„Класа“ Местната власт възропта срещу подготвения от МРРБ законопроект за ВиК. Промените предвиждат, в случай че собствениците на ВиК-съоръженията на една територия не се разберат за управлението или концесионирането им, управлението на мрежата да отива в специално създадено държавно предприятие. Според проекта публична държавна собственост ще са водоснабдителните и канализационните системи до разпределителните улични мрежи за клиентите на територията на повече от една община и пречиствателните станции. Публична общинска собственост ще останат уличните водопроводи и съоръженията до границата на частната собственост. Според общините са нужни по-точни критерии за определянето на ВиК-собствеността, защото механичното й обособяване и отдаване за управление на водните оператори ще създаде проблеми при управлението на дружествата. „Можем да предложим по-добри критерии за разграничаване на собствеността, която ще се предостави на ВиК-операторите", каза Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Очаква се това да стане до средата на следващата седмица. Според кметове в проекта не е изяснено какви ще са правата на общинските ВиК-дружества, които са на една обособена територия. Проектът предвижда разделяне на страната на конкретни територии с решение на бъдещия Национален съвет по водоснабдяване и канализация. Председател на съвета ще е министърът на регионалното развитие и благоустройството. В него ще влизат и представители на МОСВ, на икономиката и енергетиката, на финансите, на земеделието и на др. ведомства, както и на общините. Но при взимане на решения „представителят на държавата гласува с 50%, а представителите на общините общо с 50%, разпределени пропорционално на броя на населението в съответната община". Това гарантира правата на държавата, но не и на общините, коментираха кметове. Проектозаконът предвижда един оператор да управлява дейностите на една обособена територия, която ще е за няколко съседни общини. Целта е да се привлекат инвестиции в мрежата, за която са необходими над 9 млрд. евро.