- Г-жо Танева, по време на заседанието на комисията по земеделие и гори стана ясно, че в бюджета на Министерството на земеделието и храните не са включени средства за изготвяне на ортофотокарта, както и за ред други дейности. Според изчисленията на ведомството се оформя недостиг от 10 млн. лева. Какви ще бъдат вашите предложения между двете четения на бюджета?
- Мисля, че в комисията се получи съществен дебат по заложените параметри в проектобюджета. Взехме решение, с което съгласувахме и приехме така предложения законопроект със съответните бележки. Знаете процедурата, бюджетът ще се гласува и на второ четене. Наистина, някои от присъщо необходимите средства за нормалната дейност на МЗХ не са включени, подобен е случаят и с нужните 4,4 млн. лева за ортофотокарта, както вие споменахте. Ние се надяваме, че за второ четене ще може да постигнем консенсус и работен вариант, така че да направим всичко необходимо да се осигури това, което не е предвидено до момента в проектобюджета.

- Не са предвидени също и средства, с които да се поеме акцизът върху горивата на зърнопроизводителите, както и за тютюнопроизводителите, които трябва да се преориентират към други бизнеси. Как ще коментирате това?
- За зърнопроизводителите в бюджета са предвидени 293 млн. лева, така както беше подписано в споразумението с тях. Това са точно средствата за национални доплащания, които са по 10 лева на дка. Тези средства са включени. И друго - миналата година в бюджета също нямаше отделна графа за пари, с които ще се компенсира акцизът на горивата, защото подобен запис е възможен само ако има нотифицирана помощ от ЕК. Тази нотификация изтече в края на 2009 г. Освен това не считам, че трябва да се направи такава нотификация по простата причина, че по регламент България има още възможности да увеличава размера на националното доплащане към директните плащания. В този смисъл националните доплащания, които според проектобюджета ще са 293 млн. лева, или 10 лева на дка, са с около 2 лева повече от миналогодишните. В сумата бяха включени тези 70 млн. лева, които обикновено се усвояват за акциз. Разбирате ли, едно и също е, само че е въпрос на технически запис. С други думи средствата за акциза са включените в сумата за национални доплащания. Става дума за два различни модела, по които могат да се извършват плащанията.

- Кажете какво ще правят тютюнопроизводителите, след като вече нямат право на премии? Предвиждаше се тези хора да могат да се преориентират към други видове бизнеси. За подобно нещо обаче са необходими средства. Според изчисленията на МЗХ трябват поне 143 млн. лева? Тези пари обаче липсват в проектобюджета.
- За тютюнопроизводителите наистина няма предвидени средства. Разбира се, те ще имат право на националните доплащания на декар, така както всички останали земеделски производители. Ние обаче ще направим работна група, за да проучим какви са възможностите в рамките на този бюджет да се направят известни корекции.
143 млн. лева е максимално допустимата сума по схемата за тютюнопроизводителите, която се нотифицира в Брюксел. От министерството поискаха 70 млн. лева. Какво ще е окончателното решение, ще стане ясно до второто четене на проекта. Още не мога да коментирам конкретни стойности, защото искам да изчакам анализа на работната група.

- Когато се обсъждаше Законът за лова, в комисията се появиха твърдения, че има конфликт на интереси. Според закона земеделският министър освен разрешения за отстрел на мечки за трофеи ще издава и разрешения за отстрел на мечки стръвници, което беше в правото на екоминистъра? Според вас има ли конфликт на интереси?
- Ако търсим постоянно във всекидневието си конфликт на интереси, би следвало никой от нас да не гласува и законите на тема енергетика, защото всички потребяваме ток. Не считам, че това е сериозно.

- Какво се случва със Закона за опазване на земеделските земи?
- Една от промените, широко дебатирана, беше забраната да се променя предназначението на земеделските земи от първа до четвърта категория заради изграждане на ВЕИ. Законът беше приет на първо четене. Изтече срокът за допълнителни предложения и ние вече сме готови с работните доклади. Предстои законът да влезе за второ четене, но още не е гледан в комисията ни. Знаете, че в момента се обсъжда Законът за ВЕИ-тата, който се подготвя от екип на икономическото министерство. Тъй като част от промените в Закона за опазване на земеделските земи засягат тематика, която ще бъде уредена в Закона за ВЕИ, искаме да се изчисти този проект. Така ще знаем как да процедираме, за да няма противоречие в двата закона.

- Какво допълнително смятате, че трябва да се включи в Закона за опазване на земеделските земи?
- Когато приключи работата по Закона за ВЕИ и има яснота за неговия окончателен вариант, тогава и ние ще имаме окончателно решение за промяната на предназначението на земеделските земи. По останалите промени нямаме спорни текстове.

- Вие оттеглихте промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Имам предвид спора, който се разрази заради идеята право на първи купувач на земята да има арендаторът. Тогава бяхте обвинена в конфликт на интереси. Окончателно ли е решението ви, или държите на първоначалното си мнение?
- Аз заедно с мои колеги предложихме първи купувач на земята да бъдат тези, които дългосрочно я обработват. Но законът беше приет без тази промяна. Колкото до въпроса ви за конфликта на интереси, който евентуално съм имала, държа да обясня, че подробно съм попълнила и съм предала в срок декларацията си. Сега комисията подробно разглежда и този въпрос. Отново и категорично заявявам, че нямам конфликт на интереси. Промяната беше поискана от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Не става дума за никакъв частен интерес, а за правото на ползвателите на земеделски земи с дългосрочен договор да могат първи да купуват. Дружествата, в чиято управа съм била, не са се занимавали с обработка на земеделска земя. Най-важното е, че тази промяна не беше в частен интерес на никой от тримата вносители. Нормално е като членове на комисията по земеделие да имаме визия за развитие на земеделието в България. Знаем, че най-големият проблем е разпокъсаността на земята. Дълбокото ни убеждение като граждани и като народни представители е, че за ефективно земеделие са необходими дългосрочност и трайност в отношенията. Затова трябва да вървим към естествен процес на комасация на земеделската земя и тази промяна щеше да доведе именно до това. Моето мнение е, че би трябвало да проучим всички възможни конституционни стъпки, за да се стимулира процесът на комасация на собствеността и на ползването.
Но такава промяна аз няма да внасям. Не мога обаче да кажа дали друг ще направи подобно предложение. Има процедура, по която се извършва законодателството.

- Предстои разглеждане и на Закона за горите, там спорна е промяната на предназначението на гори в защитени територии, в „Натура 2000“?
- Нашият план е до края на годината да приключим с приемането на този закон. Ще разглеждаме и Закона за браншовите организации, но приоритет ще бъде Законът за горите. Предстои приемането му на първо четене. Мога само да кажа, че всичко, което ще приемем в окончателен вид, ще бъде направено след консенсус по спорните текстове. Основният въпрос е изключването от горския фонд на заменените гори в защитени територии.

- Какво е вашето мнение?
- Комисията е колективен орган и каквото решат колегите, това ще е окончателното решение.


Интервюто взе Рая Атанасова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.