- Г-н Татарски, желанието на правителството е за следващия програмен период да се подготвят проекти за около 5 млрд. евро. Какво е необходимо да се направи, за да бъде постигната тази цел?
- По отношение на строителството и реализацията на по-големи инфраструктурни обекти в България нашата роля като депутати и като парламент е да изготвяме такива правила и закони, които да улесняват процедурите. Те трябва да правят възможна реализацията на тези проекти и усвояването на средствата по различните европейски програми и други финансови инструменти, каквито са Европейската банка за възстановяване и развитие, Световната банка и др. Това са големите възможности, които стоят пред нас като предизвикателство и бъдещи цели, които да постигнем.
Строителната програма, която Министерството на регионалното развитие и благоустройството смята да реализира през следващата година, все още е в процес на уточняване и обсъждане. Това до голяма степен зависи изключително много от бюджета, който ще бъде заложен за ведомството в рамките на бюджета за 2011 г.

- Регионалният министър каза в тази връзка, че още около 200 млн. лв. са нужни, защото има сериозен недостиг на средства за провеждане на някои от политиките на МРРБ. Има ли според вас възможност да бъдат осигурени повече средства на ведомството за следващата година?
- Оптимистично прозвучаха думите на министър Росен Плевнелиев и на заместник-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова на срещата в парламента с депутатите от нашата комисия. Според тях има възможност през следващата година да бъдат усвоени до 1 млрд. лв. по европейски програми със съответните проекти. Предвидената сума, която ще бъде отпусната на МРРБ за 2011 г., е по-малка, но аз съм убеден, че при подобряването и реализацията на проекти с европейско финансиране, ще се намерят средства и ще бъдат покрити тези разходи. Така че възможно е да се намери решение, както и сега се търси такова за използване на спестените средства след провеждането на търговете за магистрала „Тракия“ и други проекти по Оперативна програма „Регионално развитие“, които да бъдат насочени към реализацията на нови проекти.

- Значително са намалени средствата, поискани от министерствата, за плащания по оперативните програми през следващата година. Означава ли това, че авансови плащания до 35% няма да има през 2011 г. и как това ще се отрази на общините например?
- Много важна беше стъпката, която това правителство направи, да увеличи до 35% авансовите плащания на бенефициентите, които са подписали договор за изпълнение на такива проекти. Но, естествено, всичко това зависи от средствата,с които държавата разполага. Все пак ние трябва да спазваме финансовата и фискална дисциплина и не можем да излезем над определения дефицит за бюджета. Нуждите, от друга страна, пък са много.
Трябва да се съобразяваме с цялостната рамка на бюджета, така че е възможно да има и корекция по отношение на размера за авансови плащания. Надявам се обаче да не се стига дотам, а да се намери друго решение, за да се подпомогнат бенефициентите, в случая и общините, при реализацията на проекти с европейско финансиране.

- Какво имате предвид под корекция? Ще се промени ли отново процентът на авансовите плащания?
- Този въпрос беше дискутиран с ръководството на МРРБ и специално със зам.-министър Лиляна Павлова. Търсят се варианти – някаква гъвкава форма, така че да започне изпълнението на проектите, но и да се даде максимален шанс на бенефициентите да получат авансово тези пари. Да не забравяме също така, че има и фонд ФЛАГ, който отпуска средства на общините. Освен това има и банкови институции, които могат да осигурят средства.
Не мога да кажа точно каква форма ще се приложи, но съм убеден, че се търси такова решение, което да е най-добро за бенефициентите.

- Но за една малка община е много по-трудно да обслужва кредити, особено в момент на криза.
- Съгласен съм, че за малките общини е много трудно да реализират големи проекти, най-вече инфраструктурни. Но когато са кандидатствали, е трябвало да си направят сметка какви са възможностите им.

- С депутатите от регионалната комисия и с областните управители ще се обсъжда кои пътища ще се ремонтират със спестените пари по ОПРР. Ще продължи ли това като практика и в бъдеще?
- Проектите, които в момента се реализират по схемата за ремонт и рехабилитация на пътища II и III клас от ОП „Регионално развитие“, са били определени и заложени по някакви критерии от предишното правителството. При положение че има възможност да се финансира ремонтът на допълнителни отсечки със спестени средства, е нормално да се чуят и предложения, които ще дойдат от областните пътни управления, от областните управители, от депутатите, които представляват различните райони в страната. Те могат да кажат и да посочат кои са най-значимите към момента проекти и не са включени за финансиране. Така че според мен тази идея е много добра и е редно така да се действа.
Целта е да се намери баланс и да се извадят приоритетните проекти, които са най-значими за дадената област.

- По кои закони предстои да работи регионалната комисия?
- Предстои на второ четене в зала да мине законът за държавната собственост, който ще реши доста от проблемите при реализацията на големи инфраструктурни проекти. Така ще се облекчат в значителна степен административните процедури. Ще се решат освен това много от проблемите, които сега са свързани с отчуждаване на земи, обезщетяване на собствениците и т.н.
Имаме договорка с МРРБ законът за устройство на територията също да влезе за обсъждане до Нова година.
Предстои промяна и в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Очевидно има проблеми с прилагането му и трябва да се направи нещо по този въпрос, така че да се подобрят условията за експлоатация на плажовете.

- Трябва ли да се дадат повече правомощия при стопанисването на плажове на кметовете според вас?
- Плажната ивица е изключителна държавна собственост и не всичко може да се предостави на кметовете за стопанисване, въпреки че аз съм привърженик на идеята за предоставянето на ресурси с оглед децентрализацията. Но все пак има и обекти, които държавата трябва да следи, защото там се получават най-големите злоупотреби и проблеми. Делегирането на правомощия на местните власти трябва да става внимателно, защото се получават неразбории и липса на контрол.


Интервюто взе Моника Стоянова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.