Томислав Дончев е роден през 1973 г. в Габрово. Завършил е философия във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Има и магистърска степен по стопанско управление в същия университет. Специализирал е политически науки в Международното лятно училище по политически науки и международни отношения в Полша. Бил е програмен директор в институт “Отворено общество” и член на работната група към Министерството на финансите, разписала правилата за разпределение на средствата от еврофондовете в България. Преди да бъде избран за министър по управлението на средствата от ЕС през март тази година, Дончев беше кмет на Габрово.

- Г-н, Дончев, само преди дни вие лансирахте идеята да се създаде централна структура, която ще се занимава със средствата от ЕК, постъпващи в страната ни. Дайте повече подробности за това ведомство – на кого ще бъде подчинено и откога реално ще започне да функционира?
- В много държави има разделение между структурите – едни формират политиката, други се занимават с реално управление на инвестициите. Агенцията, за която говоря, трябва да обединява всички съществуващи оперативни програми в едно, за да се ръководи пряко инвестиционният интерес. Политиките пък ще бъдат формирани в министерствата. Новото ведомство според моите представи е голям универсален управляващ орган на всички оперативни програми. То трябва да се ръководи от един човек, който ще носи отговорността.
Предвиждаме тази структура да заработи през следващия програмен период. Но за да стане това, е необходимо още през този до 2013 г. да бъдат извършени някои подготвителни действия. Не можем да основем агенцията на 1 януари 2014 г. и да разчитаме веднага да заработи, трябва да я подготвим още сега.

- Другата ваша идея е създаването на специален закон за еврофондовете и нов Закон за обществените поръчки. Докъде стигна подготовката им?
- Има извършено движение в парламентарната комисия по управление на средствата от ЕС, там направиха преглед на всичко, което се случва в законодателството на другите държави членки. Но в момента всичките сили на малкия ни екип и на Агенцията по обществени поръчки са вложени в подготовката за новия Закон за обществените поръчки /ЗОП/. Това е приоритетът ни. Концепцията трябва да се внесе на 15 декември на оперативно заседание на Министерския съвет. Ясно е, че законът няма как да бъде приет от парламента до края на годината, но колкото и да бързаме, това е сериозно нещо и не може да се пише на коляно.
За да разберете колко голямо е това предизвикателство, ще ви кажа само, че 70–80% от цялото европейско финансиране минават през ЗОП. Вероятно по всички стандарти се спазват изискванията за прозрачност, честна конкуренция, равнопоставеност, но далеч не се спазват принципите за скорост на процесите. Не само за европейските пари, но въобще не е нормално едно обжалване да отнема 6–7 месеца. Нелепо е да правим революционни подобрения в останалата нормативна уредба, а да стои нерешен такъв сериозен проблем, който на практика би блокирал всичко. Опитваме се да намерим решение и на свръхбюрократизацията на възлагането. Понякога участието в процедура по ЗОП се превръща във вид състезание по документална изрядност. Често не печели този, който е в състояние да предложи най-добро качество и цена, а който е най-изкусен да си събере и подреди документите. Има опасност правилата на играта да се преместят на друга плоскост. Напълно е възможно да се дадат по-големи пълномощия на комисиите да мислят и да решават, защото законодателството не е следване на механични правила. По служебен път държавните структури ще си обменят и информация помежду си. Обмисляме да въведем типови форми, които ще следват всяка стъпка на процеса – от обявлението до решението на комисията. При това положение системата няма да има шанс да греши.

- Фирми твърдят, че, образно казано, е необходим камион, за да прекарат цялата документация по един проект. Най-често като пречка те сочат прекалените документални изисквания. Вие знаете ли какво мисли бизнесът за процедурите?
- Въобще не можете да ме изненадате, аз постоянно си контактувам с хора от бизнеса. Действително има редица бюрократични безумия. Например има изисквания да се представят документи повече от веднъж и два пъти на едно и също място, неща, които дори не се нуждаят от коментар. Но нека да цитирам комисаря Хан. Преди няколко дни в Братислава го питаха каква ще е следващата стъпка по опростяване на процедурите. И той каза, че на първа страница един вестник иска опростяване на процедурите, а на четвърта споменава случай за използване на европейски средства не по предназначение. Има един фин баланс между функционалността и контрола. А нашето задължение е да намерим баланса. Не бива да забравяме, че, образно казано, тръбите могат да понесат едно налягане, но ако го вдигнем, те може и да се спукат.

