланик с огромно удовлетворение мога да обявя, че резултатите са конкретни. На срещата на най-високо равнище между президента Първанов и президента Мубарак бяха "счупени" всякакви протоколни рамки - вместо определеното време, разговорът продължи още 40-50 минути. Много важно е, че двете страни изразиха мнение, че традиционно добрите политически отношения все още не са подплатени достатъчно в икономическата сфера. - Как на езика на дипломатите се тълкува продължилата над определеното време среща? - На такова високо равнище - среща на четири очи между двама държавни глави, това означава не само размяна на мнения, но и прецизиране на позиции. Намиране на пресечните точки на взаимодействие и на взаимни интереси. Това е много знаменателно посещение. За изминалите 30 дни г-н Мубарак беше в Москва, във Варшава, от 7 до 9 април тук в Кайро беше президентът на чешката република, от 9 до 10 април - президентът на Украйна , а след него - от 13 до 15 април, президентът на Република България. Това говори за стремежа на Египет да води по-балансирана, по-многопланова външна политика и обръщане на по- голямо внимание на диалога със страните от Централна и Югоизточна Европа, включително и България. В такъв смисъл, членството на България в ЕС направи България много по-атрактивна за Египет, който има и сключено споразумение за асоцииране към ЕС. ЕС е главният икономически партньор на арабската република Новите страни - членки на ЕС, по своето икономическо и социално положение са много по-близко до Египет и в този смисъл по-добре биха разбрали сегашните тенденции и процеси в арабската република. Египет играе значителна роля в решаването на проблемите на Израел в т.нар. близкоизточен мирен процес и не е формален участник в този процес, а много важен модератор. Последните година и половина - две рязко се активизира диалогът на Кайро с Пекин, с Москва, с Казахстан, с Европа и като цяло с ЕС. Главният икономически партньор на Египет е Европа и ЕС. Така че посещението на нашия президент е не само илюстрация на добрите взаимни намерения. То е своеобразен връх на нашите отношения, ще бъде базата, на която по-нататък да продължим да активизираме тези отношения, защото взаимната полза е неимоверно голяма. Предстои посещение на египетския външен министър в България, посещение на председателя на парламента на Египет, и трябва да се направи възможно посещението на българския министър-председател в Египет. Тези контакти са голямата база, която дава оптимизъм за развитието на двустранните отношения. 100 млн. долара стокообмен е реална цел - Как би могло да стане това? И по-конкретно в коя икономическа област най-бързо могат да се развият отношенията? - Икономизацията на външната политика е реалната политика. Факт е, че имаме движение в добрата посока. Когато дойдох като посланик в края на 2006 г., стокообменът беше около 55-60 млн. долара. За изминалата година вече има ръст от 35-40% и 100 млн. долара стокооборот вече е близка цел. Но има още много неизползвани резерви. Ето, Египет твърдо реши да изгражда атомна енергетика и започна да изгражда АЕЦ. България има огромен опит в това отношение. Тук ние ще помагаме на Египет и ще имаме взаимен интерес. Други силни области са възстановяване на взаимодействието във военното производство. Ние имаме огромни възможности да се развием в сферата на химическата промишленост и на туризма. Египет реализира колосални приходи от туризъм, България също има интереси в тази сфера. - В какво би се изразявало сътрудничеството ни в областта на туризма? - Първо, да си помагаме в подготовката на кадри, в квалификацията им, тъй като това е един нелек за управление бизнес. Второ, към България има огромен интерес от страна на сериозни египетски бизнесмени в посока на инвестиране в изграждане в България на СПА хотели. Това е най-големият аргумент на България - разполагаме с минерални ресурси на територията на цялата страна и те трябва да бъдат разработени. Второ, увеличаване на туристическите потоци - в Египет за м.г. дойдоха около 8000 -10 000 български граждани. Защо сега, чрез добра работа и реклама на нашите курорти, да не започнем да увеличаваме туристическия поток от самия Египет към нас? - Как би могло да се реализира това намерение - да стане с помощта на правителството, или частният бизнес би могъл директно да преговаря? - Факт е, че по време на посещението на президента Георги Първанов бяха подписани три много важни документа. Един от тях е протокол към договор за насърчаване и защита на инвестициите. Това означава, че автоматически в контекста на това, за което говорим, държавата поема определени ангажименти. Но тук бих искал да отбележа, че с определено голям потенциал за развитие на двустранните отношения са енергетиката, газът и петролът. Египет има сериозни находища от природен газ - предполагаемите резерви се изчисляват на над 120 милиарда куб. фута. От Египет стартира и процесът на изграждане на трансарабския газопровод, който ще стигне до Турция, оттам - в България, и оттам да отиде в Европа и да влезе в НАБУКО. Страхотен проект! Искам да подчертая, че нашият откровен интерес към този проект се подкрепя от висшето ръководство на Египет. Г-н Мубарак, президентът на Египет, горещо одобри и подкрепи проекта за арабски газопровод, стартиращ от Египет и стигащ до Турция, след това да влезе в България. В тази посока веднага ще кажа, че има конкретни действия по предложение на министъра на петролната промишленост на Египет да се изгради работна група от двете държави, които да разгледат този въпрос. - Това означава ли, че "енергийните" упреци към България за липса на енергийни алтернативи ще спрат? - Вижте, самият проект, който предвижда включване в НАБУКО (известен като европейската алтернатива на "Южен поток" - бел.ред.), доказва, че България има комплексно виждане и няма основание да бъде обект на критика, че става заложник само на една дестинация. - Има група, създадена от вас, за българско-египетско приятелство. Какви конкретни стъпки ще предприемете за оптимизиране на отношенията между двете държави, така че да станат атрактивни за бизнеса? - Макар да съм в Египет от година и няколко месеца, успях да създам контакти с хора, които определено имат не само доброжелателно отношение към нашата родина, но и бизнес интерес. Със съдействие от моя страна бе учредена тази федерация. Неин президент е д-р Сахуат, министърът по въпросите на администрацията в Египет. Вицепрезидентът й е г-н Мохамед Гад, крупен бизнесмен в сферата на информационните технологии. Именно от страна на федерацията беше подкрепена идеята, възникнала по време на срещата между г-н Първанов и г- н Мубарак, за изграждане на българско-египетски бизнес съвет. Именно това може да бъде следващата крачка, тъй като тази федерация има параметрите на неправителствена организация. Един бизнес съвет вече ще има параметрите и съдържанието на структура с мощно държавно значение.