„Класа“

В Амстердам, Холандия, днес се провежда съвместно общо събрание на акционерите, Надзорния и Управителния съвет на компанията „Транс-Болкан Пайплайн“, която ще изгражда петролопровода „Бургас-Александруполис“, научи „Класа“ от членове на надзора. От българска страна в срещата ще участва Деница Беязова, която е изпълнителен директор на българския клон на компанията.
Сред въпросите, които ще бъдат обсъждани на събранието, ще е отхвърлената в сряда от Висшия екологичен експертен съвет Оценка за въздействието върху околната среда на проекта за петролопровод от Бургас до адриатическото гръцко пристанище Александруполис. През октомври 2010 г. руският енергиен министър Сергей Шматко оповести, че Гърция и Русия създават съвместна работна група за ускоряването на проекта за петролопровода „Бургас-Александруполис“. Преди два дни пък гръцкият външен министър Димитрис Друцас поиска България да определи позицията си за трансбалканския нефтопровод, който трябва да пренася 35 млн. тона руски петрол с възможност капацитетът му да достигне 50 млн. тона. На днешното заседание на управителните органи на компанията „Транс-Болкан Пайплайн“ ще бъде обсъдено забавянето на проекта, предизвикано от отказа на България да одобри екологичната оценка за съоръжението. Затова се очаква в делегацията на руския премиер Владимир Путин да е включен и енергийният министър Сергей Шматко.
„В момента в ОВОС-а се търсят и запетайките и се прави опит по всякакъв начин решението за изграждането на петролопровода от Бургас до Александруполис да се забави с няколко месеца поне до февруари-март следващата година“, коментира пред „Класа“ бившият шеф на българския клон на проектната компания Пламен Русев. Според аргументите на експертния съвет обаче фигурира липсата на достатъчно аргументи за отхвърлянето на варианта нефтът да се разтоварва на пристанище Бургас, както и фактът, че евентуален разлив би могъл да предизвика екологична катастрофа в залива и да рефлектира негативно върху туризма.
Другият важен въпрос, който ще бъде повдигнат, ще е за неплатените вноски от наша страна в проектната компания за нефтопровода, които са около 6,5 млн. евро. От Министерството на финансите, което управлява българския клон на проектната компания „Бургас–Александруполис“, коментираха, че вноските все още не са платени, защото се чака окончателното становище за ОВОС.
Включването на Сергей Шматко в руската делегация означава и че ще бъдат водени решителни разговори по т.нар. ескалация - оскъпяването на проекта за АЕЦ „Белене“. Шматко беше президент на компанията – изпълнител на централата „Атомстройекспорт“, преди да поеме поста на енергиен министър в правителството на Владимир Путин. В началото на ноември тук бяха финансови експерти от руската компания и според източници на „Класа“ вече е договорено, че оскъпяването ще е фиксирана сума към офертната цена за централата от 3,997 млрд. евро. Очаква се втората атомна централа да поскъпне с още около 3 млрд. евро.

---

Чакаме отговор от Македония за АЕЦ „Белене“

---

До края на седмицата очакваме Македония да отговори дали проявява интерес към акционерно участие в АЕЦ „Белене“, каза вчера енергийният министър Трайчо Трайков. Поканата за участие към нея е изпратена във вторник, на 9 ноември.
Сърбия иска да участва в АЕЦ „Белене“ и да увеличи дела си до поне 5 на сто, а Хърватия отказа, напомни още Трайков. Той отново посочи, че интересът на Сърбия към атомния проект е индикативен и предстоят преговори, както и с Македония, ако тя прояви интерес.
Според Трайков има интерес към централата от голям европейски инвеститор, чието име обаче той не назова. Според някои енергийни експерти става дума за германски инвеститор, чието участие е било договорено между премиера Бойко Борисов и канцлера Ангела Меркел на 12 октомври.