- В средата на програмния период равносметката показва, че от евросредствата, предназначени за страната ни, почти 40% са договорени, а са изплатени 8,6–8,7%. Какъв е вашият коментар за този междинен резултат?
- На пръв поглед тези числа не се повод за радост, защото сме в средата на програмния период и е нормално да са поне два пъти по-високи. Но пък може да са повод за оптимизъм, защото само преди година–година и няколко месеца темпът на плащане беше няколко пъти по-нисък. Ако успеем да увеличим темпото, което има в момента, може да се надяваме да приключим програмния период с добър резултат.
Процесът на използване на средствата може да се сравни с водопроводна инсталация – има помпа, която генерира налягане в течността, и тръби. Първият проблем, който може да се появи, е да има теч, в такъв случай се спира водата изобщо. Вторият възможен проблем е в тръбата да има теснина. България в момента няма проблем със системни течове. Сега усилията ни трябва да са фокусирани никъде да няма стеснения в тръбите. Цялата подзаконова нормативна уредба беше сериозно ремонтирана през последните 6–7 месеца.
Но не е достатъчно, че имаме ясно разписани правила, защото това не означава, че те се спазват. Необходим е допълнителен натиск правилата да бъдат въдворени в практиката. Освен това еволюцията в нормативната уредба не е приключила. През миналата седмица мина силно промененият вариант на ПМС 55, постановлението, свързано с верификацията на разходите. Когато има забавяне на плащанията по договорите, подписани след юли не по вина на бенефициента, например се дължи наказателна лихва.
Но простата аритметика показва, че европейските средства по седемте оперативни програми плюс земеделската и рибарската програма са не повече от 10% от всичките публични разходи. Това със сигурност не е малко, но не е и особено много. Трябва да престанем да гледаме на европейските пари като на единствен и основен ресурс, като на панацея. Но въпреки това трябва да обърнем внимание, че европейските пари са вероятно основният ресурс за инвестиции в публична инфраструктура. По-важното обаче е, че това е основният инструмент за реформата, която тече в страната.
Безспорно важно за България е да направи всички инвестиции в транспортната инфраструктура. При това не само в пътната, но и в железопътната, защото жп транспортът попада в категорията „зелена инфраструктура“, която е приоритетна за съюза. Важно е страната ни да изпълни всичките си ангажименти с третиране на отпадъци и отпадъчни води, да изгради екологичната си инфраструктура. Съществено е да се инвестира в малките и средните предприятия, в общините, в неправителствените организации. Но най-големият ефект, по-важен от всичко това, което ще бъде изградено, е начинът, по който ще се научи да мисли и да действа държавната администрация. Това е учене чрез правене.
На финала, на края на програмния период може би ще сме постигнали по-различно качество на работа на държавната машина. Това е по-голямото предизвикателство, по-голямо вероятно от изграждането на магистрали и железници.

- Кога реално търговските банки биха могли да се включат в управлението на европейските проекти?
- Все още не е взето решение банките да влязат в управлението на средствата от европейските фондове като междинно звено. Анализира се тази възможност. Този опит се прилага много ограничено, на практика в две държави членки в пълната му версия. Работната група почти приключи своята работа, очакваме конкретните предложения от Асоциацията на търговските банки. Нека обаче да уточним, че не говорим само за пълния вариант, при който банките стават междинни звена. Този вариант има и предимства, но и недостатъци. Въпреки добре развитата си клонова мрежа и капацитета, въпреки връзките си с бизнеса в състояние ли са банките да носят отговорност за неправилно извършени плащания или пък за неправилно одобрени проекти? В някои страни се прилага междинна версия. Най-интересното е да се намери живата връзка между самото кредитиране и европейските фондове.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.