- Г-н Иванов, смятате ли, че при визитата на руския премиер Владимир Путин у нас е възможно да бъде постигната някаква договореност и по отношение на АЕЦ „Белене“? Очаквате ли в скоро време да стане ясен стратегическият инвеститор в проекта?
- Политическият разговор е изключително важен от гледна точка на осъществяването на ядрения проект. Няма подобен проект в света, който да не се ползва с политическа подкрепа. И затова е логично този разговор да се води между страна, която ще развива проекта, и страната, доставчик на ядрената технология.
Стратегическият инвеститор, който ще участва в начинанието, ще се води от това доколко са изпълнени основните изисквания и фактори, а само едно от тях е политическият климат. Той може да бъде свързан с осигуряване на нормативна уредба за даден проект или с отпускане на държавни гаранции, а при нас засега отпадна вторият вариант. Политическата среда е важна за решаване на въпросите, които вълнуват инвеститорите. За пример ще кажа, че един от проблемите, който бе поставен от предишния стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ - германската Ер Ве Е, бе за преносимост на решенията, които издава Агенцията за ядрено регулиране, свързани с одобрението на площадка „Белене“. Той бе решен едва преди месец след гласуване на промени в законите от парламента.
Ние сега спекулираме с някои възможности, но готовността за продължаване на проекта „Белене“ все още не е достатъчно висока. Това е валидно и за разговорите, които ще води премиерът Борисов с премиера Путин за оскъпяването на проекта. Още през 2006 г. бе казана базовата цена и че тя ще нараства. Но тогава не беше решено как ще се определя поскъпването. Според детайлни модели в зависимост от избраната индексация оскъпяването може да бъде от 600 млн. евро до 2 млрд. евро. Трябва да се знае, че когато се увеличи базовата цена, то нужният финансов ресурс за обезпечаване на проекта се повишава. Така сигурно вече няма да говорим за цена на централа от 8-9 млрд. евро, а отиваме към 9-10 млрд. евро краен бюджет.
Необходимо е още да се изясни въпросът със сигурността на частния инвеститор, че средствата, които той отделя във фонда за „извеждане от експлоатация“, ще бъдат запазени за спирането на конкретния обект – АЕЦ „Белене“. А не да се използват за спирането на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“ и после да се търсят още средства. Този въпрос бе поставен от RWE, а в сегашната редакция на Закона за енергетиката проблемът си остава нерешен и парите се набират в обща сметка. Съмнявам се, че новият инвеститор ще прескочи такъв въпрос, а подобни казуси има десетки. Затова смятам, че ще има един дълъг процес на изчистване на проблемите, докато се стигне до финансирането, колкото и доброжелателно да е подкрепен политически проектът. Според мен, ако такъв инвеститор се появи, да речем през декември, и тогава се получи одобрението от АЯР на техническия проект, то финансовото структуриране на АЕЦ „Белене“ може да приключи до началото на 2012 г. и то при оптимистичен вариант.

- Кога може да се очаква да се подпише договор за доставка, строителство и монтаж на оборудването за централата (EPC договор)?
- Този договор е задължение между НЕК и потенциалния инвеститор. Но задължението е на държавната компания и тя трябва да поеме отговорността от подписване на този договор. По мое мнение документът трябва да се подпише, след като АЯР одобри техническия проект, защото иначе ще има много голям риск за участниците.

- Какъв дял от АЕЦ „Белене“ трябва да остане за България?
- Страната ни вече е вложила доста средства за развитие на площадката, което трябва да бъде запазено като дял. Ние имаме задължения, които са извън договора с „Атомстройекспорт“, например присъединяването на централата към елмрежата, което ще е доста скъпо. Ще трябва да се строят и пристанищни съоръжения, а разходите за тях е редно да бъдат поети от българската страна. Минималното участие трябва да се определя от това, което вече е вложила българската страна, а то е поне 20% от стойността на проекта.
В съвременния свят не виждам причина да няма възможност Русия да има дял в централата.
Не трябва да се забравя, че интересите на руския бизнес у нас надхвърлят атомната енергетика. Руснаците имат интерес и в продажбата на въглища и закупуването на ТЕЦ-ове и това не трябва да се забравя.

Интервюто взе Георги Велев