This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Всички месни продукти, дори и онези, които се произвеждат според изискванията на стандарта "Стара планина", се правят от вносни суровини. Около 40 000 т свинско месо се произвеждат в България, още малко над 5000 т е говеждото. Годишно от преработвателните ни предприятия излизат около 110 000 т колбаси. Цялото вътрешно потребление на месни продукти е 170 000 т. От това следва изводът, че месото, което се добива в страната, е достатъчно само за прясна употреба, коментира за "Класа" д-р Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България /АМБ/. Тя изрично уточни, че когато се говори за промишлено производство на месо, трябва да се има предвид единствено количествата, които идват от лицензираните кланици и в никакъв случай в сметката не бива да се прибавят закланите животни в частните дворове, които са единствено за лична консумация.
Във факта, че дори продуктите от нашумелия стандарт "Стара планина" съдържат вносна суровина, няма нищо странно, защото това не е изискване според рецептурата, добави Чамова. Дори за горнооряховския суджук, който е първият български продукт успешно преминал процедурата по съгласуване в дирекциите на ЕК за регистрация на защитено географско указание, няма изискване да бъде от месо, произведено в България. При този продукт е записано, че суровините трябва да са европейски.
Преработвателите нямат проблем да си доставят от вън достатъчно количества дори цената на вноса е по-ниска, отколкото на българското месо. Да не говорим, че ние сме единствената страна, в която месото се изкупува в живо тегло, а в чужбина - в кланицата първо се окачествява и тогава се определя цената, коментира Светла Чамова. Тя обаче настоява, че българското животновъдство трябва да бъде подпомогнато от държавата със специален пакет от мерки. Това е единственият начин да разчитаме на повече българска суровина. Например голям потенциал има месното говедовъдство, това месо е търсено в цяла Европа, а у нас вече дори не се отглеждат подходящите породи. Много сериозно трябва да се говори на темата суровинна база в България особено сега, когато започнаха разговорите за промяната на Общата селскостопанска политика. Българската позиция не бива да се изчерпва единствено с исканията за изравняване на субсидиите между държавите членки, още повече че нивата са договорени още преди присъединяването ни и са записани в договора ни с ЕС.
Преработвателните ни предприятия са много модерни, истински хайтек, но се получи така, че нямаме никаква база на суровина и те изцяло разчитат на внос, коментира проф. Пламен Мишев, заместник ректор на УНСС. Според него принципите на ОСП не са подходящи за българския тип земеделие, за което са характерни малко на брой едри производители и множество дребни. Според проф. Мишев още от времето на предприсъединителната програма САПАРД, включително и сега, на европейска подкрепа се радват най-вече едрите фермери и основно зърнопроизводителите. Но не само животновъдството у нас има огромни проблеми. Липсват промишлени производители на плодове и зеленчуци, смята проф. Пламен Мишев. Необходимо е да се приемат мерки към тези групи, защото те нямат интерес от сегашната система на субсидиране. В момента помощта е на хектар, урежда едрите зърнопроизводители с огромни площи. Интензивните сектори на практика са лишени от европодпомагане.
Бъдещето е в големите ферми
В момента има дефицит на мляко и преработвателите внасят мляко от чужбина, има и дефицит на месо - и това се внася от чужбина.
Имаше предложение да правим продуктите "Стара планина" само от българско месо, но това означава да спрем работа по стандарта, заяви земеделският министър Мирослав Найденов във Видин.
"В момента имаме 32% ръст на експорта на земеделска продукция. Единственият сектор с ръст в износа на българската икономика е аграрният. Над 1 милиард лева влязоха от декември миналата година като европейски субсидии и национални доплащания.
И в същото време имаме дефицит на храни - на прясно мляко, на месо", заяви Найденов.
Той посочи, че бъдещето на аграрния сектор е в големите животновъдни ферми от над 3000 животни.